Проблеми с дъщеря ми

Каква точно лампичка ти светва? Че няма такива хора ли, които започват работа точно с връзки?
Аз лично знам за фирма, в която работят като все едно е семейна, всеки води приятели и познати. Работила съм в такава дори...

Дори и в прословутия Виваком е така - с предимство са роднините. А да не говорим и колко фирми имат политика на "препоръки", където се дават дори премии, ако препоръчаш някой и го назначат.

Искаш да ми кажеш, че е същото като да ровиш в джобса и да чакаш да ти звъннат.....?!? хмммм

Аз например никога не съм си намирала работа с връзки, освен първата, и то чак пък връзки...силно казано. Мъжа ми по същия начин. Кандидатстване през джобса, интервюта и така. Не бих желала някой да ме урежда, после ще се чувствам гузно пред моята връзка, ако нещата не се получат с фирмата.

За един месец няма как да си намериш работа, особено ако си специалист и имаш изисквания. Никога не бих оставила мъжа си, ако е безработен.

Ако си специалист теб ще те намерят.
Майка ми я чакат от 5 места, тя от работохолик изгоря и едва оцеля. Каза им чупка, но те си я проверяват всеки месец.
На сегашната и месторабота директирката 3 пъти я е питала дали знае за каква позиция кандидатства, толкова не ѝ се е вярвало, че си е подала документите. Сега е спокойна и щастлива.

И това е вярно. Ейчарите хънтват постоянно 😀 Голям лаф извадих 😄

Когато кандидатстваш по обави в джобса обаче, има още 100 специалиста като теб, дори и 10 да са, ако ти е по-специфична работата, но тогава пък обявите ще са малко, и тези другите може да са съгласни на по-малко пари, на повече работа, на оставане след работно време, да нямат деца за прибиране, да са по-сладкодумни от теб, дори и да не са толкова добри в работата и т.н., и т.н.

Пък и в малките градове и села не е като да има по 200 нови обяви за работа дневно. И ако си на 50, с деца ученици и болни родители, не можеш да си стегнеш сакчето и да заминеш за столицата, както 20 годишнте младежи.

Обикновено се оправдават хората, които твърдят, че всичко е с връзки. Дали ги мързи, не им се занимава, страх ги е да търсят по-добро, не знам. Да, някой път си е самата истина, но се усеща кога е истина и кога заучена реплика/оправдание.

А защо трябва да има празен и безцелен живот? Може да развива умения чрез хоби, да учи езици, да танцува, да катери планини, да пътува, да изработва музикални инструменти, да отглежда расови коне или камили, да поддържа парка зад къщата сам, да отглежда зеленчуци, да се занимава с благотворителност. Битки има навсякъде, не само в професионалния живот. Всички работим за пари. Ако на мъжът му капят отнякъде в достатъчно количество, къде е проблемът?

Дискусията започна от там, че някой каза, че за един месец можеш спокойно да си намериш хубава и добре платена работа, което аз смятам, че не е така, освен ако не си с връзки някъде.
Не твърдя, че работа се намира само с връзки, а че месец не е достатъчен за нова и добра работа по обява, освен ако не си супер късметлия да уцелиш да те харесат още от първото интервю някъде....което е по-скоро изключение, отколкото правило.

Пак коментирате идеалния вариант с идеалния човек. Моето общо впечатление пък е, че на хората не им се работи, не им се копа, не им се гледа деца, не им се домакинства. Все им е тежко, все са уморени, все е по задължение. Да има как да легнат...

"Хващам" се за този пост. Като цяло това за приемането на чуждо дете като свое са фантазии. Повечето жени и мъже никога не приемат децата на партньора като свои, макар да го декларират и да се стараят да се отнасят добре, и за това си има съвсем нормална причина - децата не са техни, а са чужди.  Те имат връзка с партньора си, а приемат децата заради него. Това всеки трябва да си го има на ума, когато започва връзка с човек с деца, независимо дали е мъж или жена. Всеки избира и се грижи повече за своето, а това, че партньорът не гледа своите деца е добре дошло - ресурсът остава за своите. В много случаи всичко е от практичност, също както е било векове назад - на жените с деца им трябва финансов, работен и т.н. ресурс (да носи пари, да ремонтира вкъщи), който осигурява мъжа. За мъжете с деца - работен, финансов ресурс, който осигурява жената (някой да се грижи за неговите деца и домакинството). Когато опира до ресурс играта е "моите са мои, чуждите са чужди, колкото може повече да има за моите, а чуждите си имат и други роднини". Това никога няма да се промени, защото е изначално заложено. Да, има и щастливи истории, но тях ги знаем, защото са изключения. Всеки смята, че е изключение. Но когато започнат да се делят парите "за моите/нашите" и "издръжка за твоето", играта става друга. Повечето хора не искат чуждите деца да им се пречкат, особено ако се роди общо. Тогава често и предишните деца стават излишни, защото вече и двамата родители се насочват основно към общото, а другите деца са наполовина чужда кръв, а и нямат кой знае колко общо с новото семейство. За мащехата/пастрока съвсем нямат кръвна връзка и съответно стават още по-чужди, щом вече има общо. В общи линии конфигурациите са в този порядък, колкото и да не ни харесва и морално да не стои добре. Но хората са основно първични и едва след това морални.

Андариел, това изобщо не е истина. И моето семейство е пример за това. Аз имам дете от предишна връзка и с ММ имаме общо. Никога не ги е делил, нито от към финанси, нито от към внимание. Личи си, когато един човек просто се опитва да се държи добре и кога обича едно дете. Наскоро той повдигна и въпроса за наследството и имотите. Иска да ги разпредели по равно между двете деца. Не драпа повече за биологичното си. Но той я отгледа от малка, може би това има значение.
Сещам се за поне още 3 семейства от близкото ми обкръжение, в които също вторият баща много обича детето.
За жени приели добре чуждо дете обаче не се сещам.

Дано сте все така. Да, мъжете, може и да са боклуци, според тук списващите ,но  са по-толерантни към доведените деца. Открай време е приказката за половин  и пълен сирак. Аз честно казано , не бих желала такова разпределение на имотите. Мъжът може да е много благороден, но се отваря една врата за неразбирателство между сестрите. Голямото дете след като има баща, когото да наследи, става нечестно спрямо малкото. Хеле пък и наследствени имоти на мъжа . Те определено за мен трябва да си следват кръвта. Многото мерене изглежда дребнаво, но се убедих, че парите като дяволско изобретение, наистина правят чудеса с хората и отношенията им. В добрия и лошия смисъл.
   Край мен има грозни случаи на неприемане и отчуждаване на деца от предишни бракове и са все от вторите жени. Най- подлото е, че първоначално уж всички са приети и щастливи и  при появата на общото дете, излиза ,че показваната преди това обич е  фалшива. И се работи по женски за откъсването на бащата от първите му деца. А и бившата често е на тази вълна и затова толкова бащи има , които се отказват буквално от децата си. Има и такива без бащинска настройка , разбира се.

Голямото дете нищо няма да наследи от биологичният си баща. Човекът се е погрижил за това.
Иначе ММ го прави за да не се почувства тя различна от сестра си. Аз имам достатъчно имоти за да я подсигуря добре. Въпросът е едната да не се чувства по-малко дъщеря от другата.