Кога решихте да имате деца + други сходни въпроси

  • 5 674
  • 94
# 15
- Има ли жени, които не са сигурни дали искат да имат деца? Какво ги кара да смятат така?
Да, аз. Не че не съм сигурна, но изпитвам огромен страх и притеснение. Сигурна съм, че и двамата ще сме добри родители. Аз от малка много обичам бебета и постоянно чета всичко свързано с тях. Но самата мисъл, че нещо ще расте и мърфа в корема ми и след това самото раждане, ме побъркват и ме карат да бягам. Освен това сестра ми изкара много тежки бременности, като при първата едвам я спасиха и това ме плаши. Ако имам вариант за сурогатна майка, веднага ще
задействам нещата Grinning Може би трябва да посетя психолог..
- Как преценяваме потенциалните родителски качества на партньора си?
Не само аз, а и всички около нас виждат що за човек е. Доста често се е случвало да ми казват, че ще бъде страхотен баща и да не го карам да чака (той прекалено често говори за това, да имаме дете. Толкова често, че става досадно..).
- Как отглеждате децата си - сами в двойката, с помощта на родители и приятели или самостоятелно (самотни родители)?
Сами сме в чужбина, така че нямаме избор. Тази мисъл не ни плаши УЖ, но да видим..
Все пак си мисля, че ще се справим. Няма да сме първите и последните в такава ситуация. А и мисля, че е по- добре така за мен и за детето.
- Направихте ли нещо по-специално преди да преминете към този етап, например консултация с психолог, ако сте имали проблеми в семейството или в личен план; някаква медицинска или здравна застраховка за жени (може и преди забременяване и раждане), друго?
Смятам да посетя психолог. В първият ми отговор съм написала защо. Една година се опитвам да преодолея този страх сама, но без успех и започвам яко да се притеснявам..
  Какви грижи полагате за здравето си, за да подготвите тялото си за бременност? Спорт, козметика, хранителни добавки, други процедури (масажи, спа, друго)?
Никакви. Хапвам си стабилно и това е Grinning Планувала съм консултация за опреация на носа ми. Пристрастена съм към капки за нос, а при бременност за забранени.
За финансите няма смисъл да говоря, там е доста относително.
Виж целия пост
# 16
Оженихме се много млади,но за деца започнахме да мислим,когато вече бяхме завършили образованието си,имахме добра работа,прилични доходи,спестени пари.
Жилища имахме и двамата още преди да се оженим.
Аз не бях навършила 30 години,а съпруга ми беше на 32.
Беше ни ясно,че ще имаме много разходи.
Но пък винаги сме искали деца.
Съпругът ми е човек,който обича деца.Аз също.
Ако не бях забременяла,щяхме да осиновим.
Детето си отглеждаме сами.Аз смених работата си.Сега работя от вкъщи по 2-3 часа.
Доволна съм,съпруга ми също.Той помага много- особено за детето,въпреки,че работи.

Имахме приятелско семейство,което не желае да има деца.
Много заможни са,нямат здравословни проблеми.
 .
Като разбраха,че съм бременна започнаха да ни съжаляват и да ни обясняват,че за нас истинския живот вече приключва и други подобни глупости.
Писна ми и ги отрязах,вече не сме приятели.
Виж целия пост
# 17
Ама то много сложно с това мислене с години напред.
Аз се запознах със съпруга си преди 32г. На следващата година се оженихме, защото се обичахме (не сме живяли заедно преди това-те времената бяха други). И на следващата година се роди детето ни. Не сме обсъждали готови ли сме или не за родители. Не сме обсъждали ще ни стигат ли парите или не. Аз все още бях студентка, а той работеше. Родителите ни помагаха, не само защото доходите ни бяха ниски, но и защото много обичаха внука им да им гостува през почивните дни. След като започнах работа и аз (след майчинството вече бях се дипломирала) се справяхме финансово сами. Родих на 22г., а той беше на 25г.
Виж целия пост
# 18
Винаги съм знаела, че ще имам едно дете, момиче - дали със съпруг или без - това е бил второстепенен въпрос.
Разходите за проекта "дете" дотук не са никак големи, но още е малко, занапред ще се вдигат.
Гледаме го сами - под сами да се разбира, че ако единият влезе в болница, другият остава сам да гледа детето. Не "сами" от типа "майка ми го гледа само един ден седмично". Така че сме взаимозаменяеми на ежедневно ниво - готвене, пазаруване, чистене, водене и прибиране и т.н.
Виж целия пост
# 19
Винаги съм знаела, че ще имам дете и то едно, но все не ми беше времето. Голям самогъзник съм и егоист, не исках да си развалям рахата. Но годините вървяха и реших, че на 31 е време вече, забременях от първия път и един месец след като станах на 32 родих сина ни, който утре става на 2.
За партньора - има си разни знаци, които могат да дадат някаква индикация дали този човек става за баща. Ако е стисняк, егоист, насилник, разбира се, че не става за баща. Ако е отговорен човек като цяло, работлив, се очаква да бъде и добър баща. Сега, не изключвам и вариантите, когато мъжът е уж много готин преди детето, па после получава факсове, но според мен просто винаги е бил такъв, жената не е искала да прогледне.
Никой не ни е гледал детето и 1 ден, откакто е роден, това са 2 години. Понякога ни тежи, че не можем да излезем двамата, ей така да се навечеряме спокойно като бели хора, но нямаме избор. Общо взето се свиква, а и така не давам никой да ми се меси за детето, акъли не приемам.
Преди да забременея, не съм правила абсолютно нищо специално.
За разходите-много е относително, цените на всичко варират. Раждах в държавна болница-350 лв.дадох, имахме много подаръци от роднините.
Виж целия пост
# 20
Като се случи да чуя или прочета за подобно планиране, някак ме обхваща един сарказъм.
Затова, ще гледам да отговоря набързо от моята си гледна точка, без да му се поддавам:
- Разбира се, че има и такива жени. Причините могат да бъдат всякакви. Не е наша работа да им се месим.
- Както и да преценявам потенциалните качества на партньора си - нещата винаги изглеждат по-различно, когато детето вече е на лице. Но, накратко - включва се доста активно в домакинството, мисля, че иначе още повече ще се включва.
- Правили сме доста неща, които са изпитали най-малко волята ни да имаме дете. Фактът, че след всичко това, не сме се отказали, може би означава, че наистина го искаме, но не е гаранция колко добре ще се справим като родители. Едно от по-приятните  неща,  които сме правили е посещение на курс за кандидат-осиновители, воден от психолози, занимаващи се с родители и деца. Този курс го препоръчвам дори на хора, които нямат проблем да имат биологично дете, но планират да бъдат родители.  Вложили сме много време и средства във всичко това и това не е нещо, за което може да бъде направен отчет.
Виж целия пост
# 21
Като се случи да чуя или прочета за подобно планиране, някак ме обхваща един сарказъм.
Затова, ще гледам да отговоря набързо от моята си гледна точка, без да му се поддавам:
- Разбира се, че има и такива жени. Причините могат да бъдат всякакви. Не е наша работа да им се месим.
- Както и да преценявам потенциалните качества на партньора си - нещата винаги изглеждат по-различно, когато детето вече е на лице. Но, накратко - включва се доста активно в домакинството, мисля, че иначе още повече ще се включва.
- Правили сме доста неща, които са изпитали най-малко волята ни да имаме дете. Фактът, че след всичко това, не сме се отказали, може би означава, че наистина го искаме, но не е гаранция колко добре ще се справим като родители. Едно от по-приятните  неща,  които сме правили е посещение на курс за кандидат-осиновители, воден от психолози, занимаващи се с родители и деца. Този курс го препоръчвам дори на хора, които нямат проблем да имат биологично дете, но планират да бъдат родители.  Вложили сме много време и средства във всичко това и това не е нещо, за което може да бъде направен отчет.

Радвам се, че се въздържаш от сарказъм, защото не би било полезно да го проявиш в такава сериозна тема. Въпросите си ги задавам тук, защото не мисля, че с близките си мога да говоря относно това, както и липсата на приятелки на тази вълна води до търсене на мнения от непознати хора.
Виж целия пост
# 22
- Има ли жени, които не са сигурни дали искат да имат деца? Какво ги кара да смятат така?
Винаги съм искала да имам дете. С първото забременях случайно на 18. Реших съвсем импулсивно да го запазя, въпреки, че знаех, че с бащата няма да изкарам много. Не съжалявам. С второто вече бях с много по-надежден човек. Страхувах се да родя още едно дете, но с времето някак го приех като естествено продължение на любовта ни.

 - Как преценяваме потенциалните родителски качества на партньора си? Всякакви съвети са от полза и винаги е интересно да се види друга гледна точка;

Най-важното е да не е егоист. Да е грижовен, да проявява съчувствие, да не е стиснат, да е отговорен, да си държи на думата, да не избухва бързо. За мен също е важно да няма пороци- алкол, цигари, хазарт . Да не е женкар и лекомислен. Тези неща ги разбираш след известно време на съжителство.

- Как отглеждате децата си - сами в двойката, с помощта на родители и приятели или самостоятелно (самотни родители)? По-специално ме интересува първият вариант, при който грижите са изцяло върху майката и бащата;

Първото ми дете отглеждах като самотна майка до към 3-4 годишна възраст. Не лесно, но не е и най-страшното нещо на света.
Сега ги отглеждаме самостоятелно като двойка. За мен това е най-добрият вариант. Колкото по-малко вмешателство от баби и дядовци, толкова по-добре. От мой опит и този на близки и познати, помощта на бабите често ти излиза на носа. Допълнителен плюс на отглеждането без помощ е, че така децата изграждат по-стабилна връзка с родителите си.

- Направихте ли нещо по-специално преди да преминете към този етап, например консултация с психолог, ако сте имали проблеми в семейството или в личен план; някаква медицинска или здравна застраховка за жени (може и преди забременяване и раждане), друго?
Не.

- Какви грижи полагате за здравето си, за да подготвите тялото си за бременност? Спорт, козметика, хранителни добавки, други процедури (масажи, спа, друго)?

Ние имахме репродуктивни проблеми и се наложи да посещаваме лекари известно време. Иначе при здрави партньори не е нужно нищо особено, като подготовка, освен прием на фолиева киселина от жената. Премахване на повечето козметични продукти също няма да се отрази зле на тялото. Аз ползвах само естествени масла по време на бременността. Кокосовото масло хидратира чудесно кожата и е прекрасна превенция срещу стрии.

- Накратко - примерна калкулация на финанси за подготовка за раждане и поява на бебе - необходима сума за самото раждане плюс закупуване на принадлежности и обзавеждане, дрешки и аксесоари (предполагам, че по тези въпроси е най-добре да ме насочите към конкретна тема тук, във форума).

Това също е много относително.  Аз се следях на частно при няколко АГ-та, родих в частна болница и ползвах вип стая, бащата също остана при мен. По време на бременността ми се налагаше прием на специални добавки, слагах си и инжекции всеки ден. Не съм много сигурна, но мисля, че някъде около 8-9 хиляди ми излезе бременността и раждането.
Мои приятелки обаче се следяха по ЗК и родиха в държавна болница безплатно.
Много от купените за бебето неща също ми бяха излишни. Примерно количката съм я ползвала точно 5 пъти. Ергономичната раница обаче ми е незаменима.
Общо взето не е нужно да се купуват скъпи неща, понеже се ползват за малко и повечето евтини вършат същата работа.
Ако успееш да кърмиш също ще си спестиш огромен разход за шишета и АМ.
Мога набързо да ти направя примерна калкулация от най- необходимите неща преди раждането. После може да се докупава според предпочитанията на родителите и бебето.
- помпа (тя върви с едно шише), ръчна около 70-100 лева, електрическа 200-500.
-залъгалки (не е задължително) 14 лв.
-легло -около 250 лв.
-стерилизатор около 150 лв.
-козметика - 60-100 лв (тук не е хубаво да пестиш)
-памперси -малък пакет, за да видиш как ще се отразят на бебето.
-дрешки- тук също е много относително, зависи дали имаш сушилня, бебето лятно или зимно е. Горе-долу 7 комплекта дрехи са ок за начало.
-ваничка - около 90, разбира се има и много по-евтини варианти.
Повивалник-30 лв.
Спално бельо и хавлийка-тук цените много варират.
Виж целия пост
# 23
За разходите и аз да добавя. За мен задължително е избор на екип, сега не знам колко струва, преди 6 години платих 900 лв. в Майчин дом + 3 фетални морфологии /преди 6 г. бяха по 100 лв. при Димитрова/ - другаде не съм ходила.
Най добре е да кърмиш, но аз нямах тази възможност. Купувах Лактана био по 30 лв. май за 6 дни стигаше. Памперси аз лично купувах и на клевър от Била, моите деца не са били алергични. Дрехи, колички и други подробности можеш да вземеш втора употреба и от приятелки. Аз всичко раздавам. Козметика не съм купувала, освен разни гелчета за къпане, мажех само със зехтин. Тоест аз не харча излишно и парите при отглеждане на едно дете винаги са ми били най-малкият проблем. 
Виж целия пост
# 24
На 26 родих първото си дете , на 28 второто .
Родителството се окоза доста голямо предизвикателство .
Не съм предприемала нищо преди бременност , може да пуснеш кръвни изследвания и да пиеш фолиева киселина .
За дете не е необходимо да имаш милиони , стига да го искаш , може и втора употреба неща да се ползват , при по- нисък стандарт .
За раждане не са необходими пари , зависи къде искаш все пак , в София е най- скъпо , другаде може и с доста по- малко , може и безплатно , зависи от желанията ти .
Виж целия пост
# 25
Раждането може да бъде абсолютно безплатно и избора на екип пък според мен е велика глупост при една нормално протичаща безпроблемнна бременност. Раждането без избор на екип, без вип стаи и без частни консултации и т.н. не е само за "нямащите възможност", "безрасъдно смелите" и "героините". То е напълно нормален и разумен избор, който по никакъв начин не е безотговорен и не води до някакви критични проблеми, които изсипаните в ръчичките на екипа пари гарантирано ще спестят /екипите също се състоят от лекари и акушерки и е пълен мит, че е гаранция, че вземайки по-високо заплащане, ще свършат по-добра работа/.
Виж целия пост
# 26
Раждането може да бъде абсолютно безплатно и избора на екип пък според мен е велика глупост при една нормално протичаща безпроблемнна бременност. Раждането без избор на екип, без вип стаи и без частни консултации и т.н. не е само за "нямащите възможност", "безрасъдно смелите" и "героините". То е напълно нормален и разумен избор, който по никакъв начин не е безотговорен и не води до някакви критични проблеми, които изсипаните в ръчичките на екипа пари гарантирано ще спестят /екипите също се състоят от лекари и акушерки и е пълен мит, че е гаранция, че вземайки по-високо заплащане, ще свършат по-добра работа/.
Точно.Аз също нямам екип,акушерка трябва за нормално раждане,чакам момента и тръгвам за болницата.
Виж целия пост
# 27
аз лично препоръчвам избор на екип. Никога не бих спестила този разход.
Виж целия пост
# 28
Според мен всичко е до късмет. Може да си платиш за екип, чаттна болница и ВИП стая и пак да не останеш доволна. А може и нищо да не платиш и всичко да е тип топ. Аз избрах да платя за екип, въпреки че нямаше особено нужда, но си исках моя лекар. Раждах в много малка държавна болница в по-малък град от моя и отношението беше супер. Важното е да е жива и здрава родилката и новороденото. Другото се преживява, все пак говорим за 4-5 дни.
Виж целия пост
# 29
Отношението е било супер,защото си платила екип.Ако не беше платила щеше да е друго.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия