Къде в чужбина живеете и какво ви харесва и не ни харесва там?

Тогава що е този рев? Искаш да си ползваш образованието, търсиш работа в родината по специалността или подобна. Не ти пречи да си фризьорка там, не се оплакваш и нямаш нищо против да те имат за обслужващ персонал. Това е обективна логика. Всеки избор има последствия и цена. Добри/лоши, това е положението.

Никой не е казал, че сме на ниво начални заплати. ММ е тук от 6 год и след като си дадох всичките спестявания за учене и се разведох с бившия ми мъж, започнахме от нулата, когато той дойде тук. Всичко може да се случи в този живот, така че не съдете другите.

Въобще не ми е до съдене. Само ме учудват броя на годините навън и ниеото на работа, което се спряга, но явно години те там са били с друг мъж.

Аз лично дойдох в Америка на 23, преди 17 години - съвсем сама, без близки и приятели - и главните причини бяха две. Още докато учех в университета си намерих работа в инженерен отдел на една от големите тогава софийски фирми и заплатата ми беше много добра за младок без стаж...обаче, аз съм от малък град, брат ми и сестра ми още бяха ученици и ми беше много мъчно да гледам как поне от време на време им се иска да се поглезят като нормални тийнейджъри, а пари няма. Те бяха добри деца, никога не са се оплаквали, а и родителите ни никога не са ни оставяли гладни и жадни, както се казва, но до там. Е, пращах им, когато мога, без никой да ми е искал, и като си платях квартирата и разходите в София и от голямата заплата нищо не оставаше. Тежеше ми. Втората, и по-важна, причина беше, че в един момент шефовете се усетиха (не помня вече как съм се изтървала), че говоря и пиша отличен английски и всичките технически преводи на фирмата се стовариха на моето бюро. Изведнъж се оказах с две отговорни длъжности, ама само едната беше платена. Толкова ми е бил акълът тогава, вместо да скръцна със зъби, аз превивах гръб, работех като гламава и мълчах, за да не си загубя хубавата работа. Изтърпях 1 година, теглих им една наум и подадох документи за виза. Никой не знае как драпах от дъното първите две години тук, но после нещата лека-полека започнаха да се случват. Сега имам собствен бизнес с признато име, имам съпруг и малка дъщеричка и животът е хубав. И в Х-Америката има много проблеми и ми е мъчно, че съм толкова далеч, но поне засега в България няма да се върна.

Босилка, не си права, жената си споделя, такава е темата, защо "какъв е този рев"?
Моят живот така се разви, че и двата пъти ми се размина оставането за постоянно в чужбина и си изградих кариерата и семейството в България. Темата ми е интересна и полезна не защото смятам да напусна страната тепърва, а защото искам да ориентирам дъщеря си, да и дам максимално информация и гледни точки, дори да насоча избора й, защо не. Нещо, което моите родители, израснали зад желязната завеса, не искаха и не можеха да направят за мен.

Босилка, темата е добрите и лошите страни на страната, в която живеем. Изброила съм и двете и ако исках да рева, щях да пусна отделна тема. Зададоха ми се въпроси, на които просто отговорих. Аз съм си направила избора и се чувствам ок с него. Информацията, която съм дала, се базира на моя опит и може да бъде полезна за хора, които обмислят да дойдат тук. Те трябва да са наясно, че е напълно възможно да се устроят тук, но пътят няма да е лесен. А между другото, наблюдавам как всички общности тук си помагат, само ние се нахвърляме веднага един срещу друг. И във форума е така. Ето и това е причина да не се върна в родината.

Въпросът не е колко взема един работник на час, а колко му остават след данъците и безкрайните вноски за социално осигуряване.

А иначе JennyBG го е казала много добре - всеки човек прави някакви избори в живота си и живее с тях. Няма начин всичко да ти хареса. Винаги трябва да направиш компромис с нещо и различните хора сме склонни да правим компромиси с различни неща.

На мен ми е много полезна темата и със сигурност не приемам отрицателните страни като “реване”. Мисля, че всеки, който е в чужбина не е заминал от хубаво и си му липсва Родината.
Съдбата на всеки от нас няма как да е една и съща. На някой им трябват години, за да се устроят и намерят хубава работа, други така и не успяват. Въпрос и на късмет, както всичко в тов живот.
Не измествайте фокуса, темата ни е супер.

Не мисля ,че някой реве тук -темата е точно за хубави и не до там хубави неща на мястото където живеем ! Аз съм учила в две чужбини и живяла в други две и все още живея -ами няма перфектно място всяко си е и с положителните и отрицателни неща.Съжалявам много дамата която се налага да живее на място където така се държат с българи ,но я разбирам все пак всеки има своите причини!Идеалното място е само в глвата ни то е е някаква утопия .Важното е ти къде се чувстваш щастлив и къде е семейството ти ....

Зависи много и в кой регион си. Моите лоши преживявания бяха в кантон Цюрих. Преместих се във френската част. ММ дойде директно тук и не се оплаква да е усетил някога расизъм. Има много колеги, които се държат съвсем нормално. Имаме и приятели швейцарци, които са мили хора. Не може да се каже, че всички са лоши, но не мога и да си кривя душата и да кажа, че няма ксенофобия, след като съм я усетила на гърба си.

Проблемът с намирането на работа обаче при ММ беше абсолютно същият, както и при мен.

Когато имаш обективна информация как стоят нещата, всеки си преценява плюсовете и минусите за себе си. Всяка ситуация е различна.

Неприятно изказване. От позицията на каква е тази ирония?

Аз прекарах 2 седмици в Женева и ми беше достатъчно да разбера, че това място дори и за туризъм не ми харесва. Въпреки че в обкръжението ни имаше експатриати от Канада, които не можеха да се нахвалят какви безумни пари им плащат и ни показаха в какви апартаменти са ги настанили. Местните ми се сториха малко странни. Например никой не се извинява ако те бутне и буквално си минават през теб, държат се като пълни пердета, бих казала даже невъзпитано. Без да те знаят какъв си. Просто на никой сякаш не му пука за никого.
За неприятно мое изумление в града имаше много негри, араби и др.мюсюлмански пришълци. Обслужващ персонал засякохме и няколко източноевропейки. Както и всякакви други чужденци навсякъде.
В останалата част на Швейцария не съм ходила, като се пенсионирам ако остане време може на туризъм, и то след като посетя всичко друго на света, което ми е по-интересно 😄

И аз не виждам защо трябва винаги да се хапем. Разказах си историята добронамерено, чистата истина. Без да се тупам в гърдите колко съм преуспяла и после да се връщам в мизерната ми стаичка в чужбина, както правят някои наши сънародници. Но ние сме си такива. Все някой знае по-добре и идва да ти набие канчето или да ти се подиграе. Еми толкова сме могли, толкова сме направили.

Неприятно?
По- точно искрено учудено.

Не си мисли така. Аз кандидатствах за работа, взеха ме и заминах - уж за една година, а през февруари ще станат 15. Бях млада и любопитна. В България имах прекрасна работа, но реших, че мога да пробвам нещо ново. Много са така.

И не съм съгласна, че е въпрос на късмет в този живот. Въпрос е на сериозни усилия и работа, които в общи линии започват много рано.