В момента чета ... 65

  • 44 604
  • 745
# 270
"Гордост и предразсъдъци" е толкова далеч от чиклит, колкото е разстоянието от Земята до Луната. Но както и да е. Наистина книгите се възприемат различно от различните хора. В такъв случай, когато става въпрос за класика, която се е наложила през вековете, продължава да се чете, че дори и филми се правят по нея, е добре да се прочетат малко чужди мнения, критика и т.н., за да си сверим часовника и да видим какво е хубавото на тези книги. И аз не харесвам "Алиса в страната на чудесата" и "Малкият принц", но отдавам това на някакви мои лични ограничения и неспособност да оценя книгите правилно, защото явно не съм способна и да ги погледна от правилната страна.
Виж целия пост
# 271
Моето най-брутално разочарование сред класиките е "Спасителят в ръжта". Книгата ми се видя изключително безсмислена и страшно скучна. С всяка прочетена страница се дивях как нещо подобно е могло да се превърне в класика, че и милиони да му се възхищават. Много ме хвана яд за изгубеното време, направо пушек ми излизаше от ушите 😆
Виж целия пост
# 272
Ами разочарование си е за мен Гордост и предразсъдъци и не смятам, че защото е класика трябва да я чета докрай. Отдавна не чета неща, които не ми харесват докрай.
Просто и при класиките има страхотни книги и такива пълно разочарование. За съжаление продължава да е скандално да споменеш нещо лошо за класика, защото в обществото дълго време битува мнението, че класиките винаги са добри.
И да, книгите се възприемат различно. За мен "Малкият принц" е страхотна.
Виж целия пост
# 273
"Гордост и предразсъдъци" си има своите достойнства, безспорно. Най-важното, за да бъде разбран, е да не се забравя, че е писан  преди 200 години. За разлика от нароилите се напоследък "исторически" любовни романи, тази книга е написана от човек съвременник на епохата. Жена, която живее с порядките на тази епоха и пише по съответния начин. Не можа да се сравнява със съвременни автори, които обръщат взор към миналото, къде успешно, къде не. На мен ми беше изключително интересна, когато я четох за първи път в гимназията. Преди няколко години я препрочетох отново. Нямаше тръпка, но отново ме изуми с описанието на живота в Англия в началото на XIX век.
"Алиса" също е невероятна книга като идея и сюжет, но при нея имах някакви проблеми чисто стилово. Все се каня да я прочета на английски. Не знам защо си мисля, че ще ми звучи по-добре.
Виж целия пост
# 274
Разбира се това, че е класика не означава автоматически,  че трябва да ни хареса и да я прочетем до край. Ама да се сравнява с чиклит....
Виж целия пост
# 275
Аз съм чела "Гордост и предразсъдъци" само на английски, два или три пъти, не съм сигурна колко точно беше. Бях на 16 или 17, когато я прочетох за първи път и оттогава ми е една от най-любимите книги. Но голяма част от удоволствието е от езика на авторката. Разбира се, далеч не е само това, а и описанието на епохата, на порядките. Разговорите между бащата на Елизабет и който и да е друг герой, особено разговорите с жена му, тънката ирония. Отделно самата идея за гордостта и предразсъдъците, за неспособността да видиш своите недостатъци, докато се съсредоточаваш върху чуждите. Абе, за мен това е невероятна и многопластова книга, но може и да опира просто до лични предпочитания.

Но наистина е важно да се има предвид и кога е писана (това е ценно и само по себе си, но винаги трябва да се помни, че авторката е живяла преди 2 века, което оказва влияние върху начина и на мислене, и на писане). Помня, че в групата на Блажев някой каза, че "Разказът на прислужницата" била прекалено бавна, нямало съспенс, сериалът бил много по-хубав. Да, но и тя е писана преди 35 години, а тогава не се е търсил ефект трилър, да не говорим, че и самата идея не е била такава (предполагам, няма как да знам). Но днешният читател е свикнал да търси зрелищност, затова тази книга може да изглежда бавна и спокойна, още повече пък като гледаш сериала, който е съвсем съвременен.
Виж целия пост
# 276
Точно приключих две класически книги. Изданието на Хермес допълнително допринесе за удоволствието /снимка/
Скрит текст:
 
" Стършел" от Етел Войнич- може би тръгнах с прекалено високи очаквания, повлияна от възторжените отзиви. Историческият период и политическият контекст не ми бяха интересни. По- интригуващи бяха личните отношения между героите, но не успях да разбера съвсем мотивите им.
За сметка на това "Време да се живее и време да се мре" от Ремарк ме зашемети. Безапелационни 5 *. За ужаса и безсмислието на войната, в която няма победители и победени; за щастието и любовта; смисълът да продължиш; за човека и човешкото. Ужасяващи картини, но и толкова красив език, улавящ всеки миг, звук, поглед, цвят... Препоръчвам, ако някой още не я е чел.
Продължавам с "Дървото на Юда" от Арчибалд Кронин.
Виж целия пост
# 277
+1 за “Стършел”.
Виж целия пост
# 278
Гордост и предразсъдъци съм я чела в ученическите години и ми хареса. Не е чиклит определено. Спасителят в ръжта наистина като история не е кой знае какво, но остави у мен един приятен послевкус и още я помня.  Доста хора смятат, че е станала популярна единствено заради Марк Чапман, но аз не съм сигурна в това. Има някаква скрита магия в нея сякаш и не всеки може да я улови.
Чета Изчезването на Стефани Мейлър от Жоел Дикер. Първата му книга, която прочетох - Истината за случая Хари Куебърт, ме държа в нспрежение до последно. На тази съм в първата 1/4, засега върви добре.
Виж целия пост
# 279
... Другото ми огромно разочарование беше Зорбас на Казандзакис. Препоръчана от приятели, с много положителни отзиви...Дочетох я на инат и се чудих една и съща книга ли сме чели с всички тези, които са възхитени от книгата. Навярно за времето си философията за живота на Зорбас е била актуална, аз лично откривам обаче доста противеещи ми неща е нея. На няколко пъти бях на границата да я метна отнякъде, но я дочетох. От невярване колко е зле обаче дори после се върнах да видя да не са ми се привидяли многото положителни отзиви, ами не, там са си Joy...
Мисля, че просто още ти е рано за "Алексис Зорбас". Ето един цитат от нея:
Цитат на: Никос Казандзакис - "Алексис Зорбас"
- Веднаж минавах през едно селце. Един грохнал деветдесетгодишен старец садеше бадемово дръвче. „Ей, дядка! - викам му аз. - Бадем ли садиш?“ А той, както се беше навел, извърна се и ми рече: „Аз, чедо, върша работата си така, като че ли съм безсмъртен!“ - „А пък аз - отвърнах - върша работата си така, сякаш всеки миг ще умра!“ Кой от двама ни имаше право, началство?

Мълчах. Еднакво стръмни и мъжествени бяха и двата пътя, и могат и двата да те изведат на върха. Да работиш, сякаш не съществува смърт, и да работиш, мислейки всеки миг за смъртта, е може би едно и също нещо; но тогава, когато Зорбас ме попита, не знаех това.
Когато един ден разбереш защо двете означават едно и също, прочети пак книгата...
Виж целия пост
# 280
За сметка на това "Време да се живее и време да се мре" от Ремарк ме зашемети. Безапелационни 5 *. За ужаса и безсмислието на войната, в която няма победители и победени; за щастието и любовта; смисълът да продължиш; за човека и човешкото. Ужасяващи картини, но и толкова красив език, улавящ всеки миг, звук, поглед, цвят... Препоръчвам, ако някой още не я е чел.
Това е книгата, с която открих и заобичах Ремарк. Трябва да съм била 10ти клас някъде. Винаги съм се възхищавала на красотата и чувството за хумор, с които описва нещо толкова ужасно като живот по време на война.
Виж целия пост
# 281
Аз прочетох "Спасителят в ръжта" в гимназията, когато стигнахме до него по литература (учех английски по учебниците на Англ. гимназия и се явявах като частна ученичка на изпитите). Даде ми го учителката, при която ходех, и си спомням, че го отворих със съмнение дали ще се справя, защото ми беше първата американска книга, която четях в оригинал. Явно и езиково не съм имала проблеми, не си спомням точно това вече, но помня колко харесах книгата. Била съм на подходящата възраст вероятно.
Виж целия пост
# 282
Преди 20-ина години всички класики се четяха жадно и се оценяваха/аз все още оценявам високо,това което тогава съм прочела-във време без вампирски,"политкоректни",тийн "литературни" моди,които изопачиха вкуса на днешното поколение към изкуството като цяло.
Виж целия пост
# 283
  Аз затова се страхувам да посегна към съвременна литература . Неизбежно след 20 стр. се появява политкоректен герой . В някои случаи просто се усеща как са пришити като комунистите в "Тютюн".
Виж целия пост
# 284
Според мен считаните за класика книги следва винаги да се четат, отчитайки кога са били писани. Откъсването им от времето на тяхното създаване води до смехотворни сравнения, защото в голямата си част точно тези книги са родоначалници на цели направления в литературата, които се развиват в последствие и често, преситени от четене на последователите и профанаторите, не можем да оценим пионера, който пръв се е сетил да пише по този революционен за времето си начин. Не че е задължително да ни хареса, разбира се - това е съвсем друго нещо, но ако не ни харесва обикновено не е защото книгата не е стойностна, а просто защото това си е въпрос на вкус. Цял списък имам с класически произведения, които не харесвам, но причините за това са си лично мои, аз си ги знам и за мен те са меродавни, за други явно не са.
"Гордост и предразсъдъци" ми е една от любимите книги от ученическите ми години. Добре е да си припомним, че е издадена през 1813 год., когато Чарлз Дикенс е бил още в пелените и е предстояло още много камари многословни романи да бъдат изписани, преди да се сетят отново писатели и читатели за това, че може да се пише и по друг начин.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия