Къванч Татлъту - минали и бъдещи проекти, партньори - 92 /"Ирония на съдбата" по БТВ/

Да споделя набързи, докато трае рекламната пауза.

      Току що мина една много хубава сцена между Кадир и  Аслъ. Беше бавна сцена. На сложената по поръка на Зейнеп маса. Наблюдавах Кадир /Къванч/. Как бавно се приближи до масата - едното рамо, после другото рамо, после пак първото. Погледите, с които гледаше момичето. Разбиращите, мъжки погледи. И си мисля, че тези сцени са по-трудни за пресъздаване. В бурните, екшън сцени има действие на тялото, екшън. така че при добра физическа падготовка те могат да се изпълняват най-малкото добре. Че и чудесно. Но другите са по-деликатни.  Там трябва много да се внимава  да не се прекрачва границата. Много е тънка. Е в тази сцена не само не се прекрачи границата. Тя не се и усети. Гледаш реалност. Забравяш, че гледаш.

трябва много да се внимава  да не се прекрачва границата. Много е тънка. Е в тази сцена не само не се прекрачи границата. Тя не се и усети. Гледаш реалност. Забравяш, че гледаш.

" По поръчка на президента на Саръйер , Ферхат Гьочер създава марша  на Саръйер, през 2016 .Онзи ден,във феноменалното дизи ,, Чарпъшма ,,по Шоу ТВ, Къванч Татлъту направи сюрприз, като сам изпя марша ."

Айре, на 4-та, с една назад съм засега...ама карам по- бавно от обичайното, щото си превъртам някои моменти...

Момичета, това е все още втора, оригинална серия, нали?
    
     И къде в други сериали е участвал Алперен? Много е добър.

Лично на мен 3 еп. много ми хареса.
Сцената между Аслъ и Зейнеб ужасно ме трогна. Останах с впечатлението, че Аслъ също не е безпаметно влюбена в Кадир,  но просто се страхува от големия грозен свят и от това да остане сама. Семейството Аслъ и Кадир ми изглежда като някакъв мълчаливо сключен съюз срещу самотата. Така погледнато започнах да ги съжалявам. Замислих се, че всъщност познавам много такива хора.
Още веднъж си припомних защо харесвам по принцип турските сериали - в рамките на художествената измислица често за залегнали много реални неща от живота, много истини, за които никой не иска да говори с красиви думи, нито да признае, че могат да лежат в основата на нечий живот.

Знаех си аз че първата любов ръжда не хваща! Ето, вече ни показаха, че всъщност Зейнеп никога не е спряла да обича Кадир. Тя сама каза, на Аслъ при последната им среща, че се е научила да го обича повече, когато е далеч от него. Уникална игра на Елчин и Сертап в тази сцена. Спомена от последната среща между две пораснали момичета, обрулени от живота, но деляли всичко в общия им дом, в който са били принудени да живеят. Нямали са друго спасение по онова време, освен да си държат едни за други - Аслъ, Зейнеп и Кадир. Той е бил техния герой. И от невинното, детско доверие в него, че той ще ги пази и закриля от другите, и двете вероятно неосъзнато в началото се влюбват в него. Първоначалното доверие се превръща в любов, когато порастват и осъзнават чувствата си. Зейнеп знае какво е преживяла и никога не е забравила болката от загубата на баща й полицай. Ето, че при всеки случай, в който си е представяла, че с Кадир могат да имат съвместен живот и щастливо семейство, тя си представя че децата й биха могли да преживят нейната болка от загубата на баща полицай. Ето, че познахме истинската причина на раздялата им навремето. Но въпреки всичко Зейнеп е искала Кадир да бъде щастлив и без нея, тя е видяла тази възможност в лицето на влюбената в Кадир Аслъ. Тя просто й даде насоки какво да направи, за да го спечели. Съветите й са се оказали напълно сполучливи. Ето че Кадир и Аслъ са станали семейство. Така мечтаното от него семейство. За мен лично той не е изпитвал огромна любов към съпругата си, а по скоро една привързаност. Познават се от деца, любовта на животът му го изоставя заради неговата мечта да стане полицай и да намери майка си и Аслъ се появява като негов пристан. За сметка на това той боготвореше дъщеря си Дениз. Неговото чудо!

За мен Кадир обичаше Аслъ. Даваше от себе си това,което получаваше. От видяното досега за Аслъ,може да се заключи,че е била пасивен човек. Обичала е Кадир и това не е останало скрито за Зейнеп,но дори и след заминаването ѝ,не предприема нищо. Остава  настрани,мълчаливо наблюдава страданието на Кадир и дори възнамерява да се оттегли. Зейнеп беше тази,която ѝ вдъхна смелост,даде ѝ “благословия” “обичай вместо мен”. И Аслъ това и прави-обича по нейния си начин.
Кадир няма модел за подражение за нормални семейни отношения. Иска да има семейство и явно вложеният смисъл е- да има дом,в който да се прибере,човек,който да го очаква там и който да му сложи топла вечеря,да му нареди хубава маса. Това му дава Аслъ и той отговаря на полученото. После се е родила дъщеря му. Тоест,повече от това,за което е мечтал,повече от това,което си е представял.
Но все пак аз вярвам в любовта им. Тя щеше да продължи,защото това,което тлее,топло по-дълго;това,което гори с жар,рискува да те опари и по-бързо да се првърне в пепел.
Зейнеп сигурно е обичала много Кадир. Но за мен тя не е била готова за тази любов на този етап,все още страховете са по-силни.