Днес се връщам на работа и ми е тревожно.

Моето утро вече клони към обяд, ама до преди малко спах. Трите работни дни си казват думата, доста уморена бях. Ама сега пък съм се наспала и съм свежа като кисела краставичка
След малко мисля да заформя едни мъфини, за които е виновна Дес от форума- постнала оня ден снимка на мъфини с крема сирене и череши и аз оттогава ги мисля и сънувам.
Не се шегувам. Голям интерес към тази гад. Как изглежда ухапано от кърлеж? Този що е толкова голям, този що не е. Ей такива забавни нещица, пък на мен ми иде да си върна вечерята в отговор на снимките от гугъл. И отидох в другата стая да свърша нещо. В това време дребничкото се сетило, че й липсва баща й (разделени сме, живее в друг град). И взела, че му пратила през вайбър сърчице. А той това и чака. Решил, че е от мен и се обнадеждил, че ще се събираме.
И започнал да пише едни любовни послания във вайбър.А детето го ударило на бъзик и с нейния правопис (все пак е на 6 г) му писала и тя некви работи, а той не вдява, че аз не пиша толкова грамотно
Тук вече се зачудих да се смея ли, да плача ли. На детето да се карам ли, какво да правя. Е, взех й телефона и обясних, че нямам против да си пише когато пожелае с баща си, но поне първо да му драсне, че е тя, а не съм аз тази с валентинките.
Отнесе и едно конско, че се е пошегувала така с него като е видяла, че я мисли за мен. Изглежда се почувства виновно. А аз пък да съм такава гад, че ми е смешно. Едва издържах сериозна пред нея. С горкият БНД се опитах да не бъда груба и тактично го информирах, че подобни обяснения в любов по вайбър не се правят, а лично в съответната обстановка и вече е закъснял за тях. Ъъъ ... може и да не е било много тактично. Та такива работи.



