Какво мислите за изневярата

  • 8 270
  • 158
# 30
Ако съм във връзка, в момента който реша че искам да легна с друг, първо ще скъсам, после ще легна.

Тия работи стават в един идеален свят. В реалния свят, в който живеем, много рядко са принципните хора, които го правят. Народа си кръшка масово, просто повечето живеят в неведение и заблуда.
Виж целия пост
# 31
Някаква психоложка беше развила този казус много добре - да кажем, че се влюбиш в друг на десетата година, решаваш да си много принципен и да се разведеш преди да сте консумирали връзката с новия човек. Иначе си недостоен и гаден кръшкач, нали така.

Става обаче тотално мазало. Партньорът ти никога няма да ти повярва, че не сте спали заедно с новия човек. А в зряла възраст да се разведеш заради връзка, която даже не е минала през проверка на сексуална съвместимост, повличайки и деца, финансови отношения - е, не вярвам да има много такива хора.

Този Ted Talk за изневярата е много интересен, има субтитри на български в настройките:

https://www.youtube.com/watch?v=P2AUat93a8Q
Виж целия пост
# 32
Някаква психоложка беше развила този казус много добре - да кажем, че се влюбиш в друг на десетата година, решаваш да си много принципен и да се разведеш преди да сте консумирали връзката с новия човек. Иначе си недостоен и гаден кръшкач, нали така.

Става обаче тотално мазало. Партньорът ти никога няма да ти повярва, че не сте спали заедно с новия човек. А в зряла възраст да се разведеш заради връзка, която даже не е минала през проверка на сексуална съвместимост, повличайки и деца, финансови отношения - е, не вярвам да има много такива хора.

Този Ted Talk за изневярата е много интересен, има субтитри на български в настройките:

https://www.youtube.com/watch?v=P2AUat93a8Q

Много интересно наистина, благодаря за линка. Някои неща (с много по-добри думи) съвпадат с част от това, което аз опитах да напиша в първия ми пост тук, други пък дадоха още поводи за размисъл, генерално съм доволна, че го изслушах
Виж целия пост
# 33
Не виждам връзка с възрастта, а с възприятията.
Аз съм също на мнението на Вики.
След 25 г. заедно, 21 г. брак, 4 деца и изградени взаимни навици, разбера ли за изневяра, няма да мога да продължа със съпруга ми. Не се заричам, че няма да ми изневери. Всичко се случва, но аз няма да го приема. Аз засега още не съм открила мъж, когото да погледна с очите, с които гледам него, а далеч не е идеален. Simple Smile
Сестра ми се разведе след 10 г. брак, дете, ипотека. Заради изневяра. Има вече 20 г. семейство с прекрасен човек. Ако той изневери, казва, че отново би се развела, дори сега на 53 г. С големи деца и внуци.
Така сме възпитани. Има ли човекът до теб импулси извън дома, мястото му не е у дома.
Виж целия пост
# 34
Всеки бърза да влезе в ролята на жертвата, а може да се случи и обратното - вие да изневерите. Засега нямате очи за друг, но утре... кой знае. Simple Smile
Виж целия пост
# 35
И аз съм на мнението на Вики. Когато си дал заявка за отношения - редно е да подходиш отговорно и обмислено. Иначе всеки може да се оправдае с 'ма ние се пукаме само от година и 83 дни, то не е сериозна връзка, що пък да съм виновен в изневяра'.
Или другите две оправдания - станало случайно (много ми е любим вицът по темата) и то няма чувства. Винаги съм и ще продължа да смятам хората, които поддържат 'любовта и брака', ама кръшкат, за гнусни измекяри. За мене поведението им е много просто - шубе ги е от раздяла с познатото и имат оправдание за пред любовника/цата. Мерси.
Виж целия пост
# 36
Всеки бърза да влезе в ролята на жертвата, а може да се случи и обратното - вие да изневерите. Засега нямате очи за друг, но утре... кой знае. Simple Smile

Е, всичко е възможно, но съм на 45 и досега не ми се е случвало. Оценявам хубавите мъже, не съм сляпа, но не се виждам в тази роля. Дори и през годините да ми е минала някоя тръпка, явно убежденията ми са били по-силни от нагона. Най-малкото, че нямам желание за лъжи, криене. И за едното начесване да си разваля семейството е пълна глупост. Не сме се отказали и от още едно дете. Някак не ми се връзват на моята възраст бебе, вероятно скоро внуци и любовник. Simple Smile
Виж целия пост
# 37

Да, предателство е. Плаках, търсих вината в себе си. Болката е жестока, усещах я физически.

Все едно описа моите емоции и болка..Но за мен(нас) беше края.
Точно защото беше щастлив брака ни.
Точно защото във времето,когато се случи това имахме сериозни проблеми(странични) ,които трябваше да поемем заедно.
Аз се притеснявах за здравето му,а той ..
Както и да е..
Аз го приех като да е срещнал нова любов,което автоматично прави мен излишна.
Не съм прощавала..То какво да прощавам..Че се е влюбил в друга.Никой не е застрахован да се влюби.
Запазихме добри отношения..
Две години след раздялата като се чуем и видим усещането е,че срещаш стар приятел.
Виж целия пост
# 38
февър рей,  кефя ти се на ентусиазма за още едно дете.
Иначе по темата, нищо не мисля. На много хора се е случвало. Някои прощават, други не.
Виж целия пост
# 39
Аз не бих простила изневяра изневярата е предателство.
Виж целия пост
# 40
Хора, на които не им е идвало на главата, трудно могат да си представят какво е. Лесно е да теоретизираш. Човек сам се изненадва от себе си на какво е способен. И аз така казвах, че няма да простя, ама и това направих.
Виж целия пост
# 41
хай, не съм хващала мъжа ми в изневяра, ама ако иска да е с мен и аз ще му простя. Сега ако е истински влюбен, ще го преживея. Изневярата не ми е сред най-страшните неща в живота.
Виж целия пост
# 42
Има и по-лоши, вярно е, но човек го осъзнава чак като му опре яйцето в задника.
Виж целия пост
# 43
някои хора сме видели много драми и болки, дори и да не сме ги изпитали лично на гърба си и знаем, че изневярата не е кой знае какво. Въпреки, че не са ни изневерявали. За мен пък чак такова его е нездравословно за самият човек, който го притежава, дори не толкова за връзката.
Виж целия пост
# 44
Аз пък, понеже съм изживява също много драми и болки, не бих приела подобно предателство от единствения човек, който съм допуснал толкова близо до себе си. Ако той е способен да допринесе са ми е зле, вместо да сме двамата срещу всичко, значи дълбоко съм сгрешила и не бих успяла да легна повече до него, да се храня на една маса с него или да му се усмихна.
Разбира се, всяко семейство е различно. За мен разочарованието би дошло от това, че познавам този човек от 45 г. и ще започна да се чудя за какво още ме е лъгал във времето назад. Ще загубя не само доверие в него, но и вяра в собствените си възприятия.

Пак казвам, че правя разлика с време, когато преди много години сме били на 2 пъти разделени и всеки е имал други връзки. След брака не съм имала съмнения в него. До този етап. Винаги може на 50+ да го удари хормонът. Или мен. Гаранции няма. Но пък имаме разум, а не сме подчинени само на нагона, надявам се.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия