Не понасям родителите си

  • 6 727
  • 78
# 60
Хората понякога прекаляват. Ти също, признай си. Не вярвам майка ти да мисли сериозно, че ти си най-голямото ѝ разочарование. Подразнена е от определена твоя постъпка. Кажете си една на друга какво ви дразни и постарайте да потушите неразбирателството.

Лошото е, че чувам за пръв път да казва, че съм ѝ голямо разочарование. А щом не го мисли, защо не се извини? Да си признае, че не е било така както е казала, но не... майка ми не прави такива неща
Виж целия пост
# 61
Как по-точно им доказваш, че си се променила? Като оставяш малкото си братче без надзор докато пушиш?
Виж целия пост
# 62

Извинявала съм се точно по този начин, който ти казваш - не помага, тя не го приема. След това се опитвам да ѝ се доказвам, но тя пак не го приема, вижда го, ама го изкарва пак по лошия начин

А може би извиненията ти са само на думи? Т.е. действията ти не са достатъчни?

наистина се старая да им влизам в положение, да не правя драми... и през цялото това време се опитвах да си градя ново доверие малко или много, но те пак...

Наистина ли?! И те пак не ти вярват?! Има защо. Случаят с цигарата е толкова красноречив.. Вторият ти баща те е оставил с братчето т.е. гласувал ти е доста доверие поверявайки собственото си дете на твоята грижа, на твоята отговорност.. и какво става миг след това?! - ти зарязваш мъника сам и не само това, ами си палиш цигара и то при положение, че не си страстен пушач т.е. не е било тъй жизненоважно. А, бе.. гласуват ти доверие, оставят те в ситуация, която не изисква нито изключителни умствени, нито физически усилия, просто малко съзнание, малко разум, елементарно чувство за отговорност.. и ти оакваш всичко! Едно, че се показваш безотговорна към брат си, второ, че се изявяваш като лъжец - как да ти повярва човек, че пушиш спорадично?! Това ли са ти усилията за добро поведение? Ако старанията ти са все такива, съчувствам на всички ви.

Просто не признават усилията ми, особено втория ми баща

Прочети пак по-горното.
А.. до колко добре вторият ти баща владее английски? И до колко подходяща е поемата? Щото, ако човекът не си пада по лирика, не блести със знания по английски, логично е да си постигнала точно обратен на желания от теб резултат. Да си помисли, че го гъбаркаш, предизвикваш, дразниш.. знам ли.
Виж целия пост
# 63
Виж сега авторке, успокой се малко и приеми, че за момента отношенията с майка ти нямат нужда от повече чоплене. За съжаление понякога възрастните проявяват по голяма незрялост от децата си, а в опитите за започнат нов живот с нов партньор не е рядкост да оставят детето си от първия брак на втори план. Разбирам , че се чувстваш наранена от демонстративното незачитане на втория мъж на майка ти, но в края на краищата не бива да позволяваш това да те наскърбява толкова много - приеми, че си е такъв и се съсредоточи върху твоите неща - училище,  добър успех, отказ от всякакво лоши навици и компании и стремеж към независимост.

Някой ден отношенията ви с майка ти ще бъдат поставени на друга плоскост, като вече зрели хора и тогава може би ще чуеш това, от което имаш нужда сега. Засега свивай уши, дръж се прилично и си поставяй основите на бъдещето.

Приеми, че хората са различни - погледни горния пост, вероятно по нищо не се различава от това, което чуваш постоянно в къщи. В някои случаи няма угодия, но това не е причина да усложняваш собствения си живот. Още две години и няма да ти се налага да просиш внимание и одобрение от мъжа на майка си, то не е и нужно - едни културни дистанцирани отношения са достатъчни.
Виж целия пост
# 64
Абе очевидно тая майка изобщо не спомага за стоплянето на отношенията с дъщеря си, колкото и тя да се старае. Продължавам да твърдя, че това е най-вече отговорност на родителя. Момичето има крещяща нужда да се почувства обичано и прието. И това не трябва да е по заслуги, а просто защото й е дете! Децата имат нужда от одобрението на родителя, а тя определено не го получава, каквото и да прави. И не, не е длъжно само детето да се извинява. Аз например НИКОГА не съм чула извинение от майка ми, нито баба /които са ме възпитавали/, казваха ми - "Извини се , защото си по-малката". Това ме изпълваше с такова негодувание и възмущение от несправедливостта, че никога не се извиних, и до ден днешен ми е трудно да произнеса тези думи. Така че не е това начинът, с пример и с приемане и с разбиране се постига много повече.
Виж целия пост
# 65
dbiggestrash, не бях обърнала внимание на ник-а. Докато не го изкоментира съфорумка. И аз не приемам някой да се нарича "боклук" - май доста комплекси имаш?
   И не чакай някой да ти се извини.  Не защото не заслужаваш. Може би не са научени на това. Като чета какви са ти взаимоотношенията с близките ти - родители, баби, дядовци - нямам думи. Сигурно си много самотна. Поне приятелки, с които да споделяш, имаш ли?
  Осъзнаваш ли дали ревнуваш братчето си? Ако се опиташ да получиш от него любовта, която ти липсва в семейството?
  Един непоискан съвет от мен - най-много битки в живота си водих, за да докажа, че съм права. Сега осъзнавам, че е било загуба на време и нерви. Когато ти самата си убедена в своята правота, няма нужда друг да ти се извинява. Няма нужда да показваш на майка си тук дадени съвети и да очакваш извинения. Прави каквото е правилно и се зареди с търпение.
Виж целия пост
# 66
На 27 г. съм. Майка ми не работи поне от 20 г. и почти нищо не пипа вкъщи, живее си в свой свят и по цял ден и дай само разходки и турски сериали.Докато баба и дядо бяха живи помагаха с домакинството, след като починаха обаче всичко се стовари върху моите плещи и пране и чистене и готвене в бонус с ходене на лекции след това и на работа. Това ми тежеше адски много. Другият ми проблем е, че баща ми адски много ме дразни в някои отношения например винаги ми е натяквал като не взема някой изпит, като дете открито ме наричаше смотана само, защото бях по - затворено дете и нямах толкова много приятели колкото той е имал като малък(да ама сега от многото му приятели малцина се сещат за него) , по едно време непрекъснато ме сравняваше с другите деца и аз му казах да престане, защото по този начин се чувствах още по - зле. Непрекъснато аз трябва да мисля какво ще се яде и готви, защото майка ми знае да готви 5 неща на кръст, отделно по едно време искаше да му обезкостявам рибата и пилето, даже на една Нг пред гаджето ми ме накара да му нарежа пържолата все едно той не може сам, почти цялата вечер не седнах тогава ходех от хола до кухнята да прислугвам. Искаше да ходим по едно време заедно на почивка ама да сме тримата в една стая за по - евтино, аз не се съгласих започна да се цупи и да се жали на околните как не сме го искали с нас. Разгеле се усети, че не е бил прав. Преди няколко дни вече чашата ми преля събрах си каквото можах и се изнесох при моя приятел и годеник, 6 дни не ми се е обаждал, чувствам се супер в другата къща.
Виж целия пост
# 67
Ирис, ти работиш ли? На 27 години не си длъжна да живееш с майка си и баща си, за да им "прислугваш", както казваш. Наистина, семейната ти среда е била подтискаща, радвам се, че си добре на новото място. Бъди спокойна, ще се оправят без теб, няма да умрат от глад.  Въпросът е как за теб да е добре, дългосрочно. Въпросът е за теб как да е добре, дългосрочно.
Виж целия пост
# 68
dbiggestrash  Моята майка, и без втори брак се е държеше с мен и сестра ми доста зле. Просто има такива хора. Лично на мен ми трябваха много години, за да осъзная, че проблема не е при мен. Като хлапе си мислех, че нещо не ми е в ред, дефект някакъв, че няма как да родител да се държи така с детето си, да го бие и обижда, даже имаше случай, бях на 21-22, когато беше откраднала пари от мен ( официалната версия беше, че ги е взела на "заем" Grinning) . Сега се виждаме два пъти в годината, сестра ми от 15 години не е в България.
 Бих те посъветвала да залягаш над учебниците, и след две години, като си пълнолетна се изнеси, учи, работи, бори се, и гледай себе си.
Виж целия пост
# 69
Ирис, ти работиш ли? На 27 години не си длъжна да живееш с майка си и баща си, за да им "прислугваш", както казваш. Наистина, семейната ти среда е била подтискаща, радвам се, че си добре на новото място. Бъди спокойна, ще се оправят без теб, няма да умрат от глад.  Въпросът е как за теб да е добре, дългосрочно. Въпросът е за теб как да е добре, дългосрочно.

До преди работех месец  в SDI, но ме изгониха несправедливо от нищото уж, че клиенти се оплакали от мен и защото на моменти съм изпадала в паника, нормално нова бях, а друга която се е дънила по същите параграфи са я държали 4 месеца и пак са и дали шанс преди да я изгонят явно колежката ми е казала на регионалната, че не иска да работи с мен и сега си търся нова работа, но без успех. Преди това работех в заведение 2 длъжности едновременно барманка и дипспечерка, бившата шефка така ми правеше графика понякога, че се скапвах, отделно колегата ми беше страшно мърляв и непрекъснато оправях след него. Колкото и да и казвах ефект нулев подобрение имаше за максимум 3 смени после пак заварвах кочина. И за това, че не намирам работа по специалността също ми пилеше чат пат на главата. Напуснах ресторанта по време на извънредното положение пробвах на друго място, но нещата пропаднаха още преди да съм започнала и два месеца бях без работа напук на препоръките да не се излиза излизах  и ходех  да се виждам с приятели на другия край на София само и само да не съм покрай него цял ден.
Виж целия пост
# 70

Аз пък да ти кажа мисля, че реакцията и на пастрока ти (май такава е думата?) и на майка ти показват, че ИМ пука за теб... Ако наистина не му дремеше за теб, а само за "детенцето СИ" просто щеше да си вземе каквото там е бил забравил и да си излезе.
Разбирам, че в момента в теб бушуват хормони и не просто замъгляват, а просто превземат възможностите ти да мислиш - не, не е обида, просто естествения начин, по който телата ни се променят... не само на теб, всички сме били топка от хормони и неадекватни, но пък изключително силни емоции. Обаче... опитай - поне опитай - да помислиш трезво, само с логика.
Не, не си въобразявам, че ще спреш да пушиш. Знам, че няма. Но... поне се опитай да оцениш ситуацията.
Виж целия пост
# 71
Успях да си взема друга част от нещата докато ги няма и нас, вече цяла седмица не си говорим. Аз не смея да им се обадя тук се чувствам много по - добре. Остава да си реша проблема с работата, за съжаление от никъде  не  ми се обаждат или ако звъннат се стига до ще ви се обадим и до там. Вчера ме хвана яд, служителката от близкия офис на SDI казала на годеника ми, че цената на гражданската зависи само от възрастта на водача, но не от шоф. му стаж. Побеснях и за малко щях да отида със записките си да се разправям с нея. Държат хора, които елементарни неща не знаят, а мен ме изгониха несправедливо, за няколко момента на паника, че уж клиенти се оплакали. Двете жени, които ме обучаваха и други хора са на мнение, че колежката ми стои зад всичко, няма как иначе друг да има същите проблеми в работата като моите и пак да му дадат шанс преди да го изгонят, а на мен не.В краен случай ще видя дали бившата ми шефка би ме взела обратно макар, че ще е голяма крачка назад.
Виж целия пост
# 72
Iris, получава се объркване на двете теми - тази на авторката dbiggesttrash и твоята. Беше добре да имаш отделна тема.
Ходела си в най-голямата карантина из града, за да не си край него - кой е това? Годеникът ти?
Виж целия пост
# 73
Бащата.
А каква специалност имаш, Ирис?
Виж целия пост
# 74
Излизах навън, защото баща ми ме нервираше. Завършила съм бакалавър Маркетинг и магистратура Човешки ресурси.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия