Развитие на 18м. притеснения

Какви команди? Че Вие гледате детенце, а не цирково животно!
Говорете й постоянно, като на голям човек, не я карайте да грухти или мучи, защото според Вас това развива ментално детето Ви.
Нека научи, че петлето е шарено - цветовете, а не какви звуци издава.
Четете й много и постоянно, играйте си, радвайте й се. Имате си здраво дете, а не цирково мече.

От първия пост на авторката ми се наби в съзнанието ето това изречение: Това не е никак добре. Не си го причинявай. Вместо да се радваш на хубавото си дете, не си позволяваш да се отпуснеш и да се чувстваш щастлива. Ако трябва, потърси помощ за ето този проблем, а не си търси несъществуващи проблеми като това какви звуци повтаря детето.

Правилно, аз също отчитам това за свой проблем, но хората сме различни. Много преди да имам дете, винаги съм си намирала притеснения, ще се опитам да работя в тази насока. Благодаря още веднъж за споделените мнения и че сте отделили малко време да напишете по нещо тук.

Относно поста ми, малката все пак не е забравила как правят животните..имахме гости и си демонстрира всичко научено пред тях (те я питаха разни неща), явно не и се занимава като сме само двете заедно... но и е изтощително за мен, когато всеки пита, сравнява и дава акъли относно децата, особено когато ти е първо дете. Мисля, че ще ме разберете.

Винаги ми е било изключително неприятно, когато на общи събирания третират децата като съборджийски маймуни- я кажи едно стихче, я изпей песничка, как прави кравата, на колко си годинки, колко голям ще порастнеш, как се казваш, къде живееш?
Оставете децата намира, нито са за забавление, нито за сравнение. Всяко нещо с времето си при всяко дете. Има по- отракани деца, има срамежливи, има такива, които учат по- бавно, има такива, на които тези занимания не им харесват и имат други интереси...

Никой никога не ме е карал да се вглеждам толкова в детето си, да го сравнявам, да изпадам в паранои добре ли се развива или не. Чак ми е странно какви са тези хора около вас, които ви карат да се чувствате така. Нито са ме питали може ли да прави боц, нито колко стихчета е научил на 1 година, нито нещо подобно.

В случая съм забелязала нещо, което ме е притеснило достатъчно за да напиша пост тук и да поискам съвет. Както казах намирах детето си за разконцентрирано, не ми обръщаше внимание и не правеше неща, които обикновено правеше с усмивка и желание.. В момента го отдавам на зъбоникненето и на това, че пораства и наистина е досадно всеки ден да правиш едно и също.. а въпросите от хората наоколо, те са много. Дали от приятелки, дали на детската площадка. Първият е, на колко е, после...говори ли, после.. с памперс ли сте още, после пък почват хвалбите към техните деца от типа, моето на 1г.1м. вече ми говореше като голям човек и неминуемо това те кара да се замислиш дали пък и твоето не трябваше да говори така... и да, знам децата са различни и не трябва да ги сравняваме и това е самата истина, на думи е лесно, но на практика не толкова, а аз не съм някакъв тотален непукист. Аз и преди съм забелязвала разни неща в дъщеря ми, които са ме карали да пиша тук, защото всяко нещо свързано с децата, което търсиш в нета те води в статиите за аутизъм, което си е достатъчен филм.

Аз не съм виждала бебе на 13м да говори като голям човек. Сигурно има такива, но това са изключения. Тенденциите последните години са за по- късно проговаряне, заради динамичния, техничен, многоезичен и шарен свят, в който сега живеем.

Не вярвам, че има говорещи 13-месечни пък аз И да, разбирам, че за да пишеш тема нещо те е притеснило. Не разбирам хората около теб, аз просто с подобни неща не съм се сблъсквала, а бях постоянно по площадките. Никой с никого не е сравнявал, никой не ме е карал да се притеснявам. И това предвид, че аз като цяло съм супер притеснителна и тревожна. И предвид, че моят син проговори след 2 години и половина и до година и 7-8 месеца ядеше само ГЛАДКО пасирани храни. Няма парченца, няма отхапване на солети, банани и подобни. Няма думи - нито мама, нито баба, нито нищо. Само ъхъ-ъхъ. Спри да се вглеждаш и спри да си сравняваш детето с останалите.

Леони, забелязвам, че сме от една порода шматки, които, ако всичко им е наред, започват със всички сили да търсят за какво да се тревожат. И си намират, разбира се. Послушай леля ти Уишмастърова, която е минала точно по този път и не си съсипвай нервите с глупости. Радвай се на хубавото си дете, а не се чуди за какво да се разтревожиш. Ако трябва, потърси помощ, защото е убийствено коремът ти вечно да е свит на топка от притеснение.

Ще се поуспокоя, миналата година по това време бях къде къде по-притеснена, даже не помня за какво, но бях страшно стресната, сега ми е една идея по-спокойно

А точно тази паника и постоянното безпокойство детето улавя безпогрешно.
Със сигурност не искате това .
Хвалбите и изтъкваниците са ми много ясни и противни, защото съм минала през това (то няма майка да не е минала, въпросът е как приема и дали подминава).
От Вас самата зависи как и дали ще оцелеете (оттам и спокойствието на детенцето Ви) под постоянния напор на сравнения и обсъждане.
Децата следват своя темп, затова дишайте и се радвайте на миговете, които един по един си заминават.

Не прочетох всички мнения, но бих казала на авторката, че в първия пост и аз не виждам причина за притеснение.

Аз самата съм много склонна към хипохондрия, но след като ми се случи да имам едно дете с тежко умствено изоставане (без физически проблеми и без външни белези), след като изтреперах цялото ранно детство на по-малката му сестра, треперех за всяко нещо, което не беше като по учебник, а такива неща бяха много, докато най-накрая тя стане достатъчно голяма, за да се види, че всъщност няма никакво изоставане, сега изобщо не се притеснявам за това, че третото ми дете, което е вече на две години, казва само отделни думи (да! представям си колко притеснени майки на мое място отдавна ще са се разтичали по лекари или най-малкото ще са пуснали тема тук!). Минах едното, минах и другото, знам кое горе-долу е нормално и кое - не (а може би и на фона на най-големия всяко друго развитие ми се вижда страхотно). Децата се различават, ама много, по темповете на развитието на говора си, толкова се различават, че май няма нещо друго, по което да се различават толкова много. И наваксват, и нямат проблеми. Понякога дори изглежда, че са "забравили" нещо научено.
Разбира се, аз се притеснявам пък за други неща, човек ако е склонен да се притеснява, това е завинаги; онова, което имах предвид, беше, че точно речта е онази област от развитието при децата, при което като че ли "ножицата" между отделните съвсем здрави и нормални деца първоначално е най-голяма, но после се наваксва от само себе си. Това сочи не само опитът ми с моите деца, но и впечатленията ми от техните връстници.

Въобразяваш си! Нищо му няма на детето. Моето е на същата възраст и прави абсолютно  същите неща,не виждам нищо притеснително. Не познавам такива деца,дето на 18 месеца говорят чисто и правилно.  Дори на водата  каза само "във" има време за всичко!

Благодаря на всички писали и споделили мнение в тази тема, при нас животинските звуци се завърнаха няколко дни след като пуснах тази тема, има и нови научени такива през този един месец.. Но сега пак ново притеснение... Малката е на 1г.7м. по всички таблици и чартове се развива съвсем нормално, като изключим говора, защото главно бръщолеви на бебешки, в момента е във фаза, че всичко е КА или КО..като мокро, тука, капачка, някои животни също станаха КА, няма е МА.. на мен много рядко казва мама, може би защото постоянно сме заедно, не се отделям от нея, реално тя няма потребност да ме назовава, преди много често повтаряше тата, сега и това позатихна.. Иначе когато види познати предмети или животни по улицата ги назовава, казва бау бау или мяу... тоест хем нещо говори, но не ми се вижда изобщо достатъчно, според личната и лекарка 1г.7м. детето е много малко за логопед, особено в това време на Ковид, но други деца, че и по-малки от нея изговарят много по-чисто думи, имат по-богат запас...да знам, че всичко е индивидуално, но не мога да спра да мисля за това Също друго, което ме интересува е дали едно дете може да се развива съвсем нормално, социално и емоционално, но и да демонстрира от време на време някакви странни поведения...от няколко дни насам ми прави впечатление, че тя почна да подрежда някакви неща, особено когато са по-дребни на размер, прави си някакви нейни подредби...аз също го правех като малка, но уж се води НЕ нормално... Вие какво ще кажете?

Искам да допълня, че и прекарва известно време пред ТВ, не много, но когато се уморя достатъчно, защото нямам помощ пред деня, по цял ден се занимаваме двете, а аз съм доста интровертен човек и ми е трудно нон-стоп да съм в роля, да говоря, да показвам и да пея.... но съм решила тотално да спра ТВ за нея за известно време.

Мисля, че се чудиш какъв дефект да му измислиш на това дете. Сериозно. Постоянно се вторачваш, какво чисто говорене на година и половина? Аз не познавам дете, което е говорело чисто. Както писах по-напред моето само ъ-каше, едно единствено в обкръжението ми правеше опити да казва думи на тая възраст. Всички си говорят нормално в момента. А за реденето... Какво да реди едногодишно, пъзели от 100 части ли? Съвсем добронамерено, успокой се най-после.