Проблеми с дъщеря ми

  • 45 873
  • 1 610
# 1 185
На кака злобарчето. Скрупули се пише.

Значи, аз пък мисля да си ида при мама за две седмици, да ме глези и облива с любов.
В моята стая с моя нотариален акт.
Виж целия пост
# 1 186
Аз щях да умра от срам, ако исках големите ми вече пълнолетни деца да живеят с мен. Щеше да ми е пълен провал като родител. Стана ми тъжно, четейки темата. Много дами нямат свой живот и са вкопчени в децата си, без да мислят какви им причиняват. Въобще какво дискутираме? Психодиспансер...
Виж целия пост
# 1 187
Няма защо да ти е тъжно...
Ти си номер едно с успешни деца, радвай се...
Бедните и прости до го духат.....
По-добре ли ти стана, колко си успешна?
Виж целия пост
# 1 188
Аз щях да умра от срам, ако исках големите ми вече пълнолетни деца да живеят с мен. Щеше да ми е пълен провал като родител. Стана ми тъжно, четейки темата. Много дами нямат свой живот и са вкопчени в децата си, без да мислят какви им причиняват. Въобще какво дискутираме? Психодиспансер...
Дискутира се правото на избор.
Едно е ти да искаш да живеят с теб, въпреки волята им. Съвсем друго е те да искат да живеят с теб, въпреки волята ти. И съвсем трето да са заедно , защото никой никому не създава дискомфорт.
Друг е въпросът, че когато живеят две пълнолетни поколения под един покрив, а в картинката на Куку има и малолетно дете, самата конфигурация, плюс липса на площ, създава повече дискомфорт за болшинството, отколкото хармония.
Явно момичето е неинициативно, инертно, или пък не са видими на повърхността неудобствата. Не смятам, че  е провален родител този, който децата му не искат да напуснат , дори на 27 години.
Виж целия пост
# 1 189
Cuckoo, а.дъщеря ти има.ли среда, приятели? Имала ли е сериозни връзки досега? Като цяло човек със самочувствие ли е? Самостоятелна ли е? Взима ли лесно решения? Има ли по-сериозни проблеми във взаимоотношенията ви? Ти показваш ли й, че се гордееш с нея или точно обратното? Как и кога се съобразяваш с мнението й? Ти ли командваш парада вкъщи? Не е нужно тук да даваш отчет. Но си ги задай тия въпроси. Честно казано, в твоята ситуация най-малкият проблем ще ми бъде липсата на достатъчно пространство. Аз бих се питала как да помогна на дъщеря си да се почувства по-уверена, къде сбърках, аз ли я мачкам? Изключително грубо ще бъде да вземеш решение вместо нея кога да се изнесе, че и къде да отиде. Пак да кажа, че аз съм за по-ранно отделяне и самостоятелност. Но наистина в тоя случай си изглежда като натирване. Ужасно силно се усеща неодобрението ти към нея. Не става дума за загриженост и предполагам затова се появиха толкова отрицателни коментари.
Виж целия пост
# 1 190
Някои хора забравихте, че Куку не иска да изрита дъщеря си на улицата, а да я премести в апартамент на родителите си, който в момента се дава под наем, като поеме всички разноски за това и плаща на бабата и дядото сума, еквивалентна на пропуснатия наем занапред. За какво изхвърляне и за какво предпочитание към сина става въпрос изобщо? На сина иска да направи стая, а на дъщерята - цял апартамент! Ако някой изобщо ще се обижда, то това трябва да е синът, смятайки за нечестно сестра му 16 години да се е ширила сама в собствена стая, а той като се е родил е трябвало да дели с нея, а сега пък за него стая, а за нея - цяло жилище. Той сега е на 11. Като порасне, дали за него ще се намери трети апартамент в семейството? Едва ли.

Не може да равнявате напускането на дома на 18 и на 27.
Виж целия пост
# 1 191
Аз щях да умра от срам, ако исках големите ми вече пълнолетни деца да живеят с мен. Щеше да ми е пълен провал като родител. Стана ми тъжно, четейки темата. Много дами нямат свой живот и са вкопчени в децата си, без да мислят какви им причиняват. Въобще какво дискутираме? Психодиспансер...
Не въпроса да искаш децата ти да живеят с теб, а ако те искат да не ги изгониш. Общо взето да разполагат с живота си както намерят за добре, а ти само да ги подкрепяш.
Ако искат да се изнесат- добре, ако искат да останат пак добре. И така, отговорен и успешен се става като сам правиш своите избори и съответно си носиш последствията.
Виж целия пост
# 1 192
Моля след 50 години някоя от вас да потвърди, че е изгледала детето си през цялото време вкъщи. Може и две деца. Не е била никога изнервена, приела е благо този факт, спокойно. Обещавам да повярвам.

Преди това на заричания вяра нямам. Невена, твоите са на по 18-20 години, естествено, че не искат да се женят сега Simple Smile На другите май са още по-малки. Кой от вас е изгледал дете до 35 поне, че да знае какво е?

Моите са на 16 и 18г, но на покойните съседи срещу нас синът е на над 65г и никога не е платил и стотинка наем. Изнесъл се е на 50+ за да иде да живее с жена в ......... къщата на майка му в друг град. И пари му пращаха. В блока имаме няколко десетки мъже и жени, които са живяли винаги с родителите, а едната си отгледа и детето у тях. Разбира се, повечето са се изнесли на 18-38г.

Някои от живеещите с родители имат собствени апартаменти, но предпочитат да получават наем. Майката на съседка завеща по един апартамент на всеки внук, но сега, на 30г и двамата живеят с овдовялата си майка, която е на 55г. Семейството е доста заможно. И двамата са ми казвали, че не им се занимава с връзки и деца.

А личен живот имаме и с децата в къщи. Вече отдавна си излизаме сами, те също. Синът ми не иска да излиза. Днес излезе за пръв път от почти 3 месеца..Дъщеря ми отиде сама на фризьор и козметик. Нищо не казах, макар че ме заболя сърцето като я видях без поне 40см коса. Отдавна избират сами какво да учат и кога, дрехи, обувки, излизания, от няколко години ходят и с приятели, без нас, на море.

Моите имат право и гаджета да си водят, но никой не е довел. Имало болести, скъпо било, глупаво.

Не виждам като се изнесат какво ще спечелят.
Виж целия пост
# 1 193
То хубаво веки да си живее живота както иска, но не е много морално да се разполагаш на чужда черга цял живот. Точно така, смятам, че домът е на собствениците му, а не на 1, 2 или 5 поколения след него.
Виж целия пост
# 1 194
Не знам, аз ли нещо сбъркано мисля, но ми е странно, нечие дете да иска да остане да живее с родителите си. Да иска или заиска...  За мен не е нормално.
Че и семейство в семейството да завъди.. Ами не го приемам..
Виж целия пост
# 1 195
То хубаво веки да си живее живота както иска, но не е много морално да се разполагаш на чужда черга цял живот. Точно така, смятам, че домът е на собствениците му, а не на 1, 2 или 5 поколения след него.
Ужас! Аз пък смятам, че всичко мое е и на децата ми. Тези деца да не съм ги намерила на пътя? Та те са част от мен. Във вените им тече моята кръв, носила съм ги в корема си, раждала съм ги, кърмила съм ги, спали са върху мен цели нощи. Единият скапан имот ли ми е по-скъп от тях. Еми не е...
Голямото богатство на българина-панелката, която са готови да пазят със зъби и нокти даже от собствените си деца.
Виж целия пост
# 1 196
Прав е Васко, че е важно да си щастлив. Аз съм точно обратното на дъщерята на Куко. На мен ми трябват емоции 24/7, но пък моята майка би била безкрайно щастлива да си има дъщеря като тази на Куко интроверт и да си стоят двете вкъщи, без да контактуват много много. Поради тия различия в характерите си отровихме живота една на друга.
Ако съм на мястото на Куко,  аз ще си купя апартамент и тоя ще го оставя на детето си. Сега се очаква майката на всички кризи и цените уж ще паднат. Не знам дали ще стане така: паживьом увидем .
Виж целия пост
# 1 197
Моето си е мое. И не защото пазя панелката от детето си (не живея в панелка междувпрочем), а защото искам то само, със своите си усилия, способности и труд, да си придобие своите си неща. Толкова е ясно.
Виж целия пост
# 1 198
Така е. Никога полученото наготово не се цени както каквото сам си си постигнал. Освен това нямаш чувство за принос. Каквото дошло - дошло, стига толкова Simple Smile

Странно е да имаш усещане за нещо свое само свързано с родителите ти и това, което те са изградили. За децата си пак ли на родители ще разчиташ?
Виж целия пост
# 1 199
Така е. Никога полученото наготово не се цени както каквото сам си си постигнал. Освен това нямаш чувство за принос. Каквото дошло - дошло, стига толкова Simple Smile

Странно е да имаш усещане за нещо свое само свързано с родителите ти и това, което те са изградили. За децата си пак ли на родители ще разчиташ?

Това от каква позиция го пишеш?
Получила съм дарение и наследство от родителите си. Благодарна съм и до сега само се старая да умножа и подобря полученото.  Повечето ми познати също увеличават имотите си.  Само едни брат и сестра разпродадоха доста добра реституция и сега са бедни като църковни мишки. Осъзнават го, но ....
Да, за детето разчитах на родителите си, когато и до колкото имаха възможност да помагат.
Надявам се и аз да помогна на моето дете с внучето.
По-добре ми се струва от колкото да наема детегледачка, която само се чуди кое да отмъкне и от кой крем и парфюм да се намаже.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия