Проблеми с дъщеря ми

Колко пък цял живот ще й остане за отговорности, като сега е на 27. След още 10 години дондуркане от мама ще е на 37. Колко да й остане?

Е, не мисля, че говорим за прислугване и някакво кой знае какво домакинстване. Просто смятам, че е срамота да не можеш едно яйце да свариш. Не за пред другите, ами за пред себе си поне. Знам ли. Като живееш с някого е хубаво да си поделяте малко от малко задълженията. Поне на мен ми се струва кофти само единия да работи и да върши цялата работа у дома, а другия само да ходи на работа и да си клати краката.

Младите не са чак толкова безпомощни. Понякога имам чувството, че тук всички са свекърви, дори на собствените си дъщери.

А ако всички в домакинството (мъже, жени, дъщери, синове, всички) са научени да се включват никой няма нужда да прекарва живота си "слугинствайки". Не е ли така по-добре за всички?

Учи се всичко ,особено сега с един клик си готов да четеш.
Но си е хубаво да не ти прислугват и да си полезен на себе си  с базови опитности.Пък на когото каквото му се отдава  си го може лесно.
Майкаат на 30 годишен си е вече изморена да го глези та да мърда за елементарни неща-да се нахрани и си почисти.Да се изпере.
Себе си.

Докъм пенсия поне.

Още от малка много обичах да се занимавам с домакинските задължения. Баба ми е страхотна домакиня и ме научи на много неща. Не ми е тежало. Тези умения ми бяха само в плюс като създадох семейство.
Голямата ми дъщеря е същата. Постоянно се върти покрай мен, иска на всичко да се научи. Страхотна отмяна ми е и в домакинството и със сестра си. Обаче не вярвам някой ден мъж да може да я затвори в кухнята. Много силен характер е .

Голямо прислужване да си сготвиш нещо и да пуснеш пералната, няма що. Да си обичаш децата е едно, да ги глезиш и превръщаш в мързеливци е друго. Въобще много допотопни разсъждения, не сме във времето на Гераците и Татул.

Що, имаме по едно-две-три деца, не по 10, че да нямаме време да ги поглезим! На всичко отгоре това е съвсем кратко време от живота, после започва да ги очуква животът. Колкото до цитиратите Гераци и Татул, точно те са отражение на това как момичетата трябва отрано да са домакини, хич не ги жалят да шетат, да гледат по-малки братя и сестри, да кОпат и какво ли не. Ако ние не пожалим децата си и не ги поглезим, няма чуждите хора да го направят. Чуждите ще си гледат интереса - каквото могат да вземат като полза. Защо, мислиш, че са ни толкова жални песните, когато се изпраща момата в чуждата къща - защото там съвсем ще робува.

Аз пак питам -защо само дъщерите? А ако се разпределят задълженията в една къща никой на никого не робува. Откакто си помня с брат ми сме били "роби" и хич не ни е тежало- всеки е отговорен да си оправя леглото и в неделя да си смени чаршафите, да се простират дрехи за деца е даже забавно , синът ми отсега подава щипки и супер много се радва. Когато е представена като игра (а не като наказание) и се пада по малко, домакинската работа не тежи.

Защото обикновено дъщерите го отнасят. Все още репликите "момиче си, трябва да скокнеш и да изчистиш" и подобни отразяват доста добре мисленето. На момчетата не им казват "скокни да поправиш контакта".

Дайте тогава а работим в посока да се промени това мислене,а не да ги "жалим" децата доживот  -хем те ще живеят в един по-добре свят, хем няма ние да сме "слуги" вкъщи вечно.

Всеки си работи в неговата посока. Това, което виждам е, че момичетата все още са ощетени. Откъм глезене моите не са дискриминирани по пол - и двамата получават порция глезене цял живот. Не са станали калпазани.

Всяко дете, независимо от пола, трябва да бъде учено да възприема като естиствена част от живота елементарните домакински задължения. Съвсем нормално е децата да участват в почистване, подреждане, готвене - последното обикновено им е много забавно. Аз имам син с физическо увреждане и общо взето не го включихме  в домакинските задължения от по-малък и сега е по-трудно. Отчитам го като лична грешка.  Абсолютно всеки трябва да се научи да се грижи за себе си преди да стане на 18. Това, разбира се, не значи примерно да тропнеш с крак на тийнеджър/ка, че не е сготвила вечеря и затова не може да излезе с приятели или като си е легнал/а в 2.00 в петък или събота да я/го събудиш в 8.00 за седмичното чистене. Но нищо не пречи да има включване по един есетствен и ненатоварващ начин. За съжаление, в много семейства момчетата са оставени  да си живеят като на хотел и проблемът е създаването на усещане, че така е нормално. Момичетата, дори и да са били "принцесата на мама", бързо влизат в час като се отделят, но и там има изключения. Принципно е добре млад човек да поживее със съквартиранти или сам преди съжителство с мъж/жена, за да придобие навици сам да се грижи за себе си. Това да си на квартира, но мама да ти носи манджа и да си връщаш чаршафите за пране е някакво безумие, подклаждано от родители.
Като си на 20+ е очаквано приоритетите ти да не са излъскана къща и тристепенно меню. Не е проблем да е разхвърляно и да ядеш сандвичи, но самостоятелното взимане на решения за разпределяне на пари, време, приоритети определено са полезни и по-трудно се случват вкъщи, особено  при обгрижващи и контролиращи родители.

След определена възраст е добре за детето,независимо дали е момче или момиче да има изградени някакви полезни навици .
Например да поддържа елементарен ред в стаята си-да си прибира леглото,да си подрежда вещите,да бърше прах,да пусне прахосмукачка в стаята си.Да си метне дрехите в пералнята,не на пода.Да си подреди гардероба.да си приготви елементарно ястие.Да си отсервира след като се нахрани.
Ей такива прости неща.
Не е нужно да лъска цялата къща.
  Да се научи да се грижи за себе си.