С какво ви дразнят свекървите? – 123

Ами, уморява се и не спи качествено нощем.
Защо се чудиш, че не може да бъде в кондиция когато вие поискате?
Ще се съобразявате кога може- тя тогава проявява желание, знаейки че ще гледа качествено и сигурно.
Няма смисъл да й правите демонстрации, отказвайки да го гледа, когато е преценила че може.

И защо снахата в този случай? И двете със свекървата са пълнолетни идндивиди. Едната е в дом 50% нейн, другата в дом 50% на мъжа й, който ако не е бил взел заем, бабата дали е щяла да може да си позволи да драматизира на собствена територия или още щеше да е на квартира? А долкото прочетох, не снахата се взира къде излиза свекърва й, а точно обратното, че и й се кара "как можело да извежда бебето в 7ч. вечерта"? Снахата си гледа бебето, без да натоварват "горката женица", ама свека пак недоволна - сега пък не й го оставяли. Няма угодия на такива.

таткото също помага за бебето, става да я храни, когато не е на работа, сменя памперси. когато е на работа съответно си я гледам аз, нормално е. нощем детето става веднъж и не опищава цялата къща, даже таткото не я чува понякога, а спим в една стая.

Просто по-млад човек е по-лесно да бъде по-толерантен и над нещата. Когато си примерно над 60, не ти е до подобна гъвкавост, искаш спокойствие. Поради което подобни съжителства са кофти за всички страни. Едната иска едно, другата - друго, мъжът по средата все някоя защитава, обяснява...Всеки е прав за себе си, ама нещата не вървят.

Някои хора спят така, че и топ да гръмне в стаята, няма да чуят.
Други спят леко и се будят от всеки шум.
Ако и не могат бързо да заспят отново, става тегаво.
Сложи и годините отгоре- всичко има значение.
Важното е да видиш нещата и от другия ъгъл и да не мислиш, че това са някакви фасони.
И да се нагодите към възможностите на бабата, хем да ви е от полза, хем да не се чувства зле в дома си.

Като искаш такова спокойствие не се буташ да живееш с младите, които тепърва си градят живота и не им правиш циркове.

Теодора, гледайте си вие детето, както и правите. Пропускай покрай ушите си оплакванията и мрънкането на бабата. Звучиш достатъчно спокойна и стабилна. Не отрязвай бабата напълно, като тръгнеш на работа един ден, а детето по ясли, градини и първите години на училище, ще имаш нужда от нея наистина. И не за дондуркане, повярвай. Сега изглежда далечно това време, но много бързо идва. Ако искате, проведете един разговор сега, че ще си гледате детето на първо време сами, защото тя е възрастна и уморена от работа, но се разберете, че при нужда ще разчитате на нея. Мисля, че това ще устройва всички ви.

разбира се, точно за да се нагодим, се чудим как хем да не я натоварим, хем да не се чувства пренебрегната, никой не я е спрял като иска да я гушне или да се порадва, но и няма как да си седим вкъщи нон стоп, за да не се сърди.

Е, и да помрънка малко, че била пренебрегната, на вас пука ли ви щом знаете, че не е така? Майка ти да не й се впряга също и толкоз.

Добре де, разбрахме, че е уморена. Понеже винаги много добре знаеш мотивите и коя свекърва къде я сърби, обясни тогава оплакването, че не ѝ дават бебето? И защо точно на сватята? Като в същото време и по същия въпрос т.е. гледането на детето, на младите се оправдава, че е уморена, за не го вземе. Няма разумно обяснение за това. Или е уморена или не е, а тя сега е уморена само за пред младите, за пред сватята е първа младост и с неистово желание да гледа бебето. Това е картинката.
А като е уморена, даже дори само желание да няма, никой няма да ѝ натриса бебето на сила. Казва го обаче честно и всичко си идва на мястото, без драми

ма ко,
Отговорът ми е към авторката и надеждата да разбере- пак към нея.
Ти не очаквам да разбереш, затова и не виждам причина да обсъждаш поста ми и да ти обяснявам.
Пак ще се стигне до едно и също, което ми е дошло до гуша, пък и ползата е никаква.

Какво да разбере авторката, че свекърва ѝ е уморена? Че нали се е съобразила със същото това нещо и са взели бебето, следователно го е разбрала. А свекървата вероятно си почива, като си удължава пътя на прибиране, че специално да мине през сватята да се оплаче. Как ли друг не е разбрал, че това е начин да си починеш, при страшната умора да има бебе вкъщи, което го гледа друг

Аз честно казано не мога да разбера и не си представям дългосрочното съжителство с общо домакинство на няколко поколения. И го пиша от позицията на човек, на когото свекървата му живее на горния етаж 😁 И съм човек, който обича да е близо до близките си. Но си има една здравословна близост и същевременно дистанция, без които според мен е много трудно. Ами обичам си да си ходя по гащи ако реша, да си държа солта и чиниите където реша и изобщо домакинството да си е наше, да си обзаведа дома по свой вкус и тн. Не си представям да деля общо домакинство с някого. В общо домакинство е невъзможно да се съжителства без да се разминаваш поне по 5 пъти на ден със свекървата и няма как да се очаква от нея да си мълчи и да не изкаже абсолютно никакво мнение относно внучето си, с което живее. Слагате си покрай ушите ако не сте съгласни и готово. Общо взето обикновено част от неразбиратествата идват от нашите собствени очаквания към другите, от разликите в светогледа и тн. Очакваме някой да действа и мисли като нас, а той пък отсреща очаква обратното. И филмът започва. За гледането и изхвърлянето в обещанията - била е екзалтирана и развълнувана и явно позабравила ежедневието с бебе. Но явно все пак още има желание да го гледа, ако ви се налага. И е нормално да се уморява, не е на вашите години. Свекърва ми почти никога не е гледала децата, при все колко сме близо и при все, че се разбираме много добре. Но не ѝ се сърдя за това - работи, има и Хашимото, от което се чувства постоянно изморена. Бабите не са длъжни по подразбиране, и е човешко да мисли едно преди бебето и после като се роди и види, че ѝ идва нанагорно да си каже. В описания случай ми се струва, че реално проблеми нямат със свекървата, неща от типа “минава и заминава”
и това е, не си струват отразяването и са породени отчасти от близостта на общото домакинство.

Проблемът според мен е че това което е обещала и последващите й действия, се разминават. Както и че има разминаване в поведението й пред сина и снахата и пред другите хора. Това е дразнещо... Аз също съм била потърпевша, но в по-различна ситуация. На съпруга ми му предстоеше сериозна операция в друг град. Имаме две деца - тогава на 7 и на 2г. Съответно трябваше да е абсолютно здрав за операцията, а сина ни започваше първи клас. Говорихме с моите родители да гледат малката, докато с него сме в болницата. Питахме и родителите на съпруга ми и то месец преди датата на операцията, дали ще могат да гледат сина ни. Обещаха, нямало никакъв проблем, ако трябва в болнични ще излязат... Да, ама не! Три дни преди да пътуваме, заявиха че няма да могат да отсъстват... Съответно сина ни болен... Аз трябва да пътувам с мъжа ми... Наложи се и двете деца да са при моите родители... Майка ми с малката в едната стая, а баща ми с баткото в другата, за да не се зарази и дребната... Гледали се милите през вратата на терасата... А аз как се чувствах в цялата тази ситуация, няма да казвам... Ако дъщеря ни се беше разболяла, трябваше да се прибирам и да оставя съпруга си сам... Съответно след като го изписаха и се прибрахме, тогава неговите родители заявиха, че сега вече можели да гледат детето. Ами вие можете, ама аз вече нямам нужда!!! И много други ситуации имаме с тях, но не искам да се натоварвам допълнително...

Винаги съм се чудила защо чаканите  желани и обичани  деца и от родители, и от баби, и дядовци стават "ябълка на раздора".  Едни искат да помагат и гледат, ама не им позволяват, други не искат, а им се сърдят.