В момента чета ... 65

На Хосейни съм чела само "Ловецът на хвърчила", но в библиотеката ми стоят и "Хиляди сияйни слънца", на хартия имам книгата (на английски). Та ще я имам предвид, благодаря за препоръките!

Рядко не завършвам книга, но взелият награда за най-добър роман на Австралия за 2019 - Изгубените цветя на Алис Харт е отегчение в най-чист вид и във всеки ред. Просто нечетима. Зарязах я на 144 с.
Дори появата на Боряна не ми събуди любопитството да разбера дали е представена по интересен начин, освен: Българка е и е направо прекрасна.
Алис се зачуди какво в “българка”. Може би вид цвете?

Сега упорствам с Тази, която си отива, тази, която остава... И там се влошават нещата.

Като стана дума за Хиляда сияйни слънца, чете ми се нешо такова - силна човешка история, която трогва, остава ти в съзнанието и се помни дълго. Книга, която остава ярък отпечатък.

Може ли препоръки?

Сещам се за "Жената с бялото кимоно", "Славея", които са оставили в мен трайни следи, но все пак вкусовете са различни.

Хахаха....ужас са Изгубените цветя на Алис Харт Ужас в най-чист вид!
Как се подлъгах да я взема и зачета, не знам... Зарязах я в началото, до българката дори не стигнах

Иначе подобни на "Хиляда сияйни слънца" се сещам за: "Моята орис" и "Бащата на другия" на Паринуш Сании,
"Снежно цвете и тайното ветрило" (Лиза Сий), "Оризовата майка" (Рани Маника), "Девиците от рая" (Барбара Уд), книгите на Джумпа Лахири, "Разплата" на Гришам, "Какво помни тялото" (Шона Сингх Болдуин) и , разбира се, "Крехко равновесие" на Рохънтън Мистри  

Ще допълвам като се сетя за други

Книгата, която в момента чета ("Полубрат") също няма да забравя никога..

П.П. Допълвам : Книгите на Арундати Рой - "Богът на дребните неща" и "Атлас на невъзможния копнеж",
"Островът" на Виктория Хислъп

Аз съм със седмата книга на Луиз Пени - "Измамна светлина". Явно няма да оставя поредицата докато не изчета всичко, което имам.

Обожавам "Оризовата майка" и "Богът на дребните неща".
Първите две на Хосейни също.

Много силни, докосващи и разтърсващи книги.

Сиси,
Как е поредицата? Имам ги всичките, ама си чакат реда. Дори и да не ги почна скоро ми е интересно едно мнение на четящ в момента

Имаше такава тема. Ще се опитам да я намеря.
Намерих тема Книгите, които са ни променили, 2011 г. Имаше и друга, от 2012 г., за момента не я откривам.
Сиси, какъв е жанрът?

Грета Ей, честита, жестоко яка книга е това

Вече не помня дали споделях тук пълния ми отзив за романа, слагам го в скрит текст не, защото има спойлери, а защото е дълъг и на някой може да не му се чете. На страница 14 е:

Заинтригувахте ме с тези "Трите тела". Точно нещо такова ми се чете. Обаче, видях, че това е книга първа от трилогия. Втора и трета дали ще ги видим у нас? И завършена ли е в някаква степен първата книга така че да става за самостоятелно четене?
 Харесвам готините поредици, но искам, ако може всички книги да са пред мен. Хич не ми се чакат продължения, искам да чета наведнъж.

Хипито на Коелю нещо не ми допадна... Хем че се повтаря за пореден път, не ми харесаха и доста идеи, които бяха нахвърлени...

Започвам една юношеска класика, която така и не прочетох, но никога не е късно...
Гънка във времето – Маделин Ленгъл

Атмосферата е много приятна, уютна, идилична, често "вкусна" дори.. дотолкова, че според мен не би се харесала на всеки мъж! Но пък и не бих казала, че книгите са предназначени само и изцяло за женската аудитория. Мисля, че ти ще ги оцениш и ще им се насладиш (доколкото познавам вкуса ти от различни теми). Определено ще ми е много любопитно да споделиш като стигнеш до тях!
За мен ценното е, че всяка следваща книга е по-добра, но не само защото надгражда и развива образите на основните герои! Просто не ти омръзва! Чете се много леко, ненатоварващо, въпреки жанра и може би точно това я прави открояваща се.
Също се радвам, че чета канадска авторка, защото май са много малко тези, на които съм попадала до момента (като се замислих, на прима виста се сетих само за детската Луси Монтгомъри, Ким Тхуи - макар да е виетнамка по рождение и в известна степен Артър Хейли, а, също и Робин Шарма, ама той не се брои ). И освен в прекрасното планинско селце, в 6-тата книга бях и в Квeбек и също ми беше много интересно (случайно, но навреме, попаднах на това ревю и съвсем си визуализирах описаното).
Има и много френски думи и изрази, а дъщеря ми в момента е 8 клас във Френската гимназия и редовно я впечатлявам с научен "френски" от книгите.
Представям си и симпатичен сериал по поредицата (всъщност не съм проверявала дали не се работи по въпроса), би се получил много добре!

Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“ за криминален роман. Та ако ти се чете нещо подобно, но в същото време по-съвременно, но пак в онзи дух, опитай..

Да се включа, че днес започнах и изядох 1/4 от Пациент 488 на Никола Бьогле. Много интересна и върви леко. Очаквам, че за ден-два ще я приключа.

Интересно започна, до средата върви много добре, но за съжаление накрая стана слабичка. А лично мен финалът не ме очарова, очаквах повече.

И аз така с Пациент- а. Спихва по едно време книгата.