То човек и да иска да е ориентиран, ще се загуби в шаренията от противоречия и неестественото ти поведение. Така, както си се описала. Малко хърбел на щърбел е твоето.
Мила Дренка, може и да си права. Много пъти съм се самосъжалявала и търсела, вината само в себе си. Но факт е, че ако бях толкова зле, като човек, то никой нямаше даже да ме потърси отново. Има един човешки предел, който е абсолютен минимум, за всяко общуване, приятелство или връзка. Той е станал толкова рядък, че някои хора му се възхищават. Но не могат да се променят. За това има толкова теми, пълни с болка, пуснати от момичета, които тотално са се срастнали с това болно мислене и питат, шамарът, шамар ли е всъщност? Или ако съм бременна, а той ме обижда и излиза, то дали готвя хубаво? Написах за себе си, че и аз не съм идеална, но не искам да давам шансове. Човек не трябва и много да съди себе си. Не е хубаво да седи в самосъжаление, защото тогава пуска теми, дали той ще се върне. Дано пусне тема, как се продължава напред.
