Проблеми с дъщеря ми

Аз не разбирам логиката да запишеш висше, за да не работиш изобщо после. За какво се инвестира в образование, след като няма полза от него? Ей така, за самочувствие ли?
Всъщност, повечето извинения от неработещи са точно с този аргумент: не си намирам работа по специалността. А младата дама дори не си дава вид, че търси.

Забавно ми е да чета 1001 причини да не работиш и колко хубаво е това

Ами избират да учат висше без да мислят каква ще е реализацията после. Гледат да е нещо по- леко, че да не се напъват. После каква работа да намерят? Сега светът е отворен, ходи и си търси късмета. Ама друго си е да си лежиш в къщи и да не си разваляш спокойствието.

Защо, от кумова срама трябва да си дава вид, че търси, за да изглежда по-добре в чуждите очи ли? Значи няма значение какво точно иска и прави, а как ще го представи на широката публика, за да бъде прието добре? Да поизлъже, за да се хареса на някакви странични хора?

Всеки има право да учи каквото си иска. Не е задължително, за да се работи, а и защото му харесва на човек да учи точно това. Защо да остава лаик, ако може да вземе и диплома? Искала-влязла-учила-дипломирала. И какво не се харесва? Че не го работи в момента? Хубаво, не го работи, но знанието й е останало, което вече е плюс за самата личност. Имам чувството, че по-благосклонно щеше да се гледа на тази млада жена, ако беше без образование и блъскаше на три смени в някой завод за никакви пари. Не може, трябва да й е гадно, иначе публиката не изпитва удовлетворение!

Andariel, точно теб съм те чела колко отдадена майка си и как трепериш над образованието на децата. Дали би се зарадвала, ако лично ти се падне дете, което не иска да работи?

Ако не работиш по специалността си много скоро знанията от студентската скамейка отиват на кино. И да, много повече уважавам хора, които работят, отколкото които протягат ръка да ги издържа някой.

Ами когато аз кандидатствах, социологията беше супер актуална покрай някакви избори и изглеждаше перспективна, канят те по ТВ да си кажеш мнението за този или онзи, тази или онази партия. Съответно наборът искаше масово да учи социология, а на мен ми беше сред първите желания, но добре, че не ме приеха. Не знам какво щях да я правя тая диплома сега.

Аз повече уважавам хората, които на 85 си гледат кокошките, отколкото децата, внуците и правнуците им меринджеи-клатику*ци по бюрата.

Отговарям на авторката, ако още влиза.Мен лично би ме притеснил такъв отказ от работа и цели, изобщо от някакво личностно развитие.Работата е много важна за псих.състояние и здраве на индивида.Това от лекар го знам, но то не е и нужно да си специалист,  за да се сетиш.Защо учи немски сега? За да се реализира нещо или просто да се каже че прави нещо? Ми то и моята 12 годишна помага вкъщи и ходи на пазар.
Знам за едно момиче , така беше и при нея, омъжи се , роди, уж всичко ок, но започна да не иска да ползва общ.транспорт, сега почти не излиза сама. Близките и се грижат за нея и издържат.На лекар е отказвала да ходи.Бащата ми е много близък, но не съм разпитвала, виждала съм я 1 път.Съвсем нормални хора, но очевидно тя има някакъв проблем.
Дано при вас не е така, защото понякога зад " не искам да работя" , всъщност седи " не мога да се справя". А в живота ни се налага да се справяме с много ситуации.
Освен това, сигурно на всички се е налагало в определен период да вършат гадна работа, но това не ни отказва, а напротив , стремежите и усилията ни стават по- големи.
Хубаво всеки може да си направи план да не работи, но ако се наложи? Ще може ли да се справи?
Това е важно.Няма значение дали си стоял без работа или не, дали си учил и т.н.Затова разбирам притесненията ви.Отказа от обичайни дейности и развитие, понякога е вик за помощ.
Късмет ви желая!

Аз и сега треперя над образованието на децата. На тях съм им казала същото навремето - първо да слушат себе си какво искат да учат, защото те ще го учат, а ние с баща им. Да помислят, да видят, да си изберат някакви специалности и вече може да се обсъди окончателният вариант. Но аз тези разговори с тях ги водя още от началните класове, така че нямаше кой знае какви драми. Когато човек учи нещо с желание и му харесва, чувства се добре в тази специалност, той и ще постигне повече успехи. Отделно на 19-20 младежите са в такава възраст, че могат да си сменят предпочитанията, очакваното да не отговаря на реалното. И за този вариант съм подготвена и съм им го казала - в един момент да решат да сменят специалността. Колкото за работата, ако могат да си го позволят - тяхна си работа. Не съм привърженик на работата на всяка цена и къде да е, само и само човек да работи. Работата обслужва някакви потребности и желания, а не е самоцел. Ама, нямало да има стаж на 25 - хубаво, какво като няма стаж, ако слушаш работодателите, трябва още от кърмаческа възраст да започнеш да работиш, и пак няма да им угодиш. Това е като в ходенето на кастинг - режисьорът има някаква своя визия за образа и може да пасваш, може и да не пасваш - ако не пасваш, не е защото нещо на ти е наред, а просто той търси нещо друго. Човек трябва да изгражда някакво самоуважение у децата си като бъдещи работници.
Не обичам да давам примери с моите, но тъй като повдигна въпроса - по свое желание и двамата работят още след кандидат-студентските изпити и когато излезе класирането. Работят и в момента. Никой не ги е карал - имат техни мотиви, за да работят, но пак не са се хванали на някаква мизерна работа само и само, за да работят, че да угодят на някого. Имаме уговорка, че в момента, в който почувстват, че им е много трудно да съчетават ученето с работата, могат да напуснат работа когато намерят за добре. На практика те работят още от началните класове, защото тогава се снимаха, което си е работа, също както за възрастните - има произвосдствен процес, трябва трудова дисциплина и да си свършат работата на снимачната площадка, защото са в екипа.

Така е.Не е важно аз да съм добре важното е другият да е зле...Видях всички коментари и се почувствах по-спокойна.Първо не очаквах толкова добри мнения за дъщеря ми,но истината е,че не очаквах и толкова злоба да се изсипе.Лош и бил живота,да пътува и са тренира и т.н.Те хората мечтаят за това..Не искам да се заяждам,но ме разсмаха някои мнения.Може би съм прекалено загрижена за нея и искам най-доброто,като всяка майка.Понякога нещата се нареждат от самосебе си.

Само за работата влизам за да ви кажа. Най-хубавата ми работа евър, беше като бях стюардеса. Пътниците по цял ден ме закачаха и се забавлявах с другите членове на екипажа. Следващата ми най-добра работа е настоящата. Супер се кефя, колко хора ми се обаждат за съвет и акъл, как им помагам. Ако това, което работя в момента се разпадне, ще се пробвам като счетоводителка или готвачка, респективно сладкарка. Обожовам да готвя и да ям.
Ако сега стартирах живота си, щях да запиша медицина и да специализирам педиатрия или гинекология. Най - много с такива специалисти съм се сблъсквала и там имам най-големи познания /от немай къде/.
Сега ако бях учителка или логопед, щях да се боря с всички сили да се махна. Не ме бива мен за тая работа.
Разберете всеки човек трябва да има нещо дето го радва. Ако обаче най те радва да си си у дома и има кой да те издържа, ами какво по-хубаво от това. Та ти си построил комунизма.
Моите синове ако не работят, аз няма да го преживея, но на авторката не и трябва излишни тревоги.

Съгласна. Но не мисля че ще те разберат.

Съншайн, не преигравай. Няма злобни мнения в темата. Силно неодобрителни - да, има, но не и злобни.

Съвсем нормална и очаквана реакция - недоволството от дъщерята се пренесе към тези, които бяха попитани за мнение, вместо да се благодари за различните гледни точки, които бяха изразени.
Демек, нищо ново ъндър дъ съншайн.

Сори, ама ако някой нарече дъщеря ми мързелива, много ще съм му благодарна, ша знайш! Толкова много, че не мога да го опиша!

Според мен авторката беше изненадана от лавината от хейт, а то си беше точно хейт по адрес на всеки, който не се гърчи на някоя поточна линия, а е дръзнал да си учи немския и фитнеса и гаджето да го издържа.