Мое щастие-но и болка .

Добре че са измислили апаратчетата, че да могат нуждаещите се да се възползват. Пък ти се самосъжалявай колкото си искаш. Дано нямаш нужда от брекети, че и там ще е един срам.
Поработи над самочувствието.

Жал ми е за момчето! Не заслужава да живее в лъжа.

Егото на авторката е прекалено голямо - какво ще кажат хората. Нека заради тях остане сама.

Дали ще е слухов апарат, очила, брекети, протеза - хората или те възприемат като човек или като външност.

Не знам дали е его, но комплекси със сигурност. Авторката недочува, друг понакуцва, трети недовижда, четвърти е с криви крака, пети пъпчив........има да изброявам до утре. Не мога да повярвам, че е възможно да се разбие връзка заради такъв проблем. Ако е само тоя проблем, разбира се. Хората, когато се обичат, се приемат такива, каквито са. Ако имаше други недостатъци - характер, поведение, начин на отношение към другите, но пък чуваше добре, мислиш ли, че ще вървят на опашки след теб мъже и щеше да плуваш в щастие? Ами ти си такава, каквато си. Остави хората да те приемат такава, ако си интересен човек, мил, никой не би се вгледал в твоето недочуване. Хората ще общуват с теб и просто ще бъдат по-внимателни, ще повторят, ще го кажат по-високо и това на никого няма да пречи и да прави впечатление. Ти толкова си се концентрирала на тоя ти лек недостатък, че си в състояние да си провалиш живота. Да не говорим, че повечето такива състояния се лекуват или, ако толкова са нелечими, има и други начини.
Последните редове не ги пиша просто така. Имам позната с подобен проблем. Аз пък нямам никакъв проблем да общувам с нея. Интересен, начетен човек е, винаги е приятно да се говори с нея. Да, има моменти, когато не ме дочува/разбира, голям праз, пак питам. То с хора дето чуват се случва да повтаряш и потретваш, да не е голяма работа. Ако толкова те вълнува мнението на хората, каквато и да си, хората винаги ще говорят и никаква гаранция, че ще бъде само положително. Живей твоя си живот, излизайте, срещайте се с приятели, нека твоят приятел знае проблемите ти, ако е твоят човек, ще ги приеме. Иначе наистина е обидно, да криеш.....то скритото почти никога не остава скрито.

Това е особеност да я наречем, която не бива да се крие от партньора.
Едни са с очила, други с проблеми в слуха, трети - трето.
Говорете, кажете му, това не се крие, не е срамно, не е грозно, човешко е.
Сами се обричаме зорлем на много неща. От страх, от его, от всякакви глупости.
Говорете, просто говорете. Иначе ще си кукувате, а това е най-страшното.

Още от първата ти тема си помислих, че има нещо сбъркано. И не съм се объркала. Момиче просто се стегни. Защо си допуснала толкова комплекси за малоценност? Та ти буквално се тровиш с това. Върни се към нормалността на деня. Ако си избрала този човек, как изобщо помисли да криеш не това точно дори. Ти дори не можеш да прецениш правилно ситуацията. Толкова си се вглъбила в собствените си физически според теб недостатъци, че не виждаш неговите. Няма идеален човек повярвай, а като ти го издигаш в култ пропадаш все повече. Ако нямаш сили и възможност да се погледнеш и прецениш, не можеш да продължиш , защото ти не се приемаш, а се бунтуваш срещу себе си и буксуваш и се връщаш.
Помежду другото за твоите болежки смятам, че не си намирала достатъчно добри лекари. Чети търси информация не знам от къде си, но иди при лекар който не само те претупа а питай казвай искай решение на проблеми. Ти мълчиш вероятно и при преглед, не казваш нищо и нищо не правиш. А и мнение не приемаш. Тук няма да те излекуват нито душевно нито физически, ако не искаш. Бъди борец. Помогни си сама. От опит ти казвам няма да те пожали никой, ако ти сама не се посрараеш да оцелееш.
Редактирам се: ти трябва да видиш по-далеч от носа си. А какво ще стане като забременееш? С тази психика няма да издържиш. За протокола имам три деца.
Пак се редактирам, Оказа се, че не от първата, а от втората ти тема съм хванала коментари.
Което, като погледнах първата още веднъж затвърди мнението ми - мислите ти са хаос, пренасяш го в живота, скачаш от тук так между проблемите, съжаляваш, самообвиняваш и  т.н Не го казвам с лошо. Просто приеми, продължи. Просто е.

Как така имаш проблем със слуха и недочуваш, притесняваш се да контактуваш, а приятелят ти още не е разбрал? Сигурна ли си, че имаш нужда от апаратче?

А защо не желаеш корекция или апарат? И майка ми беше като теб и си съсипа по-голямата част от живота и социалните контакти преди да вземе елементарни мерки... По-срамно е да се правиш че чуваш и нищо да не разбираш в същото време, или да си водиш "преводач". Не прави тая грешка, а оправяй проблема докато е време!

Авторката май е от типа хора, които просто не могат да живеят без някаква драма.

То си е драма, но едни 5 минути и стигат за внимание.Даже не на ден или седмица ,на месец два може.
И продължаваш.Най-трудното бе да  призная на себе си,че има проблем и то сериозен в бъдеще време.После беше лесно,спрях да се срамувам и правих всичко, което  и другите правят-работех, гледах семейството си, мечтаех.Като не мога да оценя опера мога други неща да правя с удоволствие.
Ако премине психическата граница на срама и страха-може да си изживее живота пълноценно.Аз лично не видях някой чуващ да се справя по-добре от мен в работата ми, равни може ,но да ме изпревари  не позволих.
Семейството също е важно, имала съм разбиране по въпроса и не съм усещала зор да се доказвам като нормална защото съм нормална и ще го повтярам на всеки дето мисли, че хора с недъг са идиоти.
Много сме дето се вика.И повечето сме здраво стъпили на земята ,без илюзии и лигавене.
Според мен авторката отдавна се и свила  и  не си знае силата , мисли се за изгорял бушон, но може  всичко да постигне което и другите могат.Без пеене , че там не става с желание.

Защо апаратчето е проблем за теб, а очилата не са?
Аз имам дегенеративно заболяване на очите + много висок диоптър. Без твърди лещи и очила съм практически сляпа. Като дете ме беше срам малко, но те децата се подиграват за такива неща. Много важно. Като вързастен нито един човек не ми е казал нищо, напротив - питат, съпричастни са. Случвало се е да ми падне лещата и никога никой не е казвал "Пф, виж я тая сляпата".
 Сега си представи да не бях казала на тези хора за проблема си и да не носех "патериците" си. Всички щяха да ме мислят за малоумна, досадна и странна. Ти сама се поставяш в такава ситуация - хората си мислят или че си глупава, защото не отговаряш и питаш по сто пъти и загряваш бавно, или че си надута, понеже не говориш с тях. Ако им кажеш "Хора, просто не ви чувам, съжалявам", ще те разберат.
Проблемът ти не те определя, но страхът ти ще те обсеби и ще провали живота ти.
Моя съвет е да поработиш с психолог. И го сложи това апаратче, качеството ти на живот ще се покачи. Виж момичетата какви хубави съвети са ти дали и колко много варианти се оказва, че има.
Но ако решиш да си останеш жертва, никой няма да ти е виновен освен ти самата.

Предполагам, че моят съвет не е единствен в тази насока, но ще го напиша.
Ако го обичаш наистина, няма да се запъваш като магаре на мост "АПАРАТ НЕ ЖЕЛАЯ" а ще направиш всичко възможно, за да бъдеш с него по начина, който смяташ че заслужава.
Само че, ти явно и себе си не обичаш достатъчно, щом не желаеш да направиш всичко, които би намалило самоизолацията ти.
Дано промениш нагласата си.

ПП. Сега, като изчетох всичко, почна да ме гложди мисълта, че или ни будалка момата, или има съвсем други проблеми.
Няма как мъжът да не е забелязал, че тя недочува.

Ми, айде, пускай го на свобода. Нали му желаещ щастието с друга..
Ти през това време може да идеш на терапия и да си понаместиш бръмбарите в главата.

Занижено, направо нищожно качество на живот заради един апарат. В арийска общност ли живееш, къде?

Въобще целите ситуации в темите и са малко абсурдни, съжалявам, не се заяждам, но е така.
Човек, когато има здравословен проблем иска мнение на специалист и работи по справяне с проблема! Момичето се тръшка все едно е на 13.
И още повече да си близо 30 и да не си била на гинеколог, при положение че водиш полов живот, това е безотговорно!!!

Не знам как се живее когато си такъв чутовен комплексар, наистина.... Според мен има нещо страшно сбъркано още във възпитанието на тази жена, лично мнение.

Според мен няма нужда да я нападаме толкова остро. Тя точно от това се притеснява, но трябва да разбере, че проблемът и е абсолютно решим, просто зависи от нея. Въпросът е да го направи, докато все още е млада, а не да се затваря вътре в себе си.
Работя с много хора и съм виждала толкова хубави момчета с апаратче...и какво от това? С и без апаратче, продължават да са все толкова симпатични.
Авторке, това повярвай ми, няма как да ти навреди, само ще ти донесе ползи. Както се казва, нищо не губиш, ако поне опиташ, но съм сигурна, че нещата ще се променят към добро.