21-27 авг. Нова седмица пълна само с добри новини за всички деца и мамиииииииии

хайде да ви пожелая и аз лек остатък от седмицата
ние с блебка се крепим, Дани се върна и съм щаслива, но се уморявам като кон...
целувки на всички ви и ми стискайте палци, че май Дяволов не може да ме вземе в графика си и аз оставам при всичките проблеми без израждащ лекар и без уговорка - но в понеделник ще знам ясно и ще реша!

Привет на всички,мили мами!
Успешен ден и да сте здрави!
На работещите Бим-бам и Ели
благородно ви завиждам но къде ли
да дяна моето момиче
и аз на работа да тичам,
за градина рано е за жалост,
а бабите ми карат втора младост.
На Йепе-весело моренце,
на Надя-здравичко детенце,
на Нанди-нацелувай Мими
/драсни два реда де,пиши ми!/
На всички дечковци мънички-
бъдете здрави,правете белички
При нас-все същото-от мен е това
казвам ви "чао"засега.


Дано с писанията днешни
не съм станала много смешна....

Айдичка, пак ни изумяваш   
Как можеш да си помислиш, че си смешна. Винаги ни караш да се усмихнем поне, а и това е страшно много понякога! 
Вие как сте?

     

Аз се включвам с една лоша новина.Бебенцето,за което ви разказах преди няколко дни е починало.Дано е по-добре там малкото ангелче.

Много съжалявам за малкото детенце
След такова преживяване е страшно трудно...

Какво да разкажа за нас-в момента преливам от щастие и това се дължи на факта,че мойта дребосъчка започна да ....ядееееее
Хайде плюйте сега,че баят голям зор изкарах през последната година.Дано и така да продължава,ама то било много хубаво да го храниш без да правиш цирк.Вече започна да стои сама права за повечко време но още е страхлива,все гледа да се хване.
Каката е добре,не е имала проблеми след припадането.Сега е в треска,иска да почва училище и обикновено изреченията й започват с "искам..."/на което аз отговарям-ако искаш пари съм глуха/.
Радвам се ,че съм ви предала малко от моето настроение и дано съм причинила усмивки.Аз съм си такава-всичко ми личи-и когато съм щастлива и когато съм зле.Ей туй не го научих да се прикривам но не го имам за недостатък.
Айде целувки!Пак ще пиша.

Валенце,много лоша новина!
Аидичка,пу пу!Честито захранване!И ние вече се стягаме за училище.Каката много напълня от пубертета и нищо не и става.И нов JSM иска.Той и без това нейния не става за нищо и батерията му пада за два дни.

 

  АИДИЧКА благодаря от сърце - милите ти стихове ми стоплиха душата! Откъде намираш толкова енергия, че и стихове да съчиняваш? Целувки и лека подготовка на каката и браво за малката - дай боже с търпение и старани все така да напредвате

ВАЛЕНЦЕ  съжалявам. МЧного е тежко и трудно, дори когато това не те засяга лично, а си отстрани, пак сърцето ти кърви с чуждата болка. ДАно жената се справи с болката и продължи напред.

Аз също имам лоша новина - писах ви за моята съседка по стая - мисля, че и тя е била принудена в 6-ти месец да направи аборт... Пробвах да говоря с нея по тел - но прекъсва разговорите.... И сега не знам - дали да звъня или не - от една страна я притеснявам ама от друга да не стане че не ме еинтересува... Ох много ми е мъчно - невероятен човек е и толкова години чакат с мъжа й това бебе....
 
А е излишно да ви казвам и какъв страх ме гони и мен - да не вземе нещо и при мен да се обърка в последния момент - да не се подцени някой проблем и той да доведе до нещо по-лошо от усложнения....  направо май за друго не мога да мисля - все ме е страх че може това дето се хваща на доплера като "страдание на бебето" да се влоши рязко и да доведе до нещо лошо....

Валенце, съжалявам 
Наде, не звъни повече на жената. Когато направих аборт преди Яни просто не исках нито да чуя, нито да видя никого. Само ме натоварваха хората,  имах нужда  от уединение да си излея  цялата мъка. Помня, че не вдигах телефона и карах Иво да вдига, не исках с никого да говоря, не исках да излизам, нищо не исках.
Изчакай времето да поуталожи болката при жената...
И стига си си мислела глупости 

Наде,ако ти кажа да спреш да мислиш глупости надали ще ме послушаш ,но поне се ограничи в мислите.Аз лично съм се убедила,че позитивните мисли успокояват човек.
Момичета,аз не знам как да постъпя.Майката на бебчето ми е съседка във Враца,едно време бяхме близки,но откакто не живея там не сме чак така близки.И сега не зцная как да постъпя,да и се обадя ли...какво да и кажа.Понеже брати ми и снаха ми са им кумуве,аз получавам новини за тях от снаха ми,тя ми се обади да ми каже лошите новини.Аз я помолих да каже на момичето,че много съжалявам за загубата и че ако мога да помогна с нещо съм насреща.Но се чувствам неудобно да се обадя.Ние ще си ходим след десетина дни и тогава ще я видя.Милата,тя е съвсем младичка-на 23-24,това и е второ бебе,"баткото" е само на 1,6г.Как ли ще го преживее.

Валенце,ти си знаеш,но не мисля че е удачно да се обаждаш сега,защото каквото и да и кажеш в този момент, то с нищо няма да и помогне. Но пък ако сте чак толкова близки...

  Вал, аз лично не бих звъннала. Не и точно сега, толкова скоро... може би след време жената ще има нагласата да говори по темата. Или пък ще иска да забрави случилото се и тогава именно приятелите биха могли да я откъснат от случката, да я разсеят и разведрят. Но все още е твърде болезнено...

  Наде, за твоята приятелка мисля същото. Напълно я разбирам Петя и желанието да се затвориш след подобно преживяване.
  Дайте им време да се окопитят и да свикнат с всичко, през което са минали!

Мила Аиди4ка, не мога да не ти отговоря на тези прекрасни редове! Отново си в стихията си и това е прекрасно! Щастието давало крила ... при теб е абсолютно вярно ... Поздравления за хранещото се вече момиче. Пораснала е Айда и те слуша повече мамо, а и сигурно вкусни нещица й приготвяш А за каката това поведение е съвсем нормално... мен какъв пубертет ме тресеше само... милата ми майчица тя си знае най-добре, а после за капак й дойде и поведението на сестра ми ... труден е живота на майките

Ние не сме никак добре но това ни е ежедневие и май вече ми е време да свикна - започнахме гимнастика и общо 40мин такава за два дена Мимата пак отключи с пълна сила гърчовете.Отново сме на увеличена доза лекарства, пълна почивка и контакт с лекаря ни по телефона. Днес видях и накриво растящи зъбета... абе при нас е "весело"  

Ели,честито завръщане на работа. Нека ти е спорна, доходоносна и доставяща ти удоволствие! Нека децата са винаги здрави и да не се налага да излизаш в болничен!!! Нека има кой да се грижи за тях вкъщи и да си винаги спокойна!! И да провлечеш крак и всички ние един ден да се върнем на работа, да са ни здрави децата,за да сме спокойни майки и добри в службата си!


Аз все още не мога да давам никакви стимуланти за мозъчната активност, защото при епилепсията е доста опасно, но се надявам един ден да стигнем и до тях и да имаме положителен резултат!!! само чета засега за всички видове и събирам информация. Пожелавам на всички които опитвате да сте доволни!!!

Наде, с теб сме мила-аз и Мима!!!
Чакаме момиченце, нежничко като кокиченце,
хубавко като мама и палавко като за двама!!!
Йепе, весело моренце със сладкото ваше детенце!!

Айди4ка ме зарази... нямам нейната дарба, но имах желание


Валенце, толкова тъжна новина .   Признавам си, че не искам да чувам вече такива новини, сърцето и умът ми не го побират .. как може толкова малки, невинни душици да си отиват от този свят... а токущо са се появили ....
Изпитвам страх да не загубя моето дете, изпитвам страх да не си отиде дете което познавам, изпитвам страх от смъртта на мои близки и познати...
Нека малкото ангелче е на по-добро място и да бди над мама и тате!!!

Моето мнение е също да не звъниш в момента.Когато ми взеха Мими и 53дни  беше далеч от мен аз на никого не вдигнах телефона,нямаше какво да си говоря с когото и да е било.Дори с мама и сестра ми говореше Ицо... до 10я месец на Мими продължавах да ограничавам контактите си и разговорите с близки и познати... през този период се запознах с всички вас и придобих смелост и ми стана ясно,че не може вечно да се живее в изолиран свят... но до тогава ми беше много мъчно и трудно да комуникирам
Има време да изкажете съболезнованията си,сега съм сигурна че искат да са сами с болката и тъгата си. Нека мине време и да се успокоят малко,тогава се обадете и поговорете.
Това е моето мнение.

ПетяК, видях снимките!!! Очарована съм от сина ти... толкова е фотогеничен и артистичен. Харесвам го много на снимката при опита да лапне солета ама на напреки
Целуни го от една леля, дето харесва момченца с трапчинка на брадичката  

Ето ви малко снимки и от нас... продължавам още да качвам, но става досат бавно:
http://s104.photobucket.com/albums/m193/nkpetrova/Mimi/
Новите са от Капиновския манастир.

 и аз така мисля.Когато Буби беше м/у живота и смъртта аз не понасях някой да ми се обажда и да ме окуражава,освен родителите ми.Всички други си мислех,че нищо не разбират от моята болка.На всички обаждания отговаряше мъжът ми.Няма да се обадя,само ще я мисля.