Проблеми с дъщеря ми

Няма нужда от сто ухажори де. Един, ама точен, стига.
Да стане търкулнало се гърненцето и си намерило похлупак!

Предимно от ревниви колежки. На мъжете май си им взела акъла. Клишетата понякога излизат верни.

'А ето тези две мнения са в невидимо противоречие:

Да си опора не значи да носиш другия на гръб. Всеки нормален човек има нужда от опора в някакъв момент, ако пък няма, значи е надарен с психопатична безчувственост или фанатична увереност в правотата си. Ерго свръх его. Ако и двамата клонят натам, то еготата им не просто ще се бият, а направо ще се анихилират взаимно.

Другото съображение - да ми трябва опора, но да не го показвам, за да не излезе, че съм слаб.
На точно такъв помагах по едно време. Жена му (без брак, но от 10г с него, имат дете) ми каза - да не вземеш някога да му даваш пари! Да не си луд.
Аз вече бях почнал да му давам и после продължих, защото като ходим по разни негови задачи ми се просълзяваше в колата колко е затънал в кредити и как няма за учебници на детето, защото той много честния, света все го лъже. Та какво се получаваше абсолютно всеки път - жена му знае, че са с 50 стинки вкъщи, прибира се той, носи пари. Или нищо не ѝ обяснява, или нещо я замотва, посмъртно не ѝ казва, че е взел от някой си уж на заем, защото той си има "достойнство". Да не вземе тя да го види (в неговата глава - тепърва) като слаб.

Хора, които не си казват всичко, които таят, които биха излъгали пред това да си признаят слабост, пред това да потърсят опора в другия - нямат спойката за нещо повече от временно съжителство. За какво ти е тоя другия, когато твоя свят си го държиш изцяло между собствените си уши?!! Имаш някакъв формален гост в къщата и толкова. Няма го съпреживяването в "радост и тъга" (по Шишо Бакшишо). Въпросните двама последно бяха на смс-и почващи с "мразя те".

Няма никакво противоречие, ни видимо, ни невидимо. Хората като цяло са неочаквано неадекватни и безотговорни. Просто на някои им проличава по-бързо, а пък на други жертвата им до последно си затваря очите. Бистрили сме го и в други теми. Например - защо било такъв проблем, че Иван живеел с майка си. Самото живеене не е чак такъв проблем. Проблем е, че Иван иска да пука новото си гадже и да е голям мъж, но когато се гаджоса - не е подготвен с поне две спестени заплати и не иска да заживее отделно от майка си наистина като голям мъж. Това са отклонения, на които местоживеенето е проява, следствие, а не причина.

Две идеално гладки повърхности се хлъзгат и са нестабилни една върху друга. Две дефектни се вклиняват лесно. Имаш (осъзнати) слабости - имаш потребнот от другия, който ще те подпира в тях. Имаш огромно его и се мислиш за непогрешим - самодостатъчен си си, другият ти е мишена, която да подчиниш и след това бреме.
Противоречието е, че от една страна когато се сблъскат големи егота "няма да ги бъде тези отношения", но в другия случай пък мъжът е "мухъл" и не си струва времето.
Преувеличавам ви идеите, за да се види къде се чукват.

Не мога да приема да се оприличават всички мъже като еди какви си. Колкото са хората, толкова са и различни.
Може досега да не си попаднала на подходящ, но това не означава, че няма да се случи. Обаче ако подхождаш с недоверие и съмнение от началото, наистина няма да ти се получи. В течение на времето, ако не ти допада човека, не си длъжна да седиш с него, но как ще знаеш дали си струва, ако не се впуснеш във връзка!?!
Наистина не искам да те поучавам, далеч съм от мисълта да давам акъл на 30+ -годишна жена. Принципно има хора, които не се нуждаят от партньор, в което няма нищо лошо...светът е шарен.

Връзката по принцип се гради от двама, иначе става нещо като 'ние сме гаджета, но той/тя не знае'.
П. П. Васко, за гладките повърхности има лепило за снаждане Но в неговите инструкции пише повърхностите - и двете - да са добре почистени.

То от много четене на инструкции най-много да стигнеш до ориенталските за необвързаните, дето са зян.
Връщаш всички смисъли на живота, всички духовни учения, морализми и дебели книги обратно на авторите им и с така постигната мъдрост си живееш като в песен.

Добре, няма да четем инструкциите, а ти нали знаеш предложението за универсален увод на всяка инструкция за ел-уред?
Не тръгна, а?

С универсален житейски принцип "намалявам важността" и разжалване на думата "трябва" от мисловна концепция до обикновено  разговорно удобство, качеството на битието престава да зависи от тръгването на уреда.
Не тръгна, да. И какво от това? Вземи по-голям чук.

Че защо ми е чук? Кош няма ли?

Ето ти натурален позитивизъм, без инструкции.

Ти не беше ли в отбора Да му дадем шанс?

Мне, с тая нагласа той никога няма да си покрие кредита.

Много сложно всичко, бееееее! За нещо толкова просто!
Интуицията с времето се изостря, приучаваш ума на туй-онуй. В кратце ти е ясно отсреща какво стои.
Възползвайте се от опита, пък вземете и зажумете поякога.