Аз за да съм истински щастлива трябва целият живот да е планиран по мой образ и подобие. Не мога да се съобразявам, а когато го правя, то е със съзнанието, че съм се прекарала. Тази ми нагласа за живота изключва брака, като институция, такава каквато е позната в обществото.
Обаче пък от друга страна имам майчински инстинкт и достатъчно трезва преценка, за да осъзнавам, че няма как да се справя сама с тази отговорност и харесва ми или не имам нужда от мъжа си.
Като бонус мога да кажа, че съм си намерила мъж, който не ме притиска нещата да стават по неговия начин, дава ми свобода и ме оставя да се развивам, ако мога така да се изразя.
Това включва основно възможността да ходя сама на места, които той не иска да посещава, да правя покупки, в които той не иска да участва и т.н.
Аз не го пресирам с битовизми и искания за пари.
Мога да кажа, че имаме съжителство без скандали и в относително разбирателство по основните въпроси, касаещи бита и децата.