а ти как успя да я гледаш без тя да те види, много хитро 
Сутринта Никола беше мнооого крив, ревеше, тръшкаше се. Изобщо нищо не искаше, нито да яде, нито да спи, нито да го гушкам, абсолютно нищо. Плака крещейки близо 40 мин след което се измори и ми заспа на рамото, после като се събуди проверих да не го боли нещо, но нямаше признак
най-вероятно са зъби, венеца му е надут а нищо още не се е показало. Много се притеснявам и се ядосвам на себе си. Станала съм много избухлива, много съм изнервена напоследък и всяко неразположение на Ники ме докарва до треперене. Едвам успявам да се овладявам, незнам как щях да се справя ако си бях вкъщи по цял ден с него
а ти как успя да я гледаш без тя да те види, много хитро 

Причината за това е, че претеглих Ники на друг кантар и се оказа, че положението съвсем не е толкова страшно. Наддал е близо 400гр. Тези грамчета или си ги е имал още в събота при педито, но кантара е бил неточен или е качил 300 гр. за тези 3 дена. Както и да е – това вече не е важно. Днес му мерих и височината - пораснал е с 3 сантиметра. И така снощи реших, че след като помпя по 70 – 90мл от гърда и Ники си плаче със или без достатъчно манджа, спирам с адаптираното и продължавам само на кърма. Ще продължа още известно време да се помпя денем за да контролирам количеството на кърмата, а вечер Човека си остава на кърмене.
Като ми мине и се успокоя, си се чудя на акъла, как може да се ядосвам на детето, то просто има нужда от мен, когато му е криво, само че не може да си каже. Мисля че работата ми помага да изпадам по-рядко в такива състояния. Последния път така се изнервих, след като се беше драла час и половина с пълна сила и неуморно, та чак и се разсърдих и и дадох кърма от шише, защото не исках да ме суче. А то след като се напапка, ми се усмихна милото. Още ме е яд, че я оставих да реве толкова 
първо катастрофирах, т.е един кретен ме блъсна и си тръгна...едвам стигам до работа с тъпите таксита, които чакам по 1 час
, защото за 4 километра не искат да ме вземат
...работата ми се увеличава непрестанно, цяла нощ ми звъняха от офиса и сутринта малчо като проплака не исках да го виждам и чувам
. Ама и аз почнах работа когато беше на 40 дни и май нямах време да се изнервя. В момента имам толкова малко време за него, че само му се радвам... 
Направих му попарката както винаги в 7 сутринта и се опитах да го нахраня но уви, не пожела. Криви се, върти се и не та не. Оставих го, реших че щом не иска значи не е гладен. Сега са с баща си по разходки пък после дано баба да успее да му сложи нещо в устата
Ех, такъв характер е станал нашия дребчо, че незнам как ще се оправяме занапред
Пък тя кърмата ще се стимулира с папането на адашчето
Аз пиех един чай лактогонен от евтините - за левче от аптеката. Също бях доволна и от чая на Хип, но не на гранулите, а на филтърчетата. Когато можеш - Ники на гърдата и успех
за бибата съвет немога да ти дам, Ники рядко я лапаше и сега например изобщо даже не я и предлагам, като е буден си играе с нея 

на мен ми искаха поне 3 месеца да е била осигурявана на трудов договор. Но може и да греша 

Препоръчани теми