Проблеми с дъщеря ми

Ох, не обичам да намесвам моите деца, защото не са те темата на темата, но ще отговоря. Моите приличат на нас с баща им - искат да бъдат самостоятелни. Крушката си има опашка. За моите деца е ок, защото ги виждам още от малки, че са амбициозни, борбени и оправни за нашите стандарти. Нищо ново няма да кажа, защото доста хора ме познават и съм писала много в темите - гледала съм ги като писани яйца, много съм ги глезила и сега ги глезя, но и са много натоварени с ангажименти от ранна възраст, дисциплинирани са, научила съм ги на всичко, което им е нужно, за да се справят като големи със самостоятелния живот - могат и да си сготвят, и да си изперат, и да си изчистят, също са много работливи и ученолюбиви. На практика те работят от 8-10-годишна възраст. При тях по съвсем естествен път започва да зрее желанието да се отделят, също както на нас навремето точно на тяхната възраст ни се е искало да се отделим и за нас този повод беше ученето в друг град. Обаче това са моите деца, които познавам и за които съм сигурна, че ще се оправят, те цял живот са били такива, говорили сме си много пъти, още като бяха малки, как първо ще тръгнат в първи клас, после в гимназия, а когато завършат гимназия ще искат да са студенти и кой знае на кой край на света ще отидат да учат, да работят. Също сме си говорили, че на нас като родители ще ни липсва буденето сутрин и цялото лигавене, но стига те да искат да са самостоятелни, ние ще го приемем - хем ще се радваме, хем ще ни е малко тъжно. Децата имат двама родители - майка и баща, затова решенията им засягат и двамата родители и чувствата на четиримата - родителите и децата. Нещата не са клъцни-срежи и всеки да си троши главата. Връзката родител-дете е доста силна и винаги оказва влияние, защото тази връзка е емоционална, а не толкова материална.

Обаче всички деца/млади хора са различни, има всякакви - някои така и не искат да се отделят, чувстват се добре в родния дом и не виждам защо трябва зорлем за бъдат "стимулирани" към нещо, което не им е нужно. Ако моите бяха от този тип по-привързани към родното място и дом, нямаше да им давам зор да се отделят, защото със сигурност щях да направя лошо за тях и за нас - все едно не ги искам, свиди ми хляб и ток или че ще измия още три чинии и две чаши. Извън родителското и личното мога да кажа и в професионалното си поле, че колкото и да се тръби как трябва младите да се стимулират да се отделят, накрая винаги остава една горчилка и тя е плод на това, че и на 30 младият мъж или жена си остават деца и искат и търсят родителското одобрение и се чувстват зле, когато ги карат да се отделят, все едно ги пренебрегват и отритват. Всяко нещо с времето и повода си. Някои така и не се отделят, а се женят и водят зет/снаха и внуци в родния дом и много хора си живеят така чудесно, стига да не им се месят някакви чужди хора и да им намилат "защо дъщеря ти още жевее при теб, няма ли да се отдели, виж Мимето вече се ожени и деца има, намери си свестен мъж, а вие още се бутате в двустайния". Имам цяла колекция от "мъдри съвети", дадени от "добри хора", които така всяват съмнения и конфликти.

Ей, не спряхте с тока и хляба, нищо че Н пъти пиша, че финансово на мен ми е по-удобно да си е вкъщи.
Явно идеята е - теглим една ипотека, купуваме по-голямо жилище и всички се завираме в него. Може и зет да доведе, и внуци да гледаме.
Един мезонет ще ни дойде таман.
Разбирам хората с едно дете, но моите са две. Гнездото едва ли ще се изпразни съвсем, а и на 60 няма да съм толкова енергична и ще имам нужда от почивка.
Майка ми се пенсионира 9 години по -рано от това, което се предвиджда за мен, а дотогава може и да го удължат.

Емо яйчице си имаш,Куку. Това, което не си прехвърлила за отглеждане на майка ти и това, за което искаш да направиш място сега.

limonche, защо е тази злоба?

Нали казах, че това си беше по изричното желание на майка ми, войни съм водила с нея. Или трябваше да я отрежа генерално и да не си говорим.
Не знам дали ще ме разбереш, но дъщеря ми е била едно дете, обгрижвано от 4-ма възрастни. Синът ми не е така, но пък сега имаме повече възможности.
Децата не са породени, тогава можех да бъда обвинена, че като нямам площ - не правя повече деца. Впрочем, имам колежка с 2 деца в същата квадратура, но и двете са момичета и разликата е само 7 години.
Когато се роди, имах идея за по-голямо жилище, но... имам причини да го отлагам

Cuckoo, а ти какво точно искаш?
Да се изнесе дъщеря ти, за да ви освободи пространство?.
Ми кажи й го в прав текст..... виж какво пречиш ни на жизненото пространство, махай се....

Това си е направо за темата със страшките. Бррр...

Къде видя злоба Бианка? Просто ми е жал за момичето. Къде, къде по-голяма злоба се изля по това момиче.
Куку, как може да се разделиш с детето си само защото майка ти е пожелала? Ами ако беше поискал да я оставиш в дом?
Аз също имам две деца с голяма разлика и през ум няма да ми мине да изритам едното за да може и другото да е малко "едно дете".
Личи си от километри, че предпочиташ сина си.

Тези неща ще си ги решите вкъщи. Това, че в темата обсъждаме темата изобщо за отделянето на децата не означава, че по някакъв начин трябва да го вземаш предвид. Семейните неща са си ваши неща, каквото и да приказват лелки като нас.

Да ти кажа честно, ако бях в такава ситуация, нищо чудно да го приемех като това да дадат моята територия на друг. Възрастен, възрастен, ама детското отвътре си остава и никое дете не обича да му вземат нещо негово, за да го дадат на другото дете. Затова и по съдилищата се разиграват всякакви драми, а тези драми най-често произтичат между братя и сестри, защото поне един от тях смята, че е ощетен, и то е ощетен още от детството си. Дали е с играчка или с имот е все тая.

Искаш да кажеш, че ако едното дете е на 35, а другото на 10, то на всяко си му трябва детска стая

Иска да си е негово, това е. И на 30, и на 50, освен ако не каже "виж, братО, аз се изнасям от къщи, ето ти моята стая - вече е твоя". Примерно нещо такова. Детската ревност съществува и на стари години. Дори става и в конфигурация бабата и дядото започват да позволяват и да дават на внуците неща, които или не са давали на детето си (родител на внуците) или им дава неща, които принадлежат на детето си (родител на внуците) - тогава родителят нищо, че е пораснал, нищо че вече има свои деца и това нещо е за децата му, той пак ревнува - защо моите родители дават на децата моите неща, те са си мои.

Майка ми са четири сестри, като най-малката живееше до около 30-годишна в апартамента на баба ми и дядо ми заедно с мъж и две деца. Сега обаче мърмори, че нейните деца ('82 и '85, несемейни) са й на главата и не се отделят, а стаи има за всички.

Едното дете е на 27 и е момиче, другото е на 11 момче.
Явно момчетата са предпочитани, а момичетата да се спасяват както могат...Жизненото пространство е много важно.

В къщата на баба и дядо детска детската стая на вуйчо стои празна близо 40 години. От толкова се е изнесъл. От както съм родена е преспивал там точно два пъти.
Когато планираш две деца е хубаво да предвидиш да има и за двете, не да гледаш да изриташ едното по-бързо за да има за другото. Ако не можеш да си го позволиш, не е задължително да имаш две деца.

Седмица след като заминах да уча, се върнах да си вземам разни багажерии - ами стаята беше без прозорци, веднага почнали ремонт... дори не спах вкъщи, отидох при гаджето.