Проблеми с дъщеря ми

Никой тук не твърди, че ще изгони детето си 2 дена след като е станало на 18. Но до 27 са минали 10 години. За 10 години да си постигнал едно нищо е много, много тъжно. Разбирам я майката на госпожицата защо недоволства и защо се опитва да прави промени.
Чудо голямо, че искала да прати дъщеря си в апартамента на бабата. Реагирате сякаш в Зимбабве ще я праща. Жената даже е готова да й поема разходите. Ами този апартамент нали също е на семейството. Също е дом на момичето. Един ден ще бъде наследница.
А и жената има още едно дете на 11. Някак не е справедливо на дъщерята 16 години да е била осигурена детска стая, а сега за другото дете да няма. 

Никой не коменрира обаче моментът, че дъщерята първите 10 години е оставена за отглеждане на баба ѝ...

Към поста на rf22 -.отделих се на 23 г. , веднага след като взех крупната си първа заплата на трудов договор от 280 лв. (бруто). Много исках да живея с гаджето си, но не можех да си представя да искам на нашите пари за тока или за храна. Живеехме на таван, на който имаше матрак, печка Раховец, пералня, бюро и гардероб, тоалетна с подвижен душ.
Бяха едни от най-хубавите ми години.  Постепенно доходите се увеличиха и обзоведохме по-прилично. На по-късен етап се разделихме, прибрах се у нас, но само докато си намеря квартира. Майка ми всъщност се обиди, като се изнесох сама много бързо втория път. Определено съм за самостоятелно живеене, но и не бих натирила детето си да се маха от нас, ако то няма този вътрешен подтик. По-скоро ще бъда разтривожена защо не иска самостоятелност и ще търся причините много преди 27 г.

И аз не съм се отделила на 20, но съм расла в друго време, когато нямаше толкова възможности за работа. Освен това - направила съм си изводи и не давам себе си като някакъв успешен пример, напротив - признавам грешките си.  
Аз съм ЗА младежите да си живеят вкъщи, докато учат. И ако още учеше - щях да изчакам.

Андариел, ти не беше ли се развела?

Аз не живея с родителите си от 19 годишна и веднага отговарям - да, помагаха финансово, докато учех (в чужбина) даже много сериозно помагаха, но през цялото време и работех.  Така обаче знаех на колко "излиза" животът ми и към какво трябва да се стремя, за да съм независима,  така че от 22 нататък "инжекции" вече нямаше, осъзнато търсех и си намерих си такава работа, че да мога да си позволя стандарта, който искам .
Живеенето със съквартиранти  беше един от най-добрите уроци, които съм получавала през живота си - най-малкото, за да видя, че има и други (работещи) начини да се организира едно домакинство преди да се наложи да го правя после с гадже, както и да се усетя като възрастен човек.  

Проблемът ми с това работещи хора да живеят с техните безкрочно е следният:
вариант 1) изкарват достатъчно много пари, за да могат да си позволят квартира, но вместо това ги харчат за себе си - скъпи дрехи, глезотии и т.н.  После когато решат да създават собствено семейство изведнъж този стандат рязко спада, ако дойдат и деца - още повече и често това води до конфликти.
2) не изкарват достатъчно за наем, но нямат мотивация да търсят по-добра реализация, защото живеенето в детската стая излиза евтино.  Много по-трудно е после (със собствено семейство, деца и хиляди отговорности) да успеят изведнжъ да вдигнато оборотите на 10, за да изкарват достатъчно да посрещнат тези нужди.

Последно по темата "родител си оставаш винаги" - така е, но за мен родителството има различни измерения в различните етапи на развитие на детето.  Синът ми няма 2 и в момента му режа храната на "войничета", но в някакъв момент ще трябва да започне да го прави сам.  Няма вариант да "няма мотивация и желание" - част от развитието е и е (според мен) моя задача да му помогна да овладее това умение.  Същото е и с живеенето отделно от нас - супер би било ако сам прояви желание, ако не - ще се опитам да му съдействам и да го мотивирам .  Това не ме прави по-малко родител.  Прави ме родител на пораснал човек, а не на дете.  По точно същия начин, по който да спра да му връзвам обувките няма да значи, че не го обичам и не се грижа за него и дори 5 дни да ми е сърдит, че вече трябва да се оправя сам с тази задача, ще го преглътна.  Това е моето разсъждение, дано ме разберете правилно.

Ами аз на 18 излязох на квартира с гаджето. Работехме и сами си покривахме всички разходи - наем, сметки, храна... Майка ми плати само таксите за университета. Но и да не го беше направила, аз щях да си ги платя сама. Държавна поръчка бях, не става въпрос за огромна сума.
Самостоятелността, на която се учиш извън родния дом не е само финансова, а и битова. Друго си е да разбереш, че манджата в тенджерата не се появява сама с магическа пръчка, докато си на лекции или на работа. За тази манджа някой трябва да е отишъл на пазар за продукти и да е прекарал поне половин - един час в кухнята. Научаваш се така да си организираш времето, че да ти остава за учене, работа, готвене, пране, пазарене, плащане на сметки, сън, почивка. А ако си добър в организацията, дори остава време и за кафета и купони.
Първата ми квартира беше бая мизерна, но не се срамувам от това. Напротив - спомням си за нея с носталгия и умиление. С добро желание и поне една дясна ръка, и най-мизерната дупка може да стане уютна и чиста, и да прилича на дом. Мисля, че всеки трябва да започне от дъното, за да се научи да цени стойността на всичко. С празен хладилник не сме оставали, село аз нямам, а това на тогавашният ми приятел беше в другия край на България и буркани са ни давали 2 - 3 пъти годишно.

Аз от около 17 годишна не взимам джобни от майка ми - ходих преди/след училище по промоции към 1 рекламна агенция, почасово, по мое желание. За 4 дена можеше да си докараш до около 300лв, зависи от промоцията. 1ва година студентка ме удари авантюристичният дух, една приятелка я приеха в ПУ да учи и аз реших, че Пловдив е мега градът, въпреки че учих в  друг град аз и се преместих да живея с нея там, работих нископлатена работа, деляхме наем, сметки и тн. Майка ми помагаше с малка част от семестриалната ми такса + 50те лв издръжка от баща ми на месец, дет според съда - си бяха мои, че и учих все пак, извън това - опраай се. После в София, когато се прибрах след около 8 месеца, започнах по-адекватна работа, та и семестриалните си ги плащах аз изцяло. А, извинявай..продължих да си взимам 50те лв от баща ми. Тъй беше рекъл съдът

То и аз дойдох на 19 да уча на 250 км. от родния ми град.
Редовно, по цял ден лекции. Нашите ме издържаха- 150 лв. месечно с пощенски запис, докъдето стигнат, 1996.
На втората година се хванах барманка в ресторант. Те продължиха със записите- така било редно според тях.
И такъв модел имам пред себе си.
За протокола- едно дете съм.
Хич не им завиждам на тежките специалности да учат и сами да се издържат.

Беше отдавна, отделих се още на 18, месец след рождения ми ден. Не са ми давали пари, баба и дядо ми даваха пари за рождения ден само. Работя от 16-годишна. Сама си плащах парцалките, почивките (ако успеех да спестя), университета, сметките... Имах ужасни моменти, имах и невероятни моменти. На 25 вече бях завършила, с няколко години стабилен стаж по професията ми. И не бих го заменила за нищо. Защото така съм научена. Същото са го правили родата преди мен, или близо до същото. Абсолютно отказвам да приема че нашите са ми длъжни доживот. Помагали сме си когато е имало нужда, те на мен, аз на тях. Но да си висим на взаимно отглеждане... Няма начин.

нищо на всяка цена - така го разбирам аз. И аз, и ММ не сме си излезли от къщи по време на студентството, защото си учихме в София.

И аз така, но както вече писах, съжалявам за това. По-добре да бях се отделила. Но някак си съвсем не беше прието и никой не живееше отделно от родители, когато учи и живее в София.

Бе то и мен ме гледаха 9 години като полезно изкопаемо докато бях по квартири във Варна, въпреки че съм си от тук. Особено хазяите ми по огледи като ме разпитваха от къде съм, като чуеха, ме гледаха едно такова странно и неразбиращо. Колегите също... Ама все ми е тая. Който иска да си спи на детското легло цял живот, щото може, не го спирам. Негово право си е. И за негова сметка. Но някои хора цял живот не разбират колко сами се ощетяват по този начин. Виждат само едни сместени пари от наеми.

А студентски живот, докато живееш при родителите, ми е направо като оксиморон.
Живеенето по квартири не е равнозначно на мизерия, но определено спомага за порастването.

Всеки, който работи , може да плаща поне някакви сметки.Куко, ти от 18 до 27 изисква ли това от дъщеря си?
Аз съм 75 набор.Никоя от приятелките ми не е излизала на квартира, до сериозна връзка.Да си от Сф и да излезеш сам на квартира от 500 лв ??Защо?Дори момчетата не го правиха.
 Живяли сме родителите и двете със сестра ми на 48кв метра+ едно таванско без баня.
Нито на майка, нито на татко им е хрумвало да ни пъдят!Първият път сестра ми попадна на полицай побойник, с брадва я прибира татко от Суходол като разбра.Около година живяха там.После пак у нас , намериха се с мъжа и и на 25 се омъжи.Аз работих, пътувах и тн.но се изнесох към 30 когато срещнах човека.Апартамент имах вече, но не се изнасях все още.Отидох в неговия и т.н.Майка в момента е сама.Викам я у нас, не иска.Мисля че е самотна по своему.Но ние и помагаме вече.
Затова, недейте смята кой за какво става от едното изнасяне или омъжване.
То , имам и приятелка от 8 клас до сега- 25 години.по квартири. И до днес майка и праща пари,  (пенсионерка250+работи за 500лв)че е под наем ..ама зор да не се връща в родното място,  където има и апартамент.
Ето това е дундуркане за лудо..
П.п.Завърших НБУ,икономика 98ма,  учене+ работа.
Ако на някои студ.живот се свежда до купони и квартирни свободи , няма нужда да записва висше даже , за да усети по този начин студентството ..самостоятелно и самостойно като парти, в което родителите пречат .Толкова за горния оксиморон.

Как ще й изисквам, като тя не работеше, беше студентка. Не съм чак такова перде, а и следването й не беше от лесните. Достатъчно, че по онова време трябваше да учи на фона на едно ревящо бебе/дете.
Не ми е за парите, нямаме жизнено пространство. Колко пъти да напиша, че ще й помагам с наем или изобщо ще го поема - ако отиде в другото жилище на нашите? Да се стегне и да види как човек се грижи сам и се командва сам. Не я гоня да ходи при мъж на всяка цена, да си намери съквартирантка да си делят разходите. Не ми трябва за домакинска работа.
А приятелката ти ще има ли какво да работи, ако се върне в родния си град?

Ами дъщеря ти стига иска е ок..Не съм сигурна обаче, че детето ми би пречило на жизненото ми пространство.Дали на моето, дали на другото дете, дали на мъжа ми на пространството.Малко излиза, че си плащам спокойствието за сметка на детето( едното)
П.п.Да, имало е винаги какво да работи и там.