Таткото се обади!!!

Уфф, той бащата, че е проблемен тип, проблемен е! Но сега е станал един кротък и примирен... и обещава да се държи прилично, ако евентуално се видим, но аз ги знам тия негови обещания и приличното му държание дето е ден до пладне, но... Ще се наложи да се направя, че пак му вярвам, макар че съвсем не е така. Знам, че детето ми няма да получи от него нито любов, нито възпитание, нито пари, освен ако пак не му сложа запор на заплатата 
Но както единодушно решихме, заслужава си жертвата, за да ми е чиста съвестта и за да не съм аз виновна един ден, че той не е бил добър баща, а пък толкова много е искал       

аз ще пиша от гледната точна на собствената ми сестра, та тя се раздели с оня когато племенницата ми беше на около 2, там не ставаше въпрос за изневери, а за побоища и много по-страшни неща, договориха се по 1 седмица да е при него и после по 1 една при нея, и така, обаче тоя изрод изведнъж започна да прави проблеми от сорта на - взима я, казва на сестра ми, че ще седи при него 3 седмици, ок, обаче като му звънне сетра ми да го пита как е малката и той не вдига или казва само "добре е" и затваря, не казва къде я води и т.н., ние буквално се  побърквахме, защото незнаем тя къде е, въпреки че той се грижи перфектно за детето, и след последната такава изцепка сестра ми сега ще заведе дело за родителските права и той ще я вижда само когато сестра ми прецени, обаче!, малката е свикнала с него и доста често казва, че иска при него, в крайна сметка какъвто и изрод да е той се грижи много добре за нея и много я обича, както и тя него, в последния ни разговор със сестра ми тя ми каза следното "колкото и да го мразя и каквото и да ми е причинил той й е баща и знам че я обича безкрайно, а и тя самата също тъгува по него, нямам нищо против той да я вижда и взима "
така че моят съвет е да се видите, ако трябва вземи някой познат с теб, все пак нека детето да познава баща си, какъвто и да е той (безотговорник и т.н.)

Пиша като дете на разведени родители. Майка ми и баща ми са се развели, когато аз съм била на 6 месеца, поради неговото пиянство и побои. За първи път след това ме видял, когато съм била на една година и нещо и съм го нарекла "кака". Спомням си, когато ме взимаше за по седмица при него...КОШМАР! Майка ми винаги ме е поддържала спретната и чиста. Когато ме взимаше от него си спомням, че едвам ме измиваше от мръсотията а дрехите, с които ме изпращаше направо изхвърляше. Спомням си как докато бях "при" него седях сама с часове, как бях гладна а нямаше какво да ям. Спомням си  също и оргиите, които си спретваше с приятелите си пияндурници...
Никога няма да забравя как се криех в дърварника, когато идваше да ме вземе (майка ми не можеше да откаже). Спомням си също ка се опита да изнасили майка ми пред мен. Такъв страх никога не съм изпитвала както тогава. За мен баща ми беше чудовище! Колкото по-голяма ставах толкова по-рядко идваше да ме види защото и моя глас се чуваше. Не го уведомих, когато реших да се женя, не му казах и , когато родих. И така до по-миналата Коледа, когато се изтърси у дома с куп подаръци за детето ми и подарък за мен къща. Не се бяхме виждали от шест години. Казах си че сигурно се е променил но не ...
От тогава не се сме се виждали повече.

Съветвам те да помислиш добре какъв е мъжа ти и какво можеш да очакваш/не очакваш от него. Помисли си и как ще се отразят вижданията с него на детето ти. Поради това, което съм изпитала аз съм на мнение, че не винаги децата трябва да познават бащите си!

Абе според мен е повече от ясно какви са тези бащи, които се развеждат с жените си когато са бременни или когато детето е на 1, 2 годинки и от този порядък. Схванали, че не са за семеен живот... малко късничко... /за отсрещната страна и детенцето/.. но пък навреме.. за тях. 
Признавам, че има бащи, които след развода държат на децата си, но както така чета тука в нашия си форум, почти липсват. Та така - пак ще кажа - специално в твоя случай мамо Криси не смятам, че ще има полза за мъничето, но пък оня ще си начеше крастата и ще се затрие после за следващата година, така че ще ти е спокойно. Давай да минава и това е.
Успех. 

Благодаря на всички, че споделяте мнението си! Всяка гледна точка ще ми е от полза.
Аз вече съм решила, че ако пак се обади, ще му дам да види детето, но само и единствено в мое присъствие и когато аз реша, а не когато на него му е удобно. Незнам какво ще излезе от това, не смея и да се надявам дори, че ще е нещо добро, но съм длъжна да опитам.
Ще ви информирам веднага щом има развитие по случая, всъщност очаквам включване, ако не тази седмица, то може би следващата, защото господинът има рожден ден на 6 септември и все ще се прибере да види "майчето"
Опитвам се да се подготвя психически за среща с него!

ЩЕ те подкрепяме на 100% ! Информирай ни какво става. Като споделяш, ще ти е по-леко.

Детето трябва да си знае бащата! А като порастне само ще си направи извода кой какъв е, а не да те обвинява , че не си му разрешавала да го вижда!

Чета,опитвам се да преценя кое е правилно и кое не,но нещо не се получава.По тази логика,бащата трябва да си познава детето и ДА СЕ ГРИЖИ ЗА НЕГО,не просто да го познава.Ок,приемаме че бащата вижда детето и след това?!Защото на мен ми казаха,че след това ще се обажда по телефона от време на време....Е,питам се аз,така ли ще опознае баща си детето?!Какво значи трябва да познава баща си?!Какво значи да бъде упреквана майката?!Значи да се упрекне тази,която е била до детето,която се е грижила,която е поемала всички удари,за да запази психиката на детето ит.н.?!Така ли?!Пък оня,който и идея няма как е това дете,как живее,как се развива....той пак излиза чист от цялата ситуация,той си остава 'добрия тати",който мнооогоо искал по едно време да види детенцето си,ама онази лоша жена-майката-не му е дала.Ами след като мине тази среща и 'загрижения' стане не толкова загрижен,кой ще лекува душевните рани на детето?!Ясно е кой!Ето тези мисли не ми дават покой.В момента имам същия проблем и не спирам да търся истината,но не я намирам.По-скоро попадам на несправедливостта..Къде е истината?!

Мама Криси, не се притеснявай толкова много. Добре е детенцето да познава баща си, пък като порастне само ще си направи извод що за човек е. Проблемът според мен е, че когато децата не познават и не се виждат с бащите си често ги идеализират и си създават напълно погрешна представа за тях. А в крайна сметка те са си нормални хора (в повечето случаи ) със своите положителни и отрицателни качества.

Успех при срещата и горе главата!   

Е, този моя бивш съпруг пак ме изненада! Тук си е от няколко дни с някакви приятели от София, но изобщо не се обади, явно желанието му да види детето не е било чак толкова голямо.
Вчера се е видял случайно с един мои колега от университета, говорили са, разпитвал го е какво ще прави вечерта и с кого ще излиза, колегата ми му е изброил няколко имена от компанията, между които споменал и моето, а мъж ми казал, че и той смята да бъде в същата дискотека!
Бях се приготвила за срещичка с него, но... нямаше го!
Е, щом тая година му отказах, догодина по рождения ден на малкия може пак да се престраши да го потърси

Хубаво е детето да познава баща си,хубаво е и да живее с него,но когато бащата е нормален човек.
Майка ми 20+ търпя баща ми и когато събра кураж да се отдели аз станах виновна защото в един период от време съм питала майка ми дали обича татко и все неща от този сорт. Лично аз нямам спомени за това.Спомням си само,че баща ми ме би много жестоко защото му казах пред майка,че не искам неговата любовница да идва в къщи на неговия юбилей.Била съм на 12 години...Когато се родиха децата бях твърдо решена да не ги спирам да виждат дядо си,въпреки моето настроение.... Когато те станаха на 12 год. започнаха да се опитват да анализират сложната обстановка и да ми задават следните въпроси "Ти защо не обичаш баща си?" "Какво толкова лошо ти е направил,че не искаш да се срещате?"(виждаме се през няколко години и обикновенно ходим у него с брат ми (само двамата)и след покана).Той обаче създава страхотни емоции за децата ми и те много го обичат съответно често питат баба си защо не иска да се съберат.

По темата... Всичко е много индивидуално и mama_chrisy трябва сама да реши как да постъпи.

Браво Маргарита!!! Много си права и аз те подкрепям!! А иначе имам приятелка,разведена,която си отгледа сама дъщерята с много обич и лишения ,но почти не й даваше да контактува с бащата! Детето толкова го беше идеализирало, че при първата голяма караница с майка с  в пуберитета  си дигна шапката и отиде при таткото, който в тази възраст освен да се фукляви с порасналата си дъщеря друго не правеше! И понеже имаше финансова възможност задоволяваше всичките й капризи!То не бяха  екзотични почивки, то не бяха маркови дрешки, то беше свобода навсякъде!!!
Ха, познайте дали се върна и ако -  Да , то кога????
 Децата са страшни егоисти!!! Не , че ние ги възпитаваме като такива, но светът е такъв!!!!
 Та не им се сърдете!!!! 

Е, това е! Искам да дам възможност на детето си да познава баща си, макар че той не е за познаване. И на бащата да познава сина си, ама явно той не е въодушевен от идеята щом може 2-3 дни да си е вкъщи при "майчето" и да не благоволи да си потърси детето, защото е твърде зает да запива с приятелите си или пък може би е засегнат, защото той като искаше да го види аз му отказах
Съжелявам, но не се чувствам виновна, той чака 9 месеца преди да потърси детето, можеше да почака още няколко дни, а всъщност явно може и повечко да почака
Кажете ми такъв какво да го правиш? 

Остави го сам да реши кога иска да види детето и тогава ще му мислиш. Вина няма за какво да изпитваш.

Това правя! Чакам го да реши, щом реши да се обади, ще му дам да види детето, но когато на мен ми е удобно, а не когато на него му скимне. Поне едно разбрах за него, когато го тъпчеш, той се държи добре, когато се държиш добре с него, той те тъпче.
Аз не обичам да се държа зле с хората, но и не обичам да ме тъпчат, пък и специално на него достатъчно съм му позволявала да ме тъпче, сега и той ще потърпи!