Проблеми с дъщеря ми

Мда, на една близка приятелка бившият й. На 38 беше тогава, когато излизаха с нея. Зъботехник е, със собствен кабинет. Живееше при майка си и баща си. Нищо не пипваше у тях, включае, че майка му влизаше в стаята да му чисти, взима мръсни дрехи и тн и тн. Ходиха с моята приятелка около година някъде, не помня вече с точност. Не искаше да се изнася да живее сам, не искаше да се изнася и с нея, твърдеше, че му е супер при мама и няма нужда да ходи, където и да е. Моята приятелка се чувстваше яко некомфортно, заряза го.

Явно не му е приоритет на човека да има жена или семейство. Има и такива хора и мисля, че е окей. Ще си намира разни гадженца, може и разведени с деца, които не искат второ семейство и готово.

А..майка му била против разведени с деца. Той затова излизаше с по-млади. Девойката ми тогава беше на 24 някъде ) .После я гонеше да си я връща, но тя се омъжи, роди и така.

Да се оправя. Радвам се, че приятелката ти не си е загубила времето с него.

Баща ми е на 52 и още живе в детската си стая при майка си.Не е болна баба ми, не я гледа. Направи си ремонт само на неговата стая, докато баба ми още я вее течението зимата от старата дървена дограма. Припечелва на черно някой друг лев от ремонти на уреди по домовете. Не е неспособен, умее доста неща, просто е мързелив и за последно работеше на трудов договор като бях четвърти клас. Всичко изкарано харчи за цигари - по 2 кутии на ден, и за боклуци за ядене само за себе си. От време на време си намира някакви гаджета на неговата възраст и си ги кани, явно и те са на неговия акъл. Най-добрият му приятел живее два етажа надолу и е в същото положение, с разликата, че няма деца и никога не се е женил. Сами са си виновни баба и дядо, лека му пръст, че така са го възпитали. Дядо ми също беше един търтей, който баба ми боготвореше и не му даваше дори дрехите си да прибере.
Оженили са се с майка ми като са били на по 22 години и я е завел в детската си стая... после аз съм се родила и тримцата си дишахме един въздух 13 години, докато не се разведоха. А майка ми си имаше апартамент и е молила баща ми многократно да се отделим като нормално семейство, но той е заявявал, че чужд апартамент няма да обзавежда. Колко пък да е чуждо нещо, което е на съпругата ти, която ти е родила дете не знам, но той явно си знае...

Гледам, че доста сте навъртели през уикенда, ще се върна да прочета.
Дъщеря ми пере и простира, чисти, грижи се за котарака, помага при готвене. Не ми трябва домашна прислужница, не това ми е проблемът.
Е, не е научена да бъде изрядна домакиня,  но и аз не съм такава, от кого да види...
Когато беше тийнейджърка, няколко пъти съм натъртвала на ММ, че няма да бъде прислужница нито на него, нито на друг мъж, само защото е жена (имаше такива намеци, човекът така е научен). Може би пък съм изпуснала златната среда, но това е поправимо - като не сеща сама, напомням 2 пъти, на третия - сериозно повишавам тон.

А, моят биологичен баща е имал проблем с живеенето в апартамента на майка също. Той етаж си има в къщата на родителите си и искал там да отидем. Майка ми е отказала твърдо, защото е на мнение, че младо семейство с дете трябва да са самостоятелни (ако има възможност, разбира се, при тях е имало), а не в една къща три поколения. Огромни разправии, майка не е склонила на този вариант, затова той 3 дена в седмицата е ходил при майка си, а 4 си е седял при нас хахахх

Мда. И такива истории  не съм чувала за мъже, които са възпитани, че е естествено да се погрижат сами за себе си, а не майка им и после жената да им слугуват.

В една къща три поколения - пак добре, поне отделен етаж е имало... Ние бяхме в панелка кухня, спалня и хол, 5 души. 3 поколения. Аз, мама и тати в спалнята, баба и дядо - в хола. Като тръгнах на училище, разменихме стаите, за да може холът, понеже е по-голям, да е за нас. Юхууу... Баща ми с целия си егоизъм е натискал мама и за второ дете, понеже много е искал човекът... Добре, че мама е проявила все пак капка разум и не се е съгласила.

И нашите са се оженили на по 22-23г. Но това изобщо не значи, че баща ми е станал самостоятелен като се е отделил от майка му. Така и не е научен да пипне нещо вкъщи, за което вина има майка му, че го е научила как всичко у дома е грижа на жената и мъжа нищо не трябва да прави. Вече е на 50г. и все някои трябва да върви след него да му прислужва - дрехите си ги оставя където му падне, чиниите си ги зарязва както яде на масата, ремонт като се прави се викат майстори той сам не пипа нищо, "сготви това, сготви онова.." от време на време и сам си готви (при все че има 2 манджи ама той не ги харесва и иска 3то) ама след него буквално все едно бомба е паднала в кухнята. Пералня идея си няма как се пуска. Отделно, че хал хабер си няма от плащане на сметки - веднъж се наложи да оставим той да плати кабелната и ми звънна да ме пита къде се плаща и какво трябвало да кажел.. Та това доказва, че независимо на колко години се отделиш от родителите си, това не е гаранция че ще станеш самостоятелен и ще се научиш на нещо.

Баща ти би бил егоистичен, ако има собствена стая, а вие се тъпчите в другата, ама и той е в купа.
Егоистичен би бил ако не иска деца да му бутат в краката и да му смущават рахата с любимата жена.
Каква е причината за тази дядова ръкавичка в крайна сметка?

Съпругите също имат частична вина, че не прекършват това поведение в началото, а се юрват да заместват свекървата, в стремежа си да се докажат по-големи домакини и чистници от нея. Или от страх да не избяга мъжлето при друга, която е навита да слугува.

Друг пример - баща ми и дядо ми са останали сами вкъщи, баба е извън града, мама е с мен на гости на сестра си. В 6 часа й се звъни на пожар да се прибира в дома си по най-бързия начин и да се погрижи за семейството си, щото няма нищо за ядене. Доста малоумно, нали? А колко малоумно става, когато е оказва, че мама всъщност е наготвила една тава с ядене преди да излезе, и просто мъжете не се сещат да отворят фурната и да проверят. По-лесно е да се вдигне скандал на жената...



Егоистичен е, защото деца не се правят само защото така ти се иска, ако нямаш елементарни условия за отглеждането им.

Причината я казах вече - не е искал да обзавежда чужд апартамент. Сакън ако се разделят, да не се е минал с покупка на диван и две маси... Нищо, че и той ще е пърдял на тях, и че в крайна сметка всичкко ще остане за неговата дъщеря, а не за съседите. Ма явно и аз съм чужд човек. Яд си го беше човекът, че майка ми си има собствен имот, а той - не, и един вид му е било под достойнството жената да осигури дома. Явно майка му да го осигури е по-окей. Яд го беше, и че апартаментът на майка ми й беше приписан от родителите й преди сватбата и при един развод той нищо не получи. То и мама не получи нищо. Даже и издръжка за мен нямаше, понеже човекът е без ТД и имущество.

Didi, мисля, че баба ти и дядо ти носят основно вина. След брака - на квартира и да си поема задълженията. Аз познавам и жени, които чакат 80г. им майка да им домакинства.
Баща ми е искал да се самодоказва. Надграждаше, до края на живота си. И при мъжа ми виждам подобен хъс. Обидно му е да му помагат, но обича да дарява. Предполагам вид мъжка конкуренция.

Напълно съм съгласна, че баба и и дядо носят основно вина. Сама съм го написала преди 2 - 3 поста. Просто казвам, че майка ми и тя не е безгрешна. Все пак не са я звели насила в този дом. Сама се е съгласила, знаейки какво ще последва. И след като ме е родила, я е било страх да ме отглежда сама, затова не е настоявала и е търпяла 13 години. Но накрая чашата е преляла. И така... Рядко вината е изцяло 100% в един човек или в едно събитие.

Да. Дефицитите във възпитанието трудно се компенсират. Дори и да е била по-амбициозна майка ти, едва ли ще го промени изцяло. Някои мъже изобщо не поддават и основно сменят жената.