👨‍🍳 Hell’s Kitchen 👨‍🍳 България "Емоции под налягане" - сезон 3, тема 4

Именно. Реджеп е изключително противоречива личност. Изобщо не е света вода ненапита, както се опитват да го изкарат. Мен много ми напомня на Юлиян от Игри на волята, който е гледал. Е, не чак толкова злобен, но някак си не мога да разбера как такива отрицателни герои се превръщат в любимци на хората. Преди години бяха ревльовците, сега са тези. Следващите ме е страх да си помисля от коя група ще са.

Е как може да сравнявате този забавен и елегантен италианец с онзи арогантен и груб тип, Юлиан!?

Може би защото и двамата бяха с много хъс и воля, и доста ярки личности, открояващи се от тълпата, но до тук с приликите.

Да, Ивайло с диалекта... забравих му името, но помня че звучеше фантастично...
Не помня кой е този пияницата? А побойника май точно Реджи беше ударил и го изгониха (слава Богу).

Калъпчийски или нещо такова беше фамилията на този, който надигаше чашката.

Нахален селяндур беше едно най-меките определения за Реджеб, които прочетох в коментарите под статии, свързани с победата на Реджеб. Аз затова и написах, че неговото поведение може да се разглежда от две гледни точки... А и никъде не съм казала, че аз мисля, че Реджеб е такъв.
Що не четете по-внимателно?

Има огромна разлика между това да си уверен в себе и да мислиш, че си нещо повече от другите. Реджеп беше един от участниците (заедно с трите девойки) , които си позвололяваха да лепят етикети. Направи го и на финала към Недялка, а именно тя (+ Лука) беше тази, която най-много му помогна.

Ей тук един специален шеф, дано поне той да хареса на всички! 😀
https://www.facebook.com/1614251518827491/posts/3139134869672474/

Започва от минута 5:50.

Не можеш да разбереш, защото гледаш само и единствено от своята камбанария, признаваш само и единствено собствената си гледна точка, не разбираш явно, че всяка преценка е субективна, защото е пречупена през призмата на собствените ни разбирания за добро и зло, за положителни и отрицателни герои. За теб Реджи е отрицателен герой, но за 90% от пишещите тук е положителен, това е видно. Но въпреки това ти обобщаваш, че "отрицателните герои се превръщат в любимци на хората". Да, любимци са, защото просто за тези хора това далеч не са отрицателни герои. Просто е. Само трябва да приемеш, че така, както и хората са различни, и гледните им точки са различни. Едно субективно мнение, повторено сто пъти, няма да го направи обективно, колкото и да звучи такова в разбиранията на този, който го твърди.

Относно Лука - аз го харесвах това момче, мъж, именно защото е мъж, поведението му беше мъжко и остана такова до самия край. Да, беше груб, беше прям, беше директен, но беше мъжкар. Коректен мъжкар, който и снощи го доказа. Поне за мен.
Продължавам да не съм сигурна това Цецовото какво беше - истина или сценарий. Той си казваше, че е за Атанас, но пък така явно да играе опозиция на Реджи...не знам, по-скоро нещо по средата. А и е едва на 25 години, млад е, трябва да се научи все пак на колегиалност, все някога. Друг е въпросът, че поведението му като цяло си е такова, такова си беше, такова и си остана.
На мен ми стана интересно на какъв принцип точно тези хора бяха избрани, за да са отбори на финалистите? Една Поли щеше да е много по-полезна от Гошо според мен. Дори Мишо или Теодор..не знам, миналите сезони като че ли всички се включваха в отборите на финала?

‘Начи не виждам нищо лошо човек да си знае цената и да има самочувствие с покритие. Не понасям поговорката: “скромността краси човека”. Реджеп може да не е най-добрият готвач, но сред тези участници е най-добрият готвач + най-комплексният, т.е. такъв, който не само може да готви, но и има характер.
И Цецо, и Наско готвят добре, но това просто не е достатъчно. Харесвам хора, който знаят какво могат и го заявяват. Реджеп това направи. Дори Ангелов призна, че в началото го е мислил за въздух под налягане, но неколкократно призна, че самочувствието му е с покритие и е напълно заслужено да го има.

Любимци са на хората, които не страдат от характерното за родния ни манталитет издигане на скромността в култ. Може да си прост, злобен, егоистичен, обаче ако си скромен и не се набиваш много на очи, никой не те критикува.

Момчето дойде, заяви претенции и ги покри блестящо. Мислил се бил за по-добър от останалите. Ами, той E по-добър от останалите по доста параграфи. А на по-добрите често им се прощава дозата ексцентричност

Ето го един Атанас - обективно по-атрактивен момък, кадърен готвач, обаче достойнство в това момче... тцъ. Излиза пред телевизията и говори пълната противоположност на това, което каза снощи (Бил рискувал и експериментирал, а Реджеп правил това, в което е добър... бъзикаш ли се?) Ми, не е готино да не си държиш на думата, не е готино да не можеш да губиш, да си киселяк и пасивната ти агресия да не ти позволява да видиш по-далеч от носа си.

С bat сме писали едновременно. На 100% съм съгласна. )

Реджеп се мислил за по - добър от другите. Ми той заради това успя. Беше уверен от самото начало, не се разколеба, не се уплаши ни веднъж. Имаше цел и я следваше. И спечели. Такива хора успяват в живота,  поне наблюденията ми около мен са такива.

Моят приятел Кембълчето /светла му памет!/ често казваше: "Скромността е качество на посредствените".

Атанас отново се изложи с приказките си, които излъчиха сутринта.

Да бе Наско уж всичко му наред, висок, хубав, добре готви... НО сухар, мръкнало, неатрактивен, неизпъкващ!

Понеже току-Що изгледах участието на Наско и Реджеп в “на кафе”, се чудя Наско какви глупости говори: бил експериментирал... Ко речи? На финала в менюто му имаше две неща, които вече беше правил, какви експерименти...
Бил номиниран само веднъж, ами да, през повечето време беше незабележим...
А Реджеп си каза “Наско е мн добър”, ама то човек като е готин и си знае цената, може да признае качествата и на другите, а не само да обяснява колко е добър и какъв характер има, пък да не може да го покаже... В крайна сметка важно е какво говориш, но още по-важно е какво правиш! Наско трябваше едно “честито” да каже на Реджеп и да се опита да се държи достойно .
Едит: “скромността е качество на посредствените” - страхотна мисъл, открадвам си я.