Проблеми с дъщеря ми

Съжалявам, че ще те разочаровам, но в това също няма нищо ненормално.

Не мога да разбера какво точно казваш в поста си. Имам чувството, че нещо има или объркан словоред, или нещо в пропускане на ключови думи.
Кое си склонна да изтърпиш?

А грешката, че ние сме ги възпитали безинициативни, послушни, покорни. Чакащи нашето одобрение и похвала?!

И какво сега, като стане на 18 детето дай да го оставим на улицата само да се оправя!?! 😐 Ами извинете, ама не съм съгласна! Аз съм на 26 години и живея с нашите. Работя и мога да кажа че едно 80 % от разходите вкъщи (сметки, храна) ги плащаме аз и майка ми. Баща ми работи свободна професия и то работи когато на него му е кеф, затова почти не вкарва пари вкъщи. Колкото до това да се зарва с мъж и дете в моята си стая това определено не ги виждам. Дойде ли този момент или квартира или жилищен кредит. Даже от сега обмислям покупка на мое си жилище и следя обявите. Единственото, което ме е спряло са финансите - търся варианти за допълнителна работа и тогава мисля да пристъпя към купуване на жилище. Но тва, че живея с нашите не ме прави мързелива и не знам си още какво.. Както казах по-голямата част от заплатата ми отива за вкъщи, освен това предимно аз готвя и чистя.

Допринася за да се научи младежът или младежката на самостоятелност и отгворност. Ако семейството ми наистина са ми близки, ще се взема в ръце и ще се изнеса, вместо да им тежа като паразит, докато останалите ми брат и/или сестра се гъчкат в една стая. Щото мен ме мързи да си мръдна дупето и да заработя за един наем... Ако държа на родния ми дом, ще работя и ще платя на родителите си ремонта, вместо да изтърквам матрака в детската си стая...

Аз пък винаги съм се чудила – не усещаш ли някаква нужда от дистанцираност, еманципираност, ако щеш, от родителското тяло? Каква е тази "слепеност" и емоционална невъзможност за напускане на семейното гнездо?

С редки изключения всички хора, дори на сто години да станат, търсят и имат желание за одобрение от родителите си. Дори най-самостоятелните, еманципирани, дистанцирани. Има неща, които не могат да се избегнат напълно. Това не прави възрастния човек по-малко възрастен или по-малко способен на самостоятелни решения. Но желанието и търсенето на одобрение от родителите си остава цял живот.

Най- лесно е да се въртят около родителите си и да бозаят. Жалко за "децата", жалко за родителите.

Ходенето на квартира с приятелка би имало ефект на формиране на самостоятелност и отговорност на една по-ранна възраст. На 27 години вече има един установен начин на живот и ако самия човек не иска да се еманципира от родителите си, не виждам как би могло да бъде накаран и то безболезнено да напусне родния си дом и да си търси късмета навън. Още повече ако е интровертен, неинициативен, няма много приятелства или идеи за бъдещето си. Точно в този аспект бих работила аз ако беше това моя дъщеря. Разговори за това как вижда тя нещата, какво иска от живота, каква се вижда занапред биха могли да я задействат по някакъв начин. Но не бих я гонила зорлем от вкъщи. За нея би било болезнено и това би могло да я "забие" още повече, отколкото да реши някакви други проблеми. Трябва сама тя да го иска. Мисля си, че включването й в отговорности по къщата или семейството може да е благоприятно - да прави нещо за всички, да е полезна и да не се чувства като "на гости" или като при мама, а че и тя допринася за дома. А може и да я накара да иска тя самата да има семейство и да се отдели да е сама.

Серизно ли чета родители, които одобряват това висене на зрели хора при тях? Хора, които отдавна е трябвало да си хванат живота в ръчички, да станат самостоятелни и отговорни? Вие сериозно ли нормализирате почти 30 годишни да си седят при мама? Защото така им било комфортно? Това не е окей. Извинете, ама аз живея сама от 22 годишна, по мое желание. Така е редно. Човек трябва да се отдели, да си изкарва сам прехраната, да си плаща сметки и да се научи да бъде самостоятелно функциониращ. Моля ви се, не отглеждайте мекотели, които не са подговени за реалния живот, понеже сте ги закриляли до 30. Не им правите услуга. Тия хора деца ще трябва да гледат, а цял живот мама ще ги е прала. Ако на мястото на това момиче, беше момче - пак ли така щяхте да говорите? Айде, ще издам 1 тайна, че девойката на авторката е само с 1-2 год по-малка от мен - нямам нито една приятелка, която на тея години да живее с майка си. Нямам и нито 1 приятел, който да е при техните още. Всъщност нито мъжете, нито ние момичетата, бихме се "загаджили" с човек, живеещ при техните (освен, ако не е някаква специална ситуация, в която има болен роднина, който има нужда от грижи, недостатъчно финанси и тн ест, това са частни случаи). Всички ние търсим самостоятелен, отговорен човек, който е подготвен за трудностите на живота и може да се оправя.  Моля ви се, по-сериозно. Никой не иска да се разправя с мамина златна принцеса или да измъкваме принца от ръцете на майка му. Имам приятелка, която на 22 каза "тц, мерси, време ми е вече", родителите й нямаше как да й осигурят апартамент, НЕ са и длъжни междудругото, съответно тя си намери симпатична, евтина боксониера в Младост 4 и се изнесе под наем сама. Въобще няма нищо странно в това, напротив, така трябва да бъде.
А и малко данни, ей така, за обща информация - средната възраст за напускане на дома в ЕС е 26. За България обаче е 28,9 години. В Швеция, Дания, Финландия, Люксембург - напускат дома си на по 21! В Германия и Франция на около 24. По тоя параграф ни водят Италия, Гърция и Испания - при тях е по 30.

Айде моля да не учиш баща си как се правят деца, а....
Първо си роди, отгледай и после давай съвети. И само за сведение на 29 бях омъжена, с дете и куче....

Ако имаха осигурено жилище или прилични финанси отдавна са щели да изхвърчат от гнездото. Защо се правите, че не знаете колко е средната заплата в София и колко високи са наемите? Не всеки в София работи за 2 бона заплата. А, това да си със съквартиранти... освен ако крайно не ти се налага. По-добре да си с родителите си, отколкото с чужди хора или в някоя дупка, защото не можеш да си позволиш по-добро. Аз, пък нямам нито един познат под 30, който да е от София и да не е с родителите си. Повечето, които са по квартири от години, са хора дошли от други градове, за да учат тук.
И също така това, че живееш с вашите не те прави безотговорен, както и ако живееш сам пак не те прави много отговорен. Кой както си го направи.

Това е и моето мнение.
Куко, дъщерята и 11 годишното от един баща ли са?
Ако не - мисля, че ще нараниш дъщеря си много.
Говори с момичето, насърчавай да е по-самостоятелна, да е инициативна в работата.
Но не я пъди по квартири. Едва ли ти изяжда храната или заради нея харчите повече за ток и парно.
 Отделянето става главно с учене или работа в друг град.
След като и е добре при вас - радвай се. Ще дойде сляпата неделя, ще си намери гадже или компания за живеене.
Доколкото си спомням от други теми въпросния апартамент под наем е стар и неподдържан. Постави се на нейно място - как би се почувствала като те изпъдят в подобна дупка. Сигурно ще се стигне и до отдалечаване един от друг.
Знаеш ли колко е тъжно да имаш празни стаи, а детето ти да е далече? Да си говорите само по месинджър и подобни, да не се виждате заради корона-данданията.
А ако ти си инициатор на отделянето - може пък да не иска да сте близки.

Аз не усещах такава нужда. Последната година, в която живях у майка тя почти живееше с партньор другаде и се прибираше рядко. Дистанцията я имаше. Работех, печелех, излизах, пътувах и съответно бях еманципирана.  Рядко се засичахме и нямаше място и време за конфликти. Да се изнасям не виждах смисъл, защото не исках да живея в София. Предпочетох да остана у дома, където на практика живеех сама и да си планирам емиграцията на спокойствие. Изнасянето в същия град нямаше да.ми донесе нищо положително, а си е сериозна сума.

Много хора от моето поколение се изнасяха за да имат пространство и възможност за връзки с противоположния пол. Тези, които имахме тези възможности в домовете ни не виждахме смисъл..На мене не ми разрешаваха да водя мъже да преспиват у дома. Това ограничаваше избора на гадже до разполагащите с терен. Живеещ в една стая с малката си сестричка, в двустаен с баба и дядо и родители не можеше да има пълноценен романтичен живот о сега пак не може. За жена е различно. Мъжете не са претенциозни.


Осигуреното жилище и приличните финанси няма да ти наготвят, да те изперат и да ти лъснат обувките, да изведат кучето, да полеят цветята, да ти направят кафе сутрин, следобед. Чужд човек в къщата си докато ме няма аз не ща, дори и да печеля по 3 милиона дневно.

Моите деца ще се отделят само и единствено когато те поискат, ако ще да са на 60г.

Ами, аз за себе си мога да кажа, че ако ги имах тези варианти щях да съм се изнесла. На 24 съм. Работя и сметките ги плащам аз вкъщи, понеже живея с баба си, пазарувам, чистя си, правя си кафето сама и си лъскам обувките сама. Но пак бих предпочела да се изнеса и да не се съобразявам с навиците на друг човек.
Не разбрах мисълта ти за чуждия човек у вас и 3-те милиона.
Може би е кофти ако живеят при родителите си и не покриват никакви сметки за дома. Тогава не бих гледала с много добро око за това. Наистина смятам, че от даден момент нататък човек трябва да почне да поема някакви отговорности и задължения според ситуацията си.