Здравейте мили, мамчета!
Ето ме и ме и мен пак на хоризонта.
Първо искам да честитя на всички обебили се майчета и да им пожелая много радост с малките съкровища.
Отдавна сме си вкъщи с малката Йоана, но докато вляза в час с гледането....
Сега да разкажа как протекоха при мен нещата: Ако се сещате преносвах 2 дена. И на 12 август рано сутринта бях на поредното слушане на тоновете на бебето. Като ми включиха апарата изправих моята докторка на нокти, както и останалите дежурни лекари, защото се оказаха много лоши-едва ли не почти права линия. Тогава докторката каза да казвам на мъжа ми да отива за багажа, а аз оставам в болницата за спешно секцио. Набързо ми дадоха да облека една ношница и почнаха да ме подготвят за секциото, клизма, катетър...докато изчаквах реда си за операцията се наложи да почакам на едно легло в родилна зала и трябваше да присъствам на 2 естествени раждания. Аз така се развълнувах от това, че през цялото време плаках. След това дойде момента и ме закараха в операционната, където ми направиха секциото. В самата операция няма нищо страшно, напълно безболезнено и бързо става. Кофтито е след това възстановяването и от упойката повечето момичета ни боля глава след това, но е напълно поносимо. На мен по време на операцията на няколко пъти ми падаше много кръвното и се налагаше да ме свестяват.
След операцията се оказа, че са ми били изтекли напълно водите и това е била причината за страданието на бебето. Аз се упулих много, защото аз не съм усетила абсолютно нито капчича да ми изтича.
След това престоя в болницата беше приятен. Засякохме се с Аlexsb, последния ден се видях и АndyB и Emelle.
Аз имах проблем обаче с гърдите. Като ми дойде кърмата, се оказа че каналите са ми много запушени и трудно излиза кърмата. Такива невероятни болки изпитах докато се оправат нещата. Гърдите не можех да ги пипна от болка, камо ли да кърма. Почнах да вдигам температура и тогава потърсих помощ от акушерките. След един ден щипане по зърната, помпане с една електрическа помпа, нещата се оправиха.
На изписването имах чувството, че цяла вечност съм била в болницата и се чувствах почти като затворник, който го пускат на свобода. Усетих обаче и силен страх и стрес, защото вече нямаше да ги има акушерките и педиатрите на разположение по всяко време и отговорността за малката падаше изцяло върху мен и таткото ( е и бабите рабира се...но на тях не им давам много, много да се бъркат в гледането на детето, а само в домакинството)...
Това е от мен засега.
На мамчетата, които са все още в очакване пожелаввам леко раждане и кураж. Да се заредат с много положителна енергия, защото ги очаква едно наистина вълнуващо изживяване при срещата с тяхната рожба. Даже на мен малко ми е мъчно за този момент и малко ви завиждам, че това ви предстои.
Успех на всички!
Виж целия пост
Ето ме и ме и мен пак на хоризонта.
Първо искам да честитя на всички обебили се майчета и да им пожелая много радост с малките съкровища.
Отдавна сме си вкъщи с малката Йоана, но докато вляза в час с гледането....
Сега да разкажа как протекоха при мен нещата: Ако се сещате преносвах 2 дена. И на 12 август рано сутринта бях на поредното слушане на тоновете на бебето. Като ми включиха апарата изправих моята докторка на нокти, както и останалите дежурни лекари, защото се оказаха много лоши-едва ли не почти права линия. Тогава докторката каза да казвам на мъжа ми да отива за багажа, а аз оставам в болницата за спешно секцио. Набързо ми дадоха да облека една ношница и почнаха да ме подготвят за секциото, клизма, катетър...докато изчаквах реда си за операцията се наложи да почакам на едно легло в родилна зала и трябваше да присъствам на 2 естествени раждания. Аз така се развълнувах от това, че през цялото време плаках. След това дойде момента и ме закараха в операционната, където ми направиха секциото. В самата операция няма нищо страшно, напълно безболезнено и бързо става. Кофтито е след това възстановяването и от упойката повечето момичета ни боля глава след това, но е напълно поносимо. На мен по време на операцията на няколко пъти ми падаше много кръвното и се налагаше да ме свестяват.
След операцията се оказа, че са ми били изтекли напълно водите и това е била причината за страданието на бебето. Аз се упулих много, защото аз не съм усетила абсолютно нито капчича да ми изтича.
След това престоя в болницата беше приятен. Засякохме се с Аlexsb, последния ден се видях и АndyB и Emelle.
Аз имах проблем обаче с гърдите. Като ми дойде кърмата, се оказа че каналите са ми много запушени и трудно излиза кърмата. Такива невероятни болки изпитах докато се оправат нещата. Гърдите не можех да ги пипна от болка, камо ли да кърма. Почнах да вдигам температура и тогава потърсих помощ от акушерките. След един ден щипане по зърната, помпане с една електрическа помпа, нещата се оправиха.
На изписването имах чувството, че цяла вечност съм била в болницата и се чувствах почти като затворник, който го пускат на свобода. Усетих обаче и силен страх и стрес, защото вече нямаше да ги има акушерките и педиатрите на разположение по всяко време и отговорността за малката падаше изцяло върху мен и таткото ( е и бабите рабира се...но на тях не им давам много, много да се бъркат в гледането на детето, а само в домакинството)...
Това е от мен засега.
На мамчетата, които са все още в очакване пожелаввам леко раждане и кураж. Да се заредат с много положителна енергия, защото ги очаква едно наистина вълнуващо изживяване при срещата с тяхната рожба. Даже на мен малко ми е мъчно за този момент и малко ви завиждам, че това ви предстои.
Успех на всички!
)
Утре съм на преглед, ако не родя до тогава де! 
Ев4о успех мила дано вси4ко мине нормално,момента е наблежил 
.
Тази сутрин към 5,00 часа ми се появиха контракции през 5 минути, но понеже не бяха толкова болезнени / а и бях свикнала с такива от по-рано/, реших да не се обаждам на доктора. И както си имах контракции така си и заспах. Събудих се към 7,30 и в 9,00 отидох в болницата. Контракциите бяха утихнали. Моя доктор ми каза да изчакаме още малко, не било време, не искал да насилва нещата. И така цял ден съм в очакване, целият ми корем става твърд от време на време, болките също ту се усилват, ту намалят.... Ще видим дали ще има резултат до сутринта! 
Дано!!!!! 
Дали не е тръгнала да ражда. Нали днес и е термина. 
Довечера пак ще погледна да няма нови бебчета. 
Иначе с бебчо сме добре храним се, спинкаме и се сърдим, но без това не може 
