Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

Тея, вече съвсем се заплете.
Едно е дете с някакъв проблем, което полага усилия и покрива изискванията. Друго е дете, на което родителят казва:
- няма нужда да се стараеш, тези
неща и без това няма да ти трябват.

Тея, моля те за пореден път - не проектирей върху мен своите неприятни преживявания с хора, с които сте работили или не сте работили или не знам какъв ти е конкретният случай с конкретни хора. Нямаш никакво право да ме замесваш в отношения, които по никакъв начин не ме засягат. Достатъчно възрастен човек си, за да можеш да разграничаваш хората, нали? Колкото повече чета това, което пишеш, толкова повече се убеждавам, че повредата едва ли е била в телевизора на хората, с които си имала негативен опит. как пък, все на теб не са могли да угодят тези специалисти!  Стига вече с тези въпроси в Стани богат, да вземем и Минута е много, тогава! Защо толкова много те дразнят елитните училища и децата, които много знаят, кажи! Какъв ти е проблемът с тях? А това за газовите камери дори не искам да го коментирам, не зная откъде ти идват на ума такива зловещи примери.

Относно децата, с които работя - както казах, има деца с та.нар. СОП, има и отличници; има 2-годишни, има и 15-годишни. Всеки според нуждите си. Със сигурност при всяко дете има напредък, когато се хванем дружно с родителите му да работим. Какво все го обръщаш към шестиците и елитните - работата ми не е конфекция, нито да се опиташ всички да напъхаш в една и съща дреха? За някои деца изкараната честна тройка по изискванията на МОН, вместо на качествени оченки е като шестицата на отличника - постигнато е с много труд и търпение. С някои връщаме нещата от на ниво детска градина, защото там са пропуснати някакви неща, а с други имаме шлифоване и постигане на цели тип състезание.

Динчо, преди двайсетина години в едно градско и с добро име преподавах. Влязох за нещо в класа си, междучасие след математиката. Учителката им беше върнала контролни и вписваше още оценки. Едно от момиченцата се оплака, че не разбира някакви задачи. Казах й да попита математичката да й ги обясни, кога има консултация. И бях втрещена, когато колежката й каза "Тези задачи няма да ти трябват повече до 8 клас." И не й обясни. Да, детето беше 5 и 6 клас, но то помоли учителката си по предмета да й обясни нещо, което не е разбрала и й отказаха с думите, че повече няма да й трябва (в близкото бъдеще), пък по-нататък да се оправя кой както иска с пропуските. Много родители могат да решат една задача за трети клас да речем, но с начини за по-големи деца, съответно не могат да я покажат на нивото , на което учи детето. Нека не пропускаме и този момент.

Мама Ру, има нечитави учители, не го отричам. Животът е несправедлив, но ако и родителите се откажат.... Какво правим тогава.

Черна станция, не съм налагала нищо за всички деца. Продължавам да пиша едно и също, ако го говорех, щях да съм латерна. А именно - математиката в целия ѝ спектър не е за всеки. Всеки човек има лимит. Не поставен от него самия, а от природата. Иначе всички щяхме да сме гении, откриватели, или поне професори. А не сме, нали? И това е, защото всеки си има лимит - на учене, на желания, на възможности. Ако едно дете покрива материала по един предмет за отличен, а по друг за 3, това не винаги е мързел или умствена увреда. И това, че полагаш усилия не винаги е гаранция за успех. Не го разбирате, защото не сте имали проблем с математиката, а всеки един друг предмет може да се наизусти и да си изкараш заветните шестици. Даже няма нужда да го разбираш. Виждала съм преди контролно как математици съученици четат като луди разказвателния предмет, обяснявала съм уроци на такива. И в крайна сметка, ако детето ти не е за 5 или 6 по математика, нищо не му се орязва. То може да стане много добър лекар, известен готвач (зле ли му е на Джейми Оливър?), обичан учител по литература... Ако то иска да влезе в елитно училище, няма да има нужда да му се обяснява и да му се седи на главата да учи. Проблемите идват, ако не иска и го натискат. Може да не е в ученическа възраст, но идват.

Динчо, И между родителите има всякакви. Едни не могат, други са в чужбина, трети самите те са на такова ниво и оставят детето да се оправя само - колкото толкова. Честно да ти кажа мен много ме тормозеха амбициите на майка ми да съм не просто отличничка, а пълна. Първо не всичко ми беше интересно, второ бях отличничка - до седми клас учех с лекота, ама не пълна отличничка, трето - не разбирах защо трябва да съм пълна отличничка, мен това не ме вълнуваше - учех, защото ми беше интересно. Та може би това така ме отврати, че не бих го приложила на децата си. В края на краищата аз мога да помагам, ама ако детето не иска да поеме няма как насила да му го налея в главата. А и в края на краищата детето само кове бъдещето си. Аз мога да съветвам и напътствам като родител и да давам.възможности, дали ще се възползва е в ръцете на детето.
В случая авторката е направила опит да помогне на детето - бащата се опитва да помага и обяснява, но нещо не им се получава. Може да е неспособен да слезе до нивото на детето и да обясни така, че да го разбере, може да има някакъв по-сериозен проблем, няма как да знаем. Аз бихь посэветвала да се опита да разбере какво се е случило с детето, защо е спадът в успеха и нежеланието да учи. Нещо се е случило в четвърти клас, какво е то трябва да открие. Разковничето да мен е там. След това щом бащата не може да помогне да наеме учител за преодоляване на трудностите. Всъщност смяната на класа / училището може и да реши проблема и детето отново да влезе в ритъм.

не е така, Тея, и ще ти кажа защо не е така за петиците и шестиците по математика. Ако едно дете има четворка по математика, това вече е сериозен проблем, защото показва липса на основни компоненти от материала. Това в дългосрочен план означава, че пропуските ще се трупат, а математиката се учи с натрупване и нещо, което не е разбрано по алгебра или геометрия в началото, то със сигурност ще повлече неразбиране на още неща в следващите часове и така като се започне от началните класове, до завършване на гимназия едва ще закърпва тройката, и то по милост. А ако има тройки, това означава, че съвсем му ги пишат по милост, там има огромни кратери, направо е като рехава дантела знанието и няма никакви шансове да се запълнят от самосебе си. Единственото спасение е, че в училищната математика условно се делят на алгебра и геометрия и дете, което е по-зле по алгебра, може донякъде да компенсира оценката с геобетрията, поне доколкото тя е на елементарно ниво. Но започне ли да се усложнява и геометрията, катастрофата е пълна.

ти си възрастен човек и със сигурност не си скачала от радост всеки път, когато е трябвало да учиш. Да, вълшебната думичка е "трябва". Дори гениалните изпадат в периоди на мързел, нежелание за учене на определени неща и изобщо, ако могат да абдикират и да си гледат кефа само.
И все пак, какъв ти е проблемът с елитните гимназии и с шестиците на чуждите деца? Така и не казваш каква е причината. Сигурно си ги представяш като някакви многострадални Геновеви, които са на заточение в стаите си над учебниците, и ако не изкарат шестици, ги оставят гладни и жадни. Изпитваш особено, леко садистично удоволствие, че съучениците ти, които са били добре с математиката, са страдали заради други неща, дори говориш за тях с чувство за превъзходство - ето ви, вас, нали сте толкова умни, ама трябваше аз да ви обяснявам уроците, значи не сте толкова умни, какво се перчите с тази математика!

Тея, всяко положено усилие се възнаграждава, дари да не е сега и веднага.
Моля те, престани с тези обобщения как, разбиращите математика имат големи трудности с други предмети. Нелепо е....

Мама Ру, болните родителски амбиции са лошо нещо, но и родителското нехайство не е хубаво.

Динчо, нищо не съм се оплела, твърде еднакво пиша даже. Реално знанията след пети - шести клас по МАТ нямат практическо приложение, ако не си учител по МАТ или инженер, архитект... И със знанията до тогава си е перфектно. Другото са екстри. И да не ми кажеш и ти, че му се орязвали крилата, че взе да ми писва. Нищо не му се орязва. Защо всеки избира различна професия? Защото на един му се отдава едно, на друг друго. И за пореден път доказваш, че не разбираш какво четеш с последното си мнение. Чети пак и го осмисли:  . Даже вече няма да те питам нарочно ли се правиш, че не разбираш. Не, идва ти отвътре.
 Андариел, какво като тройката е по милост? Защо по физическо може отличен съвсем по милост, а по математика не може тройка? Както учителят по физическо вижда, че 80 килограмово дете не може да изпълни норматива и за 3, така и учителката вижда, че нематематичето знае само формулите и може да напише теоремите. Защо едното завършва години наред с пълен отличен непокривайки дори за 3, а другото да не може с тройка, знаейки все пак нещо? И това не е хипотетично, а съвсем реално. И детето с наднормено тегло не е със заболяване, просто папка. Да уточня за тези, които не осмислят - това не е злоба, уточнение е, защо 12 годишно дете не може да изкачи два етажа без запъхтяване, но въпреки това се представя отлично по физическо. Отговорих ли на въпроса ти? Защото не е нормално едното седейки да получава нещо, а другото, макар и с минимални знания, да му е подарена. И двете тогава са подарени. Но за първото това не се отчита, предметът просто физическо. Ако кажеш, че не знаеш за такива или подобни случаи, няма да ти повярвам.
Като не ти хареса и примера с газовите камери (толкова сериозен, тц, тц...) ето друг - В средновековието не познавали банята и смърдели ужасно на пот и мръсотия. Миризмата на пот е в резултат на изпарения, потта се превръща в газ и мирише наоколо, това е дифузия. Измислили парфюма и пръскайки се, около тях се носела приятна миризма - ето деца, това е дифузия. С един пример два пъти ще им поясниш едно понятие.
Думата ТРЯБВА я няма в моя речник в смисъла за задължително извършване на действие. Когато искам нещо да се научи, направи... използвам израза ХУБАВО Е да и разяснявам защо е добре да се направи нещото и какво следва, ако не се направи. След това оставям право на избор. Работи. И дори и гениалните имат нужда да изпаднат в мързел и нищоправене. Постоянното гонене и надбягване съсипват.
   Мама Ру, точно това е ролята на родителя, много точно си го казала: "А и в края на краищата детето само кове бъдещето си. Аз мога да съветвам и напътствам като родител и да давам.възможности, дали ще се възползва е в ръцете на детето." Няма да го разберат, няма да обяснявам защо. Ето, нехайство било

Тея, от твоето мнение излиза да забраним изучаването на математика след таблицата за умножение. Другите предмети и те са ненужни. Децата не трябва да полагат никакви усилия, само каквото им се прави.

Можеш да си подменяш думите колкото си искаш, но "трябва" си е "трябва", колкото и да се опитваш да го подмениш с "хубаво е". Няма значение как ще го наречеш, щом го изискваш.
Ох, имаш късмет, че съм търпелива и мога да обяснявам по няколко пъти. Как пък, любимият пример на неразбиращите математиката, все е за физическото!  Едно дете и да не може да пробяга 100 метра по норматив, пак може да тича и ще тича, когато играе. Обаче дупките в математиката се отразяват на другите фундаментални науки, неслучайно на математиката й казват царицата на науките, тя е инструмент. Ами, не, не е нужно всеки да я разбира тая математика, щом го устройва тройка!  нали сега новата мантра е от типа "какво като...., важното е да е щастливо". А в повечето случаи си е най-обикновено занемаряване на обучението по математика още от началните класове. Не е вярно това за бъдещето и коването от детето. Детето кове от някаква смислена възраст нататък, примерно от пубертета. Обаче до пубертета му го коват родителите с мирогледа и очакванията, които залагат у него.

За мен има два основни типа деца - първият - деца, които се водят. Прекрасно е и за родителите, и за учителите да попадна на такива деца - разбрани, старателни, изпълнителни. Защото тези деца  просто правят каквото трябва и каквото изискваш от тях, следват напътствия и не създават проблеми. Другият тип деца са  "ни се води, ни се кара" или дори по-скоро "кара се". Тези деца не реагират добре на натиск и принуда. За тях "трябва", "задължително е"  действат като червен плащ на бик. Запъват се още повече и правят точно обратното, на това, което искат от тях. С такива деца се работи много трудно и като родител, и като учител. При тях водещото е не дългът, правилата, а чувствата и желанията им. Ако искат нещо никой не може да ги спре, ако не искат - никой не е в състояние да ги накара насила. Моята хубавица е точно от втория тип, ама много изявен втори тип. Насила не става или ако стане е през куп за грош и с много сълзи, сополи, тръшкане и трошене на нерви от страна и на двете ни. Да, все още е малка и аз в края на краищата мога да я принудя да направи нещо, но с нея вървя по много тънък лед, една крачка встрани и пропада някой от нас в пропастта.
Авторката пише, че детето й не реагира добре на принуда, че това не действа. Ами има и такива деца и е много трудно да се намери работещ подход, при който детето да се съгласи да направи нещо, което не желае, нещо, към което усеща вътрешна съпротива.

Какво мислиш, че тези, които се водят не са същите ли? Познай моите като ги мързи, направо ми мързи да гледат, отлагат до последно, ако може и никога да не свършат някакви неща. Някои оценяват важността на нещото, други не го оценяват и оттам все пак се наканват да го свършат или го оставят, защото мързелът надделява и после си сърбат попарата. Обаче възрастните поощряват или не поощряват такова "ни се води - ни се кара". Децата манитулират възрастния.  Достатъчно хитри са, за да усетят при кого минава номерът. Понякога е от нивото на саморегулация, но като цяло виждам, че си пробват винаги и при всеки - ако мине. Всички деца го правят в различна степен, просто резултатите са различни.. Щом може да се заинати за "не искам", а после като види, че няма накъде или бъде подкупено го направи, значи много добре си регулира поведението според целите, които си поставя.

O, ама аз перфектно го разбирам, и даже с две ръце съм ЗА, ама...няколко години по-късно. Не в 5 клас, а поне в седми (за някои деца), а за други и до дванадесети се налага да се чака, докато узреят за това какво искат и дали изобщо искат нещо. И лошото е, че съм чела за деца, дето в ранна възраст ни се водят ни се карат, как обвиняват родителите си на по-зряла възраст, че не са ги натиснали като по-малки и така са останали без опции в живота. Ако изведнъж дете в 10 клас се вдъхнови, че иска да стане архитект, икономист, инженер, какво правим, ако още в 5 клас е оставено да отсвири математиката? Иначе ако твърдо е узряло за идеята да е художник, нека я отрязва. Ама това не става в 5 клас, нали? Общо взето няма лошо в гимназията децата вече да се ориентират кое ще учат за знания, кое за диплома и кое ще отсвирят, но не и в 5 клас.

Динчо, който иска да учи, бе! Другите предмети не са в сметките, както казах, зубрят се, ако не можеш да го разбереш. Знам, ти си изключение, знаеш всичко!
   Андариел, а с кой предмет да сравнявам, като там е най-очевадно? И другите, които не са чак отличници, си имат заслужените оценки по физическо, не отличен, щото тичат из двора. Ми то и мойто смята всеки ден в магазина поне. Ми дай направо отличен да му пишат, а? Е, не покрива изискванията за отличен, ама кой го знае какво смята извън училище. Не ставай смешна, моля те. Двойният аршин дразни. Едните се потят за заслужена оценка, онова потичвало на улицата Да, може да подтичва, ама няма да скача, прескача, играе волей и баскетбол. Трябва си е трябва, но едно е да те ритнат с подкован ботуш, друго да ти извадят душата с перце. Твоите ги подканяш, моето не ми се е налагало. Първо са задълженията, после удоволствията. И знае, че колкото по-бързо, тоест без моткане свърши, толкова повече време ще има за удоволствията. Периодът и с изпробването до къде може да стигне мина между 1,5 и 4 годишна възраст. Ревове, блъскане на главата, тръшкане, инати. Оставях я. Колко пък може да си блъска главата. Като я заболи, ще спре. И като види, че не се впечатлявам, спираше. Е, правихме панаири по улиците, ама не ми дремеше. Обличах и само гащеризони, че беше удобно да я хвана и нося за презрамките, а тя да си крещи и рита колкото иска Не ѝ минаваха номерата, ама тя упорита, две години и половина опитва. Така и не разбрахме за какво се тръшкаше, никога не е било за играчка или храна в магазина. Започваше от нищото. Буквално за една нощ се кротна. От тогава нямам проблеми.
   Черна станция, ако се вдъхнови изведнъж в 10ти клас, нищо не е загубено. Вдъхновението планини повдига. Има и време, и възможности да навакса пропуските. Защото е осъзнато и желано. Има доста такива случаи.
Може да си осъзнат и на 10, може да си неосъзнат и на 110. Не възрастта е определяща.