Къде в чужбина живеете и какво ви харесва и не ни харесва там?

Не, не съм решила, че не се ползват. Просто не съм чувала. Даже ако трябва да бъда честна за форцепс не бях чувала изобщо.
Иначе изписване от болницата след няколко часа не ми се струва нормална практика, но щом казвате може би е. Не съм раждала и не мога да говоря от личен опит.
До колкото знам в България ги държат 3 дни в болница, освен ако няма някакво усложнение.

Аз да питам ей така от любопитство потребителките, на които в Англия-та не им харесва, защо стоят там и се измъчват по този начин. Не живея в Англия, била съм там само на разходка.

Покрай сина ми имам изключително лош опит със здравеопазването в България, който няма да споделя, за да не предизвиквам полемика.

Та интересно ми е, потребителки, защо си причинявате този дискомфорт сред некадърни лекари и дрогиращи се англичани?

1-во тук съм от година и половина
2-ро никога не съм предполагала,че е такава мизерия тук.
3-то подлъгаха ни,че много пари се изкарват, а момчето,което ни извика си замина 3месеца след като ние дойдохме.
4-то за да дойдем тук сме теглили кредит,който трябваше да оправим първо
5-то нямаме и намерение да оставаме тук дълго.. но съм бременна ,как според Вас да се прибера точно сега след като в България няма да получа и стотинка майчинство??

Аз си мисля, че е много хубаво да има такива дискусии във форума. Аз самата преди да замина да живея в чужбина имах много различна представа за т.нар. Западен свят. И много разочарования след вече 10+ години навън. Когато си поел различни ангажименти, не е толкова лесно просто да се върнеш, защото не ти харесва. Но не съжалявам за опита, който натрупах.

И аз ще отговоря на дамата

Аз също съм от година и половина в Англия. Желанието за промяна дойде поради факта, че в Бургас не можех да си намеря работа за повече от 700лв, които пък не ми стигаха да се издържам сама.
Първоначално работих в склад, след няколко месеца си намерих работа в офис, а в момента върша и лабораторна работа. Тоест удовлетворена съм напълно от тази гледна точка. Работното време, отпуските, всичко е окей. Всеки би се радвал да взима малко повече пари, но за това натоварване заплатата е не лоша. Плюс, че подобрих езика, защото комуникирам почти изцяло с англичани и по-малко с чужденци.

Защо не се прибирам в България? Защото приятелят ми е чужденец. Не смятам, че ако отидем да живеем в България, той би успял да се реализира по някакъв начин, още повече в Бургас. Обмисляме след около 5-6 години да заминем за неговата държава и да се устроим там. На този етап обаче ще живеем тук.
Както каза Габонка, не е толкова лесно да захвърлиш всичко и просто да се върнеш. Да не говорим пък, че в момента едва ли е най-доброто време за взимане на такива кардинални решения и местения.

Мерси за отговорите, момичета. Пожелавам ви късмет там, където сте. И търсете положителните аспекти на живота независимо от страната, в която живеете. Навсякъде има и хубаво, и лошо.

Според мен до голяма степен зависи какво работиш в чужбина. Ако си работиш по професията, реализираш се и имаш прилични доходи, нещата са по-различни отколкото ако работиш по ред причини нещо, което ти е под квалификацията.
Аз живея в Република Ирландия, харесва ми почти всичко - природата, хората и манталитетът им, стандартът, КЛИМАТ/аз жеги и студове като в БГ не харесвам, тук ми е супер/, харесвам си работата, имам приятели, учишищата за дъщеря ми. Може би единственото, което не ми харесва е здравеопазването. Съзнавам обаче, че ако не можех да се реализирам професионално, може би нямаше да съм удовлетворена. А може би пак щях да съм доволна и да си живея спокойно тук.  Напуснах България не поради материални причини, а защото мнталитетът на средностатистическия българин е в разрез с моите схващания. Не ми липсва нищо освен розовите домати, ако трябва да съм честна. Роднините са на полет разстояние и се виждаме често, защото често ни посещават. Не бих се върнала в България и се моля животът да не ме поставя в ситуация, в която да нямам избор и да се наложи да се върна отново да живея там, защото няма да съм щастлива. Тук си е моето място.

Живея в южна Испания, не ми харесва,че:
не мога да се реализирам професионално по ред причини
 Много е жега,особенно юли и август
Липсата на активен социалнен живот(това зависи и от мен естествено, но покрай вируса ограничих на макс контактите)
Харесва ми:
Здравеопазването, морето,хората,храната,че близките ми са наблизо.

Аз живея в Кент,  Англия, от 6 години. Като чета тук, сякаш съм в някаква друга Англия. Моите впечатления са коренно различни.

Климатът ми харесва, защото мразя жегите. Постоянния дъжд, от който се оплакват , в повечето случаи е леко преваляване за около десетина минути. По-продължително вали в определено време на годината, но и в България го има този период. Зимата е мека, лятото няма жеги. Вечер по прицип е хладно и ми липсва момента да седнем вечер за релакс в градината.

Плодове и зеленчуци има всякакви. Включително и такива, които харесваме. Даже домати се намират с подобен на българските вкус. Но човек трябва да знае откъде и какво да пазарува. И разбира се цената - евтините наистина са безвкусни, но има и други по-скъпи обаче, които прекрасни на вкус. Въпрос на финансови възможности и способността да се отървеш от мисълта, че нашето си е най-добро, чужбинското е боклук.

От здравеопазването също съм с много добри впечатления. Лека температура, подсмърчане, болно гърло и бременност не се броят за болест. Но ако е нещо сериозно и заслужаващо внимание, действат много бързо - личен опит. За личен лекар получих час същия ден след като обясних симптомите по телефона. Веднага ми назначиха изследвания и на следващия ден джипито се обади, ако може веднага да отида. След тази среща вече имах час за след два дни за преглед в болница. Там след като ме прегледа ми се извини, че не може веднага да ме види на скенер, но за следващия ден имах час. След три дни постъпих в болница и ме оперираха.
И това не е единичен случай, много пъти ми се е налагало да посещавам лекар.

Като цяло впечатленията ми са, че тук може да постигнеш всичко, ако си достатъчно мотивиран да успееш. Хората дошли с идеята само да изкарат парички и живеят с мисълта, че са за малко и ще си ходят един ден,  пишат всички негативни коментари. Нищо не им харесва, не учат език, живеят си затворено в имигрантските квартали, в къщите с един куп хора. За тях страната си остава грозна, мръсна, с лошо здравеопазване, кофти хранителни продукти и т.н. Всичко е в очите на този, който гледа, впечатленията много зависят от това в каква среда живееш и личната нагласа. Всяка страна не е нито само черна, нито само бяла.

Стела чудесно казано и това важи за всички места !
Аз съм посещавала Англия и Шотландия като турист и също съм с прекрасни впечатления! От замъци и градини, до хипстер кварталите със своя чар и атмосфера.

Аз живея в Малта. Живея тук заради семейството си, не ми харесва толкова. Става за почивка, но не и за живот завинаги.

Плюсове:
Живееш в истински музей и всяко кътче си има своята дълга история.
Има над 300 Църкви - рай за набожните хора. Всяка църква си има празник.
Топло е, има плажове за всеки, с камъни и с пясък за деца и възрастни.
Много национални празници и съответно почивни дни, ако си на държавна работа.
Много интернационални компании и работа за всеки.
Хубави пари, ако се уредиш на хубава работа (не тип парашут, разбира се)
Не е най-нужното нещо, да имаш висше образование в CV-то, за да работиш на по-висока позиция.

Минуси:
Топло е, но Юли и Август е Ж-Е-Г-А. Ако нямаш климатик или поне вентилатор и не харесваш топлото в България, то тук ще ти стане лошо.
Всичко(сгради, огради, покриви) е жълто-оранжево и строено с типичния limestone. Зеленината е обградена с каменни огради и не може да се влиза.
В поддържаните "паркове" е забранено ходене по тревата, съответно няма нормално място за пикник, освен в 1-2 по-големи паркове.
Всичко е в плочки, тротоарите, някои улици, стъпалата, градинките, вътре в хола, кухнята, спалнята и банята. Няма паркет, няма ламинат, няма - САМО плочки. Пребивала съм се 200 пъти по тях на улицата.
Малтийският манталитет, който е леко подобен на нашият (прецакай, за да не те прецакат).
В пясъка на някои плажове се намират спринцовки (наркомански).
Цялото лято се слушат фойерверки от 7 сутринта до 11 вечерта.

Нямам личен опит с Англия,но преди много години точно в този подфорум,имаше много оплаквания от здравеопазването там.Също и от холандското.Изправи ми се косата тогава.Масово потребителки споделяха,че много трудно се стига до д-р специалист.Чакали с месеци.Не можеш да си направиш на частно изследвания.Резултатите се бавели и отиват директно при ЛЛ.Затова много от сънародничките ни,идват в Б-я да си направят прегледи.Четох статии,че поляците споделят същото.
От здравеопазването в Испания и аз съм слушала само положителни отзиви.Браво на тях!
А как е в това отношение в Малта?

Моята история е доста негативна и разочарованието ми от Германия е огромно. Дойдох преди 8 години, завърших с отличие и работих по специалността си, докато учех, за да се окажа после пред здраво залостена врата за реализация, въпреки немската ми диплома и трудов стаж. Сега работя нещо съвършено различно и то само, за да плащам сметката по дълговете, в които ме заробиха като търсеща работа - защото търсих почти една година. Толкова съм угнетена и се чувствам толкова неоценена, буквално сдъвкана и изплюта от тази държава и това общество. Животът в Германия е една огромна лъжа и мигрантите буквално са втора категория хора, третирани с такова недоверие и подценявани безжалостно.

Не мога да се подпиша под нито една от тези думи за Германия.

Живея тук вече 10 години и когато отида в България, на втората седмица ми липсва домът ми тук, отношението на хората и това, че не се месят в чужди работи. Постоянната им усмивка и любезност, дори когато не са съгласни или искат да те пратят на м... ти. За всичките години, не съм ставала жертва на дискриминация. Случи ми се веднъж някой да се съмнява публично в уменията ми, защото съм жена (беше мъж с полски произход) и да не иска да изпълни това, което казвах - колегите ми мъже още на следващия ден го бяха докладвали колко зле се държи с мен и отвсякъде получавах предложения за подкрепа и поощрение, че въпреки всичко съм си отстоявала позицията и съм останала спокойна. Фирмата беше неголяма, 9000 души, и случаят се разчу - звъняха ми познати и непознати, да ме успокояват, срамуваха се от негово име... Говоря за най-традиционната провинция, известна с това колко мрази чужденците, дори и немци от други провинции, а не за Берлин, Кьолн или Хамбург.

Имало е хора, които са по-затворени и са ме приемали по-бавно, така е, но то къде няма такива?

Докато си търсех първата работа след уни, получих точно 16! предложения за назначение - всичките по специалността, разбира се, не всичките еднакво атрактивни. Броях ги, защото не можех да повярвам. Моят приятел получи 18, също българин.

Та така за мигрантите, "втората категория" хора, предразсъдъците към тях и всякаквите дискриминационни политики.

Често съм била предпочитана пред немци за различни позиции и проекти, мнението ми на специалист винаги е било уважавано (изключвам онзи един случай, с който започнах, но то може навсякъде да попаднеш на кофти хора...).

Общо взето много неща ми харесват тук. Не е перфектно - например времето, данъците, липсата на нормално кино на английски в моята провинция, но не са неща, без които да не мога да живея и плюсовете с много надвишават минусите.

Проблеми с реализацията при българи, завършили тук, съм чувала само при хуманитарни специалности и то пак по-светнатите и упоритите в моето обкръжение, успяха да се реализират добре в други сфери, различни от тези, които завършиха. Ако преди няколко години се чудех дали някой ден бих се върнала да работя в България, то към настоящия момент този въпрос изобщо вече не си го задавам. С всяко отиване там, все повече неща не ми харесват.

Chrissy коя е тази провинция?
Аз бях чувала само че източни и западни германци не се харесват, не знаех че има и между отделните провинции такива неща.