С какво ви дразнят свекървите? – 123

Това кой го твърди? Авторката каза, че те са му осигурили бизнес с подмолна цел, да го “вържат”. Това изказване се коментира.

А нормалните хора се уважават и разбират и без проблем, и без да си мерят кой какво и колко дал. Ако успееш да уредиш имот за децата си, това не ти дава право да ходиш да им ровиш по шкафовете и да инспектираш правилно ли са проснали гащите. Това е съвсем отделна тема.

Ами точно ти: "А предствавяте ли си ако тия гадни родители са имали наглостта и жилище да му осигурят, сто процента с подмолната цел да го вържат в същия град!!!! "

Не разбирам как не виждате неестествеността на подобни отношения - едно е да уважава родителите, да поддържат връзка, друго е постоянно да проверяват по телефона зрял, вече семеен човек, и да го питат дали е вечерял. И в някои случаи наистина е по-добре да си обикновен работник в чужда компания, отколкото да участваш в семеен бизнес, където може да надделеят личните взаимоотношения и чувства, не здравия разум.

Бас ловя, че никога не си помирисвала работа в семеен бизнес- не е за всеки, трябват много качества и хъс, за които обикновения работник идея няма.
И да, в семейния бизнес личните взаимоотношения са от голямо значение.
Ако половинката не схване това, че няма лесно да ги насъска едни срещу други,  ще почне да се изживява като жертва.

ПП. Извинявай, но не е нормално да определяш като "неестествени отношения"  телефонни разговори, / за по 2-3 минути/ както е отбелязала авторката, между родители и пораслите им деца, както и между съдружници в семейна фирма. Неестествена, поне за мен, е квалификацията.

Пропускаш, че телефонните разговори са след цял ден, в който тези хора са били заедно.
Участвала съм в семеен бизнес. И да, изисква много усилия. И не е хубаво (пример с познати), когато тези усилия на практика се пропиляват, защото важни решения се взимат не на база какво ще е най-добро за развитието на бизнеса, а за да може, например, някой да си начеше егото, да се захване с нещо, в което не го бива, и понеже е семейство и да не му се наранят чувствата - и изграденото с хъс отива на боклука. В случая съм готова да повярвам, че родителите искат чрез бизнеса да държат сина си в някаква степен зависим, обаче не мисля, че, каквато и да му е специалността, може да я практикува само в семейната фирма. Просто на него така му е удобно, все пак, за да започнеш чужда фирма, трябва да те изберат сред други кандидати, шефът не прощава грешките толкова лесно, колкото маминка, и т.н.

winni, точно аз го написах и всеки, който може да вникне в написаното ще види, че е ирония, провокирана от авторката, която смята, че уреденият семеен бизнес е ловък капан за милото.

Понеже явно не е ясно, нека го напиша така - това дали си дал работа, дом, кола, каруца, пералня или пък нищо на някого, не ти дава право да го тормозиш, да се бъркаш нахално в живота му, да му подреждаш гащите или да нахлуваш непоканен в дома му в 7 сутринта в неделя.

От друга страна стоят нормалните, човешки взаимоотношения. Когато се обвързваш с някого, не трябва да очакваш, че всички останали роднини ще бъдат изтрити от живота му. Честно, с ръка на сърце, не виждам как би ме подразнило мъжът ми да си говори с родителите, пък ако ще и за най-големите глупости да е. В крайна сметка живее с мен и децата, прекарваме времето си заедно, възпитаваме децата си с и в любов, и някак ми се струва безумно да му сложа брояч и лимит на разговорите със семейството му. Тоест дори не би ми хрумнало да се дразня от такова нещо. Аз обичам родителите си. Понякога и аз питам майка ми какво ще вечерят, какво правят, какво гледат и тн. Понякога с баща ми като се чуваме ми разказва една и съща история по няколко пъти, но аз си го слушам. В крайна сметка това са мама и тате. В този живот не живеем за да спим и ядем,  живеем за да сме щастливи, спокойни, обичани, да градим, а не да рушим. И в този ред на мисли за мен няма нищо лошо в това човек да се чува с родителите си когато и колкото реши. Какъв е смисълът изобщо да се следи кой колко и кога звъни, после да се чупят стойки на половинката и да се карат за нещо, което би трябвало да се счита за нормално. Мъж, който уважава и обича родителите си,  е бонус, обикновено това е знак, че ще уважава и обича и жена си и децата си. А един ден, когато ние сме от другата страна, тази на родителите ни, е ясно колко ще ни стане приятно ако ни отрежат децата ни...И пак подчертавам, тук очевидно не става дума за телефонен тормоз, нито за какъвто и да е изобщо тормоз.

Винаги, когато затворя на родителите ми или нямам възможност да вдигна, както й когато нямам желание да си говоря с някого, се сещам, че някой ден ще искам да ги чуя, но няма да мога. Винаги се старая да поговоря с тях поне 2 минутки, да ги чуя от уважение, ако щеш. Че дори и ако бях по цял ден с тях.
От друга страна разбирам авторката перфектно. Откакто заживяхме заедно, родителите на ММ не се обаждат без предупреждение или когато знавт, че биха ни притеснили. Моите обаче звъняха точно към 20 ч., когато тъкмо бяхме вечеряли и се гушкахме на дивана, гледахме телевизия и си говорехме за деня ни. Изтърпях това няколко седмици и накрая обясних на майка ми, че звъни по крайно неподходящо време и че като млади хора вечер искаме да прекарваме време заедно в нашия дом и че сме отделно семейство, което си има собствени навици и ежедневие.

Ако мъжът на авторката не го чувства така, на него не му пречи и не вижда нищо нередно, значи просто няма смисъл тя да се бори за промяна вместо него.

Пак се пропуска честотата на звънене. Особено в казуса, след като са заедно по цял ден. Значи свекърите през деня не намират въпросните 5 минути да питат каквото имат, но трябва да ги намерят вечерта. Разбира се, че никой няма да затвори телефона или изобщо няма да вдигне на родител вечерно време, въпроса тук е колко често и по какви въпроси се звъни. Ако е прекалено, дразни и то с основание. В крайна сметка са заедно по цял ден, а се жена си е много по-малко време отколкото с родителите си . Не само те трябва да се съобразяват, а и самия той. Мен ме притеснява повече неговата реакция, отколкото навика при родителите да звънят по всяко време. Това, че не се съобразяват е друго, мисля, че го правят по навик и той трябва да им обърне внимание. Затова повече неговата реакция ме притеснява. И аз бих се опитала да го коригирам докато е време и ако той изобщо разбира разликата. Всъщност на мястото на авторката бих го коригирала преди сватбата, а не 6 м. след това

Ма ко,  ис и права и не си.Бизнесът товари  и не вярвам  да си води бележки човекът какво да каже на следващия ден,наблюдавала съм ръководители, те вземат решения в движение. Не им знам бизнеса ,да не е някое квартално магазинче, но БИЗНЕС наистина не търпи отлагане.Там докато върви човекът решана ,казва   и заминава.Авторката на е уточнила за какво става дума, но ако наистина е нещо голямо, никой няма да и угоди да чака.
Ами ако е лекар и  е на повикване какво прави, пък за моряците да не говорим.
Дали е намеса или не е - няма досаттъчно инфо. Освен това са първите им месеци, нататък нещата се уреждат ,хората свикват, навиците се променят, не си звънят да питат ти вечеря ли.Само 6 месеца са минали , има време да отстинат.
Жените може , мъжете не може е тук...

Ако е нещо голямо,надали е  бизнес от трима човека, свекърите  и сина. Ако е нещо голямо, все има но кого от работниците шефа да вдигне телефона. Ако му е нещо в движение, все ще има но кого да го каже в момента, т.е. през работно време, когато всички са на работа. Всичко друго се обмисля и обсъжда, когато всички са там, т.е. през работно време. Дори да е някакъв бизнес 24/7, след като изобщо успяват да се приберат вкъщи, значи има и други хора които работят и в този момент са на работа.
Да, може да се наложи или да се случи да се звънне за нещо  за работа, но пак се връщаме на момента, че е важното колко често е това. Ако беше веднъж седмично, надали на авторката изобщо би ѝ направило впечатление

Правилно ли съм разбрала, че звънят 1-2 пъти седмично за по 2-3 минути?
Да си призная честно не бих го правила на въпрос. Само като се поставя на отсрещната страна и не бих искала изречения, ако моите родители звънят, така и не бих правила такива на свой ред. Между другото това е изключително добър приятелски съвет за добри взаимоотношения с половинката, според мен. Преди да кажеш нещо, което те е подразнило, смени местата наум. Говоря във второ лице общо, изхождайки от собствен опит, а не на ти на авторката.
П.п. Боряна, понякога ми става много мъчно като Ви чета...

Само че живеем в апартамент,който е освободен от моите родители , докато съберем за собствен:)
Бизнесът не е голям, както казах работят само те тримата, изобщо не стАва въпрос за супер важни решения,които могат да се вземат в 21:30ч.Работа имат единствено през деня, да си обслужат колите ,вечер в 21ч няма какво да работиш и да умуваш от вкъщи.А и това беше един от многото примери.
Общата картинка е следната-мъжът ми е страшно грижовен и добър човек, комуникативен и забавен,но родителите му го гледат косъм да не падне от главата му откакто се е родил и до днес,още като заживяхме заедно се чудеха как ли ще се справяме с домакинскитр задължения , сякаш нещо искаха да намекнат , че без тяхна помощ(в случай на свекървата) , нищо няма да бъде наред...

Усмивке ,не знам какво тъжно предизвиквам.
Но сега има нещо тъжно- кабел от къщата към 50-60 метра към кухната за малко да се запали. Добре че тъмно и синът е тук ,излязал и видял да просветва. Изгорял , напукан от атмосферните условия  и е на години.
Ами ако го нямаше и бях сама, щях да изгоря както  почти бе пламнал, изключихме бушона нагоре, понеделник ще се сменя спешно.
Та да не вдигнеш телефон на родител  е грях.Вдигат ми ,сигурно защото не звъня без причина.Справях се с проблемите до сега, но вече не съм аз, това е тъжно ,старостта ,самотата , а много родители са така сами.
Не визирам авторката ,тя не пропусна да уточни за жилището, но за другото мълчи.
Две три минути  са проблем да говори мъжът.
Това като дразни не знам истински проблеми какво ще направят.

Боряна, пази Ви...днес беше голям ден! Съгласна съм напълно, че на родителите трябва да се вдига, ако и да е за нещо несъществено.
Тъжно, че има отдалечаване при вас, някои неща, които разказвате ...извинявам се, не искам по никакъв начин да навлизам в личното Ви пространство...

Нормално е отдалечаването, баща ми е разказвал известна приказка за лястовицата ,дето пренасяла малките през морето и питала всяко ще я гледа ли ,носи ли като остарее така. Всички били съгласни и обещавали и тя ги пускала в морето да се удавят.Само едно казало, че ще си има пиленца и ще носи тях и го пренесла ,защото това е истината.
Това е животът. Те си имат своите грижи и тревоги. Всички около мен са така, сами , но някои съвсем сами, не по двама.Не  е само до мен.
Синът ми има други проблеми, не му трябват и моите,  а другия дето сега е тук, работи в чужбина, в отпуск  е.Та днес наистина  Богородица ни запази. Току що.
Няма лесно, всичко се отвоюва, понякога се изчаква, отстъпва, кое си струва - ти решаваш.
А на авторката - просто така са свикнали , ще отвикнат постепенно ,много е рано още.

Не съм сигурна в обективността на страничния наблюдател, който гледа и решава, че няма какво да се умува на бизнеса от вкъщи. По-скоро, това е поглед на човек, който или не е безпристрастен, или си няма и бегла идея как се прави собствен бизнес.