Кога решихте да имате деца + други сходни въпроси

Флейм, да не си бременна?😂
Шегата на страна, но това са въпросите, които си, задават повечето жени, особено като забременеят." Дали ще се справя? Дали ще съм добра майка? Ще успея ли да отгледам стойностен човек? "
Самият факт, че си ги, задаваш говори за това, че най-вероятно ще си добра майка. Повечето лоши майки хич не се тормозят от такива мисли. Пък и какво толкова му трябва на едно дете? Щом можеш да му дадеш обич и грижа, това е най-важното.

Flame, според мен малко жени са били на 100 % сигурни, преди да родят. Има си страх от неизвестното, разбира се. Ще се справим ли, как ще го гледаме това дете. Повярвай ми, като се роди, просто знаеш. Майчински инстинкт. И аз се чудя понякога дали правя най-доброто за малкото. За някои неща си казвам, че не ги правя добре и се обвинявам. Според мен всяка майка има моменти, когато си мисли, че не е добра такава, винаги може и още и още. Никога не съм примирала по деца, дразнят ме и сега детски крясъци, лиготии, капризи. Дето се вика, аз моето не винаги мога да изтърпя, какво остава за другите 😄
Когато срещнеш точния човек за теб, нещата ще си дойдат на мястото.

_limonche_, хахах, не съм бременна, то няма и от кой в момента (социална изолация от сума ти време ), но покрай честото задаване на въпроси "кога" и "не е ли време?!" от съседите и познатите, се замислих и се появиха и ей тези въпроси у мен си и несигурност. Според мен е много трудно да бъдеш родител в днешно време - да успееш да отгледаш стойностен човек в един много объркан свят и да го подготвиш, че ще се сблъска с неприятности и че вероятно ще му е тъжно в един или друг момент - ако направя детенце някога и го отгледам да е добър човек и следвам възпитанието в моето семейство - ми знам, че би страдало, както аз си патя от факта, че не съм научена да съм з*дник, ако приема и толкова тежко неправдите в живота, подобно на мен - още по-зле. И ако порасне и е нещастно, защото съм изпуснала да го науча на нещо свръх важно? Или, ако с моите съвети, му проваля живота? После идва и фактът, че аз съм разхвърляна, разсеяна, не съм някаква мега домакиня, хаотична съм, не се ориентирам даже още в метрото и продължавам да бъркам посоките - един познат ме гледа началото на тази година как се вея като муха без глава в метрото и просто заключи "ужас, а ти майка ще ставаш някой ден..." и оттогава пък витае чувството, че кво правим, при все, че съм толкова смотана..а ако забравя детето си сигурно някъде или ако закъснявам да го взимам от детска и училище и то страда? Гледам майка ми и тя е накакъв бетооон, а аз..още се губя в софийското метро.

20052018, Най-добрата ми приятелка има 2 - едното 4 ще прави края на тази година, второто - 2.  Леле, колко добра майка е (и тя си знаеше, че иска още от както бяхме примерно 8ми клас), супер- мама направо. Възхищавам й се. Идва й отвътре някакси, мен ме беше страх даже да ги гушкам, когато бяха бебета. Толкова бяха мънички, че директно си ме хваща шубе да не ги счупя или нещо..Обожавам ги тези дечица, играя си с тях, с огромен ентусиазъм ходя да им избирам дрешки и подаръчета, когато ме кани на празници - 2018ста купих на големия един плюшен Олаф, снежния човек от онова детско, за 1ви юни - миналата година края тя ми изпрати снимка, че спи с него! Представяш ли си? Година и половина той си го носи и си спи с него, та и тя не го е изхвърлила. Ма много мило ми стана, но съм като в небрано лозе съм обаче около тях.
Да видим дали някой ден, когато срещна Човека, ще се попроменят нещата..наистина не го изключвам като вариант

Малко не само нероден, ми и несъществуваш в близкото бъдеще Петко се получава при мен хах, мисля неща, които не са ми дошли на главата, но пък ме питат разни хора и ми говорят за биологичен часовник, който тик-така и така дойдоха и тези мисли и разсъждения, объркване и несигурност

FlameVвсе едно описваш мен. И аз съм смотана,неориентирана и тези въпроси си ги задавам и до днес.А съм вече майка. Имам много кусури,не съм наясно със себе си изобщо все още,не мога да кажа,че съм перфектна,не съм домакиня,не съм супер майка,не съм супер съпруга, нервна съм,склонна към анализи,избухлива,мързелива,мислех,че ще бъда много зле като майка,но като се роди детето всичко ти идва от вътре и о чудо оправих се доста добре. Сега ме притесняват други въпроси-най-вече какво ще му дам на това дете,как ще го възпитам, като самата аз не се чувствам завършена и наясно със себе си (и вероятно никога няма да бъда). Защото нещата не се изчерпват с раждането,а имам чувството,че нося огромна отговорност за чувствата,които ще създам у това дете за света,изобщо за всичко. И признавам,че това е понякога плашешто и трудно. И тепърва ще има да си задавам още много такива въпроси. Само,че вече не мога да си представя живота без детето ми,колкото и да ми е трудно понякога. Просто понякога се чудя аз ли съм я родила и стоя и я гледам и за мен е съвършена. Така,че всичко си заслужава. И аз не бях готова за родител,не бях сигурна изобщо,но се реших. Та искам да кажа,че това е нормално. Да си задаваш всички тези въпроси.

Flame,и аз съм много разхвърляна ,от домакинските задължения само готвенето ми е удоволствие .Не гладя-нито дрехите на мъжа ми и мен ,нито на децата.Нямам ютия.Майка ми беше в шок ,че дрехи на бебе няма да се гладят ,тя минава с ютия всичко-бельи,чаршафи ...И е перфектна домакиня,пък аз....Добре ,че е мъжа ми
Разсеяна съм ,губя се ,за 5 години почти в София така и не се научих с това метро...Един от най-честите ми разговори с най-добрата ми приятелка колежка беше-'добре успокой се и ми кажи какво виждаш ,за да те ориентирам'.
Спъвам се постоянно ,хипохондричка съм ...
Не съм 'супер мама',но и никога не съм мислила ,че горните факти ще са причина да не раждам .
Важно е ,че децата ми са обичани и щастливи ,за другото винаги има какво да се желае.

Между другото преди да родя ме беше страх да хвана бебе,и голямата като я родих ме беше страх да я пипна.Със сина вече бях 'отракана'.
И в момента не изпадам в голяма еуфория да разнасям чужди бебета и моите не съм ги давала много много .Виж за по-големи е друго ,едната ми професия е учител и мисля че се справям ,но на новорододените на моите приятели и роднини ,по -отдалеч им се радвам .

Флейм,нищо ненормално не виждам в теб.Преди да срещна мъжа си и аз не съм мислила за деца,не се увличам по чужди деца,да сладки са но до там.На 30 го срещнах и честно казано,първо веднага разбрах че ще е той,малко по-късно ама месец да речем, исках деца.Само че,почакахме една година да се радваме един на друг,после три години не ставаше и ей ме на днес ми е термина.Няма перфектен родител,но повечето средно интелигентни хора дават най-доброто от себе си.Няма да си забравиш детето никъде,уверявам те,не си перфектна домакиня-и майка ми не е,но има тоооолкова други прекрасни качества,аз също не съм,не готвя всеки ден .Какво от това?!Ще се науча в движение за всичко с детето,то също ще ме научи на нещо и така.

Около 10 години живеех в София. До ден днешен се губя в метрото. И аз съм хипохондрик,хаотична, разхвърляна,мечтателка,разсеяна и какво ли още не. И слава Богу-ето изглежда,че не съм само аз. Не гладя почти никога  и не готвя всеки ден. Но затова сме двама. Да се подкрепяме. Не е само жената,която отнася всичко-особено ако попаднеш на добър мъж.

Да,на моя не му пука има ли манджа или не и аз не гладя.Изгладих бебешкото само.

На мен съдбата изобщо не ми даде време да се кумя и чудя каква майка ще бъда. Просто не мислех за забременяване и деца. Всъщност се пазех упорито това да не се случи. Но на 25 години ми откриха кофти тип киста на яйчника и при операцията отстраниха целия яйчник заедно с тръбата. Приех го много тежко. Лекарят, който ме оперира, ме попита директно имам ли приятел и поиска да разговаря и с двама ни. Обясни, че шанса да ми се появи такава киста и на другия яйчник е голям и че най-добре е веднага да забременея, ако искаме изобщо деца. Аз бях много шашната, но приятелят ми започна да настоява, че трябва непременно веднага да се оженим и да имаме дете. И изведнъж детето се превърна във фикс идея и за мен. Не бях мислила дотогава, но пък да оставам без деца хич не ми беше вариант! Имах късмета веднага да забременея. Не съм си задавала въпросите каква майка ще бъда и подобни, само исках бременността да е успешна.

Така че, момичета човек предполага, Господ разполага. Към днешна дата бих съветвала дъщерите си, ако срещнат подходящ мъж, да раждат по-рано, защото си имам едно наум, че не се знае по-късно какво може да се случи. Здравето и късмета са също важна част от успеха, та по-добре не му мислете с години...

И аз съм от отбора на хаотичните и неориентираните. Две деца имам, оцеляват 😂. Няма страшно. Децата са по-жилави от колкото изглеждат.
Спомням си като, че беше вчера деня, в който ми дадоха за пръв път голяма. Казаха ми да ѝ сменя памперса. Надвесих се аз над нея току що оперирана, сабух я и... Ужас! Направо застинах на място. Хем тя пищеше и се дереше, хем корема ме болеше, хем се стреснах от вида на мъничките ѝ крачета. Няколко минути не можеш да помръдна, паникьосах се. После ми мина, мобилизих се и от този момент се грижа сама за нея, сама я къпех даже. Вече на 10 години постоянно ми казва, че съм най-добрата майка, та явно не съм се справила толкова зле.

И аз бях голяма скица в родилния дом. Отивам да видя детето след преместването ми от реанимация в отделението, то си лежи в креватче в една стая с други бебенца. Голямо, преносено бебе, здраво. Аз надвесена над него му се любувам. Една друга жена ми казва: „Вземете я на ръце де!” и аз отвръщам с гениалното: „Ама това ми е първо дете, не знам как...” Другата жена държи в ръце едно по-дребно и слабичко бебенце, люлее го енергично и ми казва: „Ами на мене също, какво от това?”

Моето също не беше хич малко, 3.400 кг здрава девойка, но тогава ми се стори супер малко. Жената, която беше в една стая с мен нямаше такива проблеми, а нейното беше 2.200кг.
С второто вече не ме беше страх, нямах търпение да я взема. И тя не беше малка де - 3.500 кг.

FlameV, аз ли да те уча. Няма значение каква си, а какъв е мъжът ти. Оттам насетне, нямаш грижи, той да му мисли.
По темата. Не съм била готова, мъжът ми искаше, аз учех. От днешни времена погледнато, нищо лошо не виждам в семейното планиране, щото понякога никога не идва времето.

И моите бяха с нормално тегло -3,300 каката и 3,400 бебо.Преносени с по седмица ,здрави.
Ами голямата първите дни я гледах като порцеланова .Носят ми я(естествено раждане),и аз и се радвам ,радвам ,акушерката тръгва да излиза и аз и казвам 'ама вземете я,какво да я правя'.Жената сигурно за луда ме е помислила
Като ни изписаха, майка ми я къпеше ,сега ми е смешно
Със сина от раждането си го храня ,преобувам,никой освен мен не е го е къпал ...
Е ,още го проверявам дали диша през нощта ,каката също ,ама съм си хипохондричка .

Планирането е хубаво нещо ,но не винаги се получава ....До 30 мислех да съм с 3 ,но раздяла с бащата на първото ми дете,аборт после и второто родих на 31.

По отношение на чистене ,готвене -едва ли детето разбира и му е важно .Предпочитам да взема готова храна , отколкото след работа ,примерно ,да отида в кухнята за часове и да лиша детето от време и внимание.
Въпреки че у дома всичко е било домашно приготвено и различно ,изгладено ,почистено и т.н.,най-много ценя времето на нашите с мен -че мама ми е помагала с домашните ,татко ми е разказвал приказки ,сядали сме заедно -на вечеря,да гледаме тв,да редим пъзели или да играем не се сърди човече и т.н.
Е като тийн ,имах период да искам основно  пари и никакво внимание по възможност ,но беше временно ...
На 19 напуснах' гнездото ' ,правила съм грешки много ,никога не съм обвиняла родителите ми за нещо ...
Няма гаранция ,че от добро семейство ще излезе добро дете (по общоприетите норми ).
Няма гаранция за нищо в този живот.

И подкрепям мнението на Дренка ,че и мъжа има голяма роля и значение .Появата на бебе си е изпитание за връзката и показва истинското лице на половинката .
Бях жертва на физическо насилие ,скоро след първото раждане .Има си признаци и преди това ,не ги пренебрегвайте и не правете компромиси с човека до вас.

Ами чистак-бърсак нова във форума, реших и аз да се включа. (От доста време се ровичкам в bg-mama, но някакси до сега не се бях изкушавала да се включа. Около разни житейски дилеми попаднах на темата и реших, защото пък да не се изкажа пред разни непознати, може някой да ми даде акъл.)

Та по същество, ще отговоря само на първия въпрос, защото деца нямам:

Има ли жени, които не са сигурни дали искат да имат деца? Какво ги кара да смятат така?
До съвсем скоро бях на етапа, в който бях 100% сигурна, че ако по някаква случайност забременея, аборта е единственият ми избор. Нямаше дори да се замисля. (За малко яснота: На 24 съм, самоиздържаща се, скоро ще завърша магистратурата си.) Сега съм на етапа: не знам дали искам деца сега. Но не от онова - всъщност не искам, ами наистина не знам.
Цял живот съм била заобиколена от жени родили на 27+. За мен раждане преди 30 беше абсолютно невъзможен сценарий в живота ми по ред причини. Винаги съм твърдяла, че трябва да съм финансово стабилна, образована, със сигурна работа, уравновесена и най-вече имаща доверие в човека до себе си. Някакси тези неща ми се струваха невъзможни преди тази определена възраст. Мислех си, че за сега съм прекалено малка. Но след ред случайни събития ми изникнаха разни мисли. Започнах все по-често да виждам познати и приятелки с бебешки колички, големите коремчета, някои вече даже за ясла говорят. По-възрастните около мен все по-често започнаха да споменават, че е било грешка да родят по-късно. Сега ако имали избор, щяли да създадат деца възможно най-рано и така... В един момент така ме заляха тези случки, че започнах да се чудя дали не е добре да помисля, за бебе преди 30. Замисляйки се, разбрах, че всъщност и в този момент съм изпълнила повечето от онези условия горе. Не съм омъжена, но с приятеля ми сме заедно от 7 години, живеем в едно жилище от 4. Не бих казала, че сме много добър доход, но общия ни бюджет е около 5К и за момента мога да кажа, че поне сме стабилни финансово. Минаха ми студентските пориви, не вися на ръцете на родителите си от 19-годишна. Той е прекрасен, мил, отдаден. Щастливи сме заедно, пътуваме много, радваме се на живота, обичаме се. Няма да има сватба скоро Но не знам дали не се замислям за още едно човече. Несигурна съм, защото никога не съм очаквала на тази възраст да ми мине през акъла бременност. От друга страна се радвам на дечица,  винаги съм искала да бъда майка, имам прилична обща култура и поне знам, че от страна на здраве, проследяване на растеж и бременност съм подготвена. Е няма да мога да си позволя всички бебе-екстри, шезлонги, скъпи колички и тн., но в края на краищата май не е това най-важното.
Та така, новото 2020 ме посрещна с колебание дали да не повдина темата за деца. Знам само, че и той някога иска деца, но не сме коментирали за "сега". Чудя се рано ли ми е, готова ли съм, искам ли, ще се справя ли, мога ли да възпитам добро дете,  ставам ли за майка... не знам.