Какво мислите за изневярата

Нямам деца, говорех по принцип какво бих правил ако нещо такова се случи. Иначе и ти си права, съгласен съм.
[/quote]

Ако е инцидентно залитане, вече от теб зависи дали можеш да простиш и продължиш, но, ако си е такъв човекът, да си залита редовно, няма смисъл, имам предвид стоене при него заради децата. Те усещат, когато нещо не е наред.

Да, представи си децата как ще се почувстват ако един ден разберат как единият действа зад гърба на другия. Ако дочуят отнакъде, или ако просто усещат. И с един родител не е добре, липса си е, но пък да се търпи всичко уж в името на децата, съвсем не означава, че това няма да им нанесе дори по-голяма травма.

Не знам как ще се почувстват децата.В такива моменти,щото ми са се случвали..Да потрепне нещо в мен,да забележа,че даже и да пожелая..
Спирачката ми е била..Какво ще правя утре?
Мъж ми как ще го погледна и ще си бъда човека който съм..
Та..съм спирала на ниво флирт.

Когато бившият ми беше започнал да става ужасно заядлив за най-малкото, да нервничи и да се чуди какво да направи само и само да не е с нас вкъщи (нали влюбен до полуда в любовницата), нямах си на идея какво се случва зад гърба ми и го отдавах на други неща това поведение. Един ден, ей така малкото ми дете каза "мамо, по-добре без него". Сепнах се тогава, но впоследвие като се разделихме, си дадох сметка, колко е по-добре да не причинявам подобно издевателство вкъщи на децата си и на мен самата. Представете си до каква степен се е отразявало на едно 8 годишно детенце.... Изневеряващите просто не се и замислят за тези неща.

Изневеряващите не се влюбват в любовниците си. Обикновено са добри бащи и съпрузи, а всичко странично е добре дошло и се държи настрана от семейството, за да не се дразним излишно. Това поне са моите наблюдения.

лейди Рамкин, митове и легенди По-скоро са това. В моята компания е имало досега 3ма изневеряващи през годините. Единият ми е много близък приятел даже. 1 от тях напусна жена си и са вече 6 год с "любовницата", другите двама имаха афери и бяха като влюбени тийнове по 2-3 години. Те не се разделиха с жените си, ама като се наложи да приключват авантюрите бяха като болни - подсмърчат, приревават, депресирани. Бяха се влюбили до уши.

Според мен"Когато сърцето е пълно,очите не търсят"
За другия въпрос: Да бих простила ЕДИН ЕДИНСТВЕН ПЪТ.(.защото всеки греши и има право да му се даде още един шанс)Ако е системно категорично НЕ..

Аз не бих казала,че ми е по-хубаво сама..
Когато не бях,любовта и отношенията с БНД ми даваха смисъл,енергия и един заряд в очакване на новия ден.
С изневярата ,всичко това се изгуби.И да бяхме останали заедно,вече нямаше да има това усещане.А напрежение.
Сега ми е спокойно..Добре ми е,но не по-хубаво.

Аз пък нямам нищо против ако приятелката ми спи с други мъже, еднократно или в дългосрочна връзка.

Но това го дискутираме и гледам да сме наясно с нуждите, очакванията и чувствата си и да се грижим добре един за друг. В този контекст нека се забавлява колкото иска. Това може да ни отдалечи на моменти ако е погълната от някой друг, но в крайна сметка за мен е най-добрият тест. Ако след като мине малко време реши че аз съм и по-присърце и иска да е с мен по принцип, това само ни заздравява връзката. И след като мине време и няколко такива случки, дори да срещне някой с когото си пасват още по-добре и заради когото би ме оставила при други обстоятелства, доверието, близостта и споделеното които сме изградили, вече са толкова силни, че сам не искаш да поемаш по нов път. Ако пък някоя от връзките ни отдалечи прекалено много и се разделим, значи основата ни не е била достатъчно силна - и по-добре да го разберем по-рано отколкото по-късно, и дори да има страдание известно време, винаги бих избрал истинската неограничена любов пред принудената.

Иначе ако е въпрос на загуба на доверие (както е при изневярата в традиционните връки), това е друго и там ме интересува не какво е направила а защо и дали мога да имам доверие в бъдеще. Ако причината е извинителна тогава няма проблем и има пълната ми подкрепа. Но ако не е, тогава връзката се разпада защото не мога да имам близки хора на които нямам доверие. Аз като цяло обичам когато излизат "шансове" за нарушаване на доверието рано във връзката (и също и в приятелствата и работните отношения) защото докато не минеш през тях никога не знаеш, и по същата логика като/ако се появят други мъже, начинът по който подходи към ситуацията е много показателен доколко съм важен за нея и като цяло колко е отговорна и доколко мога да разчитам на нея.

На вас така ви се иска да не се влюбват в любовниците си, но истината е че повечето се влюбват в любовниците си имам познати и единия напусна жена си и е щастлив с любовницата.

Cat love,  има и такива, разбира се. Моите наблюдения са над постоянно изневеряващи със здрави и успешни бракове, продължили над десетилетие, в 2 от случаите над 30 години. Иначе тия, влюбените, не ги отчитам, щото говорят преди да мислят и са проблемни,  не само в семейните отношения.
Justaman,  повечето ми познати мъже мислят точно като теб. Може и просто средата да ми е такава, разбира се.

Каква ти е средата? Аз доста време съм прекарал в поли среди и обикновено жените са тези които се впускат и са ок да делят, а мъжете се измъчват от ревност и се опитват да контролират... Не всички разбира се но това съм го виждал доста по-често от обратното, и дори там се чувствам като малцинство и се радвам като срещна мъже които мислят като мен защото с такива двойки атмосферата и преживяванията стават много по-хубави.

Рокаджии, ахаха.
 Шегувам се. Това за средата го споменах като застраховка, не съм някакъв авторитет в СО.

Хаха, май не е шега защото като се замисля на рокаджийски партита винаги много хубаво съм си прекарвал!

И само там и на бърнинг мен шотландските ми полички са 100% нормални... Навсякъде другаде където съм ги носил винаги има някой който вдига вежди...