Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

Оценките от 1-4 клас нямат нищо общо с оценките в 5 клас! Не казвам да не се карате за лоши оценки в 5 клас, но в никакъв случай НЕ ги сравнявайте с 1-4 клас.

Teya75, къде точно ти е проблемът?
Най най-глупавото нещо, което може да се каже на едно дете, е ти си с такава или онакава насоченост, другото не го учи.

Ами не е така. Аз лично винаги съм държала И на математиката, И на литературата. Както съм го систематизирала пред малката - математиката ти трябва за да имаш какво да кажеш, а литературата за да успееш да го кажеш добре и да се разбере.  Само едното от двете не стига. Отделно не пренебрегвам и езиците, нито пък който и да е друг предмет поне до 9-10 клас. Чак там вече смятам, че е полезно (за ориентираните) да има някаква специализация.
Но понеже в спор никой никого не е убедил, пак се връщам на НВО-то след 7 клас. За да отиде детето в добро училище му трябва минимум отлично владеене на математиката до 8 клас. Иначе и хуманитарист няма да стане.

Айде сага ми кажете, кое му е лошото детето да учи туризъм, ресторантьорство, дизайн, механика, амтомонтьорство, електротехника, земеделие, за ветеринарен техник, за шивачка, фризьорка, машинист...? Не може всички да са адвокати, лекари и инженери, трябват комбайнери и хлебари, готвачи, сервитьори и т.н. специалисти/професионалисти.
Тея75, само за рисуването не съм съгласна, че няма връзка с математиката. Умението да рисува (да, включва и пространствено ориентиране) е свързано с математическото мислене. Не е задължително човек, който е зле по математика да е зле и с рисуването ама е вероятно да е така. Защото математическото мислене отговаря както за пространственото ориентиране, така и за умението човек да рисува. Иначе и аз съм на 100% да се развиват силните страни на детето, а слабите - да се подпомагат доколкото е възможно без да се гони максимумът

Мама Ру, аз лично не виждам нищо лошо. Всеки човек има място на земята и заслужава уважение за труда си. Всяко дете трябва да има възможност да се учи, а не да се определя от най-ранна възраст как не става за това или онова.

не става въпрос само за това. от една страна, много важна е основата, която трябва да е налична въпреки евентуалните таланти или щения. от друга страна, не мисля, че най-добрият житейски урок е, че мързелът и трудностите са достатъчно основание за отказ. напротив - трябва да се полагат повече усилия и да се упражнява повече.

   Как да не мога да кажа на детето си в какво го бива, като го виждам? Не страдам от болни амбиции и криворазбрани възможности. Там където виждам, че може, насърчавам, но съм наясно, че човек не може всичко. Или вие можете изцяло, идеално, най-най във всяка област?
  Аз проблем нямам, моето дете учи точно това, което искаше. Проблем имат родителите на това дванайсетгодишно момиче, че по математика вече нямало шестици. Ау! Ужас ужасен! Ами хубаво, нека има тройки, какво става, светът свършва? И само затова - да му набиваме канчето, да го наказваме, извиваме, да изкара заветната шестица. За кеф на тате и мама, не за собствено удоволствие. И както писах, ако мама и тати кажат, че детето ТРЯБВА да влезе в някое "престижно" училище, край! Детето няма думата. Няма искам това, искам онова. Мама и тати знаят по-добре. Грешно е, хора. Детето може да си го родил, но не можеш да му определяш живота. Не и в такава насока, само за да си задоволиш амбициите и да се фръцкаш, че учи в "престижно" училище. Точно затова и дадох пример със съученци на дъщеря ми. Едното дете - отличничка, по желание на мама учи в МГ. А детето иска икономика, ама няма. Мотивите му са много хубави - ако стане нещо и не може да следва висше, какво ще прави с никаквите знания от "престижната" гимназия. Мама дори не дала да се пише нещо извън предлаганото в МГ. И не само тя е така. Други са ЕГ, а искат в МГ, искат икономика, авто... Обаче мама не зачита мнението. Аз на моята винаги и казвам така -  "Ние с баща ти няма да сме вечни, животът е твой, ти ще го живееш. Какъвто си го направиш, такъв ще е. Мисли хубаво, преценявай си възможностите и прави това, в което те бива. Все пак, ти ще работиш един ден и трябва да ти харесва това, което правиш. Учи с разбиране, не със зубрене, защото е важно да ти остане в главата. Дори и да не се сетиш точно нещо, пак ще можеш да го обясниш, ако си го разбрала."  Научете децата си да се познават, да знаят силните си и слабите си страни, че става смешно.  Колко деца, тикани от мами основно, ходят по разни състезания с мотива - нищо, че не може, важното е да свиква. Да свиква с какво? 
   И знаете ли, кое е най-грозното? Че винаги, абсолютно винаги тия, които решават тези задачки, мислят, че дргугите, които не могат, са долна категория. И другото - на тези с математиката по-лесно им пишат по-високи оценки, макар и не винаги заслужени, по другите предмети. Що? Дай аз сега да се смея на детето на позната, която на сън решава задачи, което също решава всякакви задачи, че закъса на изпитите по икономика в университета. Не, не се смея. Ясно е, че не може всичо да се знае и разбира и не набивам канчето, че детето е смотано, че не може да си вземе такъв лесен изпит (аз съм завършила и средно, и висше икономика). В унерситета тези, които бяха от ЕГ и МГ с преписване си взимаха изпитите различни от математически. Та така, драги. От точка А до точка Б има повече от един път - може и две назад, една напред . Важното е да стигнеш, а не как. Светът е шарен, хубав, различен и е добре да мислим не само по формули. Математиката дава само едно единствено решение, когато има няколко.

И какво точно виждаш? Ти се държиш точно като родителите които усмиваш. Явно имаш комплекс на тема математика, но децата не са виновни за твоите комплекси.
Родителите на момичето от темата имат проблем, че детето на 11 не иска да учи. И това си е сериозен проблем. Не дали ще учи в престижно училище, а че изобщо не иска да учи.

Най-умните хора на тази земя нямат насоченост, добри са по всичко. Също така справка за милиардерите/милионерите сочи, че огромен процент от тях са математици. Вероятно обяснението е могат да смятат.

А ако детето случайно не е сред най-умните на тази земя? Тогава какво? Да го смачкаме, че не отговаря на високите не очаквания? Детето трябва да знае, че родителите го обичат не защото има отличен успех, а защото е то самото, тяхното дете. Това, че дъщеря ми едва връзва тройката по математика и то с помощ в трети клас не ме кара да я обичам по-малко, отколкото бих я обичала, ако имаше златен медал на международна олимпиада по математика.
Нормално е детето да не иска да учи, ако му е трудно. Това не значи, че го мързи. Още нещо. Детето има нов учител, а всеки учител си има стил на преподаване. И да, има и момент на симпатия. Ако детето харесва учителя си, ако учителят може да го запали по предмета си, то ще полага и повече усилия, за да го зарадва или да не го разочарова. Ако обаче детето не харесва учителя, ако учителят отблъсне детето по някакъв начин то ще го и демотивира да учи по предмета, а може и дори да намрази предмета. Има проблем, трябва да се разбере какъв и тогава да се действа за отстраняването му. Набиването на канчето и показването на разочарование тип "Как може да не можеш елементарни неща, при баща математик" не само, че не вършат работа, а допълнително затормозяват. Детето се чувства зле, че разочарова родителите си, че не е на висота.
А детето просто трябва да знае, че родителите винаги ще го обичат, безусловно и ще го подкрепят.

- В 5 клас е съвсем нормално едно будно дете да може всичко, т.е. да има отличен по всички предмети. Аз съм го постигала без грам учене и не съм забравила, че не е било никакъв челиндж. Започнах да уча у дома чак в подгответо на НЕГ, защото там вече нямаше как да се минава тънко.
- Светът не свършва с тройките по математика, само дето някои врати се затварят и пътищата пред детето стават по-малко. Някой родител да се радва на това? Някак не ми се вярва - всеки иска един ден детето му да има избор и то да избира, а не да ходи където го вземат.
- Най-много боли, когато човек сам си е виновен. И ако детето не е с някакви умствени ограничения в областта на математиката, а става дума просто за небрежност, един ден някои хора ще съжаляват много. За мен е непростимо да лишиш детето си от избор, понеже си блял някъде. Виж, ако наистина не става, тогава ясно, че насила  хубост не става. Ама дали това е случаят?
- Аз споменах за доброто училище, защото добро училище = добра среда, а добрата среда мотивира. Нека влезе в някое квартално, където средата ще иска да пие, пуши и прави секс още на 14 години, пък да питам това ли е твоят идеал??? Иначе хубаво си казала НЯКОЕ престжно училище, защото аз никъде не съм посочвала. Съвсем естествено е детето да избере дали да е ЕГ, дали МГ, дали икономическо, готварско, художествено или компютърно.
- Един абитуриент трябва да бъде оставен сам да си избира бъдещето, едно дете в 7 клас най-често няма житейския опит да го направи. И много често причината да иска в дадено училище е, че приятелче отива там... А това е несериозно. Тук е ролята на един отговорен родител - да говорят, да изложи аргументи и заедно да стигнат до някакво решение.
- Това, че им пишели по-високи оценки на математиците, може би е вярно в МГ - там се случва учителите по история или БЕЛ да са по-ларж към състезателите (но далеч не е правило). В университета обаче няма нищо такова, което се потвърждава от твоя пример - на добрата математичка никой не и е подарил оценка по икономика.
- За някои житейски поприща няма няколко решения. Ако дете иска да се развива в технически, компютърни и т.н. специалности без математика не става. Ако иска да става писател пък с математика не става. Тогава за какви много пътища става дума?

Аз не смятам, че всички трябва да са отличници, но дете на 11 да не иска да учи определено е проблем. Поощряването на този проблем не е добре за детето.

Тея, не ми се рови в хисторито ти, затова те моля да отговориш на няколко въпроса, за да се ориентирам дали съм разбрала правилно.  Кой клас е дъщеря ти? Пишеш, че учителката й до четвърти клас е ориентирана към математиката. Щом на децата и хората изобщо не им трябва математика, защо ти своето си дете не остави на ниво математика в първи клас? Изабщо защо си записала детето си на училище - мятай го да тича и да скача и стига толкова -  за какво му е изобщо да учи да чете и да пише? За какво й е - на телефоните има калкулатори, вече има и гласови приложения. Чета и не вярвам на очите си, честно! Разбирам да си неграмотна от гетото, че да приказваш такива глупости, поне тези от гетото човек може да ги разбере, но ти? Предполагам, че сега се правиш на интересна, това е поза или нещо ти не си се разбрала с математиката.

По въпроса на авторката. Дотук от прочетеното не виждам някакви индикации за обучителни трудности, които не са компенсирани. Вариантите са два. Първият вариант е в края на четвърти клас и началото на пети нещо да не е било донаучено по материала и сега в комбинация с по-високите изисквания в пети клас, това да  се отразява в неувереност, усещане за проваленост и саботиране на ученето. Другият вариант е да си имат някакъв личен проблем с учителката по математика или методът на работа да я затруднява, да не разбира нещата в клас и така час по час пак да са се натрупали пропуски и пак да води до саботиране на ученето заради усещане за провал.

Не можете да оставите нещата така. Сега започва ваканция, но за вас е време за работа по математика. Дали сами ще се заемете, дали ще търсите външен човек - трябва да се работи. Вие трябва да мотивирате детето, че ще се справи, напомняте му колко е умно и как всичко ще се оправи. Успоредно с това хващате учебника по математика и сборника и започвате от първия урок, по-скоро от преговора и карате така. Трябва да се въоръжите с търпение и да не се поддавате на нервите си. Започвате от лесните неща, после обсъждате решенията, заедно решавате задачите и така. Имате цяло лято на разположение да наваксате. Иначе ще закъсате вторично и по другите предмети, защото детето ще продължи, дори още по-ожесточено, да саботира ученето, ще започне с "мразя училището, мразя това, мразя онова, за какво ми е (като от репертоара на Тея75". Това е израз на неувереност, най-лесната реакция е "това не го виждам, не го обичам, значи що забравям, а като го забравя то ще изчезне".

Андариел, да не се изненадаш, но в училище, освен математика, се изучават още много предмети. Гръмнах ли те, ето, научи нещо ново.
   Не знам какви врати ми е затворило неможенето да реша това:
     f1(x)g1(y)dx + f2(x)g2(y)dy = 0 или това:  5(x – 2)(3x + 1) = 4(x – 2)(2 – 5x), а също и това:  В успоредника от върха на тъпия ъгъл равен на 150° са спуснати двете височини с дължина h1 и h2. Определете периметъра на успоредника.
   Честно, хора, на почти 45 години съм и от училище и университета не ми се е налагало да смятам такива неща. Моля отново, посочете ми всекидневното приложение на тези неща. Аз наистина не го виждам.
   Динчо, провери как се пише усмивам.  Ти казвала ли си на детето си, че може да стане оперен певец, да речем? Или поне много добър/добра в това? Или велик лекоатлет, спортист (идея нямам какво е и какво му харесва, затова примерите са такива). Идеята е, че спортът също се учи – тренировки до дупка, пеенето и свиренето на музикален инструмент също. Напъвала ли си детето си да рисува поне като Пикасо в часовете по рисуване? Нали пък е свързано и математиката, значи е лесно за математиците. Ако не си, защо? Извинявай за намесата на друга тема и мнението ти от там, но следя много теми, без да пиша в тях. Та, в една днес каза, че снимките не са ти сила. Ами, научѝ се, не е трудно. Защо не го правиш, а се задоволяваш с нещо си там. Дъщеря ми е силна там, а е на 14, печели награди, а снима само с един прост телефон. Това го пиша, не за да се заяждам, а за да видиш, че когато нещо не ти е нужно повече от това, което стига за да го ползваш, не полагаш усилия да го усъвършенстваш. Същото е с математиката, историята и който ѝ да е предмет, изучаван в училище. Не съм казала да не го учи, но не съм в илюзорния свят и виждам колко може. И не се хвърлям в тревоги, че не може повече. 
   Изобщо не се държа като родителите, които осмивам. Дори не ги осмивам (виж и значението на думата, освен правописа). Ако ти не си забелязвала, аз мога много да пиша за деца, които щом са добри по математика, по презумпция не им се пишат ниските оценки не само по този предмет (защото и на тях се случва да изкарат понякога дори 2), но и по другите предмети. Мислиш ли, че дете, което е над 80 килограма изпълнява норматива по физическо за отличен? Обаче има отличен всяка една година. Друго дете, също добро по математика, имало двойка на един тест. Учителката казала, че няма да му я пише пред целия клас. Друг път имало тройка, пак същото. Тези оценки не са вписани. И дъщеря ми пита защо. Защо на мен и другите ни пишат и двойките, и шестиците, а на тях само шестиците. Защо детето, което не може да пробяга и 20 метра, има отличен по физическо, а аз, че не ми достигна малко за целия норматив, имам много по-малко.  Свиквай, казвам аз, животът е такъв. И аз съм свидетел на такова отношение по мое време. Не оценката е важна, а какво можеш. Ако злобеех, щях да набия канчето на дружката си, че дъщеря ѝ се е препънала на нещо толкова лесно – Основи на икономиката. Ще го вземе, с колко не е важно. Или да набивам канчетата на колегите, дошли от „престижните” гимназии и преписващи на изпитите, защото „Тези понятия и термини не са ни познати, не ги разбираме и трудно ги запомняме. Ти си добре, учила си го в техникума” – обяснението им. Ама не – помагах и обяснявах, когато имаха нужда. Всички завършихме.
   Не знам как са „престижните” училища при вас, но в нашите две българска реч почти не се чува. Децата пушат като комини, друсат се. А каква мръсотия оставят на беседката... Знам, защото едното е под носа ми. Толкова и за тези училища и добрата среда. Предпочитохме по-непрестижно с българска реч и не толкова пушещи деца.

Ами добре, никоя от нас не те навива за друго, нали? Но въпросът беше повдигнат от майка, която е загрижена за успеха на дъщеря си по математика. Приеми, че съветваме нея и пусни нашите писания покрай ушите си (очите всъщност)