Страх

  • 2 007
  • 39
# 15
Страхувах се и то много ,при първото раждане от неизвестното ,при второто защото знаех какво е . CrazyСън не ме ловеше последните месеци ,притеснявах се как ще мине всичко ,как ще се справям с бебето .Като родиш ,няма да имаш време да се замислиш ,всичко е инстинкт .Ще си много добра майка ,ще се справяш .
Виж целия пост
# 16
Последните дни преди раждането бях изпаднала в малка депресийка от страх как ще мине и дали всичко с бебка ще бъде наред. Страх ме беше само от това. И за секунда обаче не съм се съмнявала, че ще се справя с гледането на бебка. Просто вътрешно усещах, че ще се справя. Инстинкт  Simple Smile
Виж целия пост
# 17
Преди да се роди първото ми дете, изобщо не ме беше страх дали ще се справя с бебето. Страхът ми дойде след раждането, беше направо паника, държа ме няколко месеца, все ми се струваше, че не се справям достатъчно добре или че няма да откликна правилно на нуждите му и разни такива.
Виж целия пост
# 18
до преди да влезна в болницата винаги си мислех как ще родя ще издържа ли на болката , ще се справя ли след това и т.н. В момента в който влезнах в болницата да раждам и за миг не изоитах страх и не се замислих какво ще е . Бях заредена със страхотна енергия и щастия от предстоящото събитие.
Само да вметна , че съм адски страхлива и не издържам на болка, откъде се беше взела тази сила в мен тогава нерзбрах
Успех и леко раждане, ще се справиш сигурна съм  Hug
Виж целия пост
# 19
Мен не ме беше страх от това,дали ще се справя,защото знаех,че майка ми ще е плътно до мен. През 9-те месеца ме беше страх от самото раждане,но когато то наближи,някакси се мобилизирах и исках да минава. Когато гушнах бебето си се почувствах най-уверената майка на света. Все пак бях се справила с цяло раждане,защо да не се справя и с другото?! Успех! Hug
Виж целия пост
# 20
 И при мен имаше страх отначало. Първо дали ще протече нормално бременността ми, после се страхувах от самото раждане дали много ще боли, после като ми показаха бебето започнах да го оглеждам от всички страни дали е наред и сърцето ми беше свито през това време, докато се убедих на пръв поглед че всичко е наред. Като се прибрахме в къщи - пак страх дали на детето му стига кърмата, дали спи достатъчно и т.н.
А сега вече съм оставила нещата да се развиват от само себе си и ми е много по-добре. Казвам си че всичко е наред и вярвам че е така. Мисли позитивно и ти защото бебетата усещат нашите страхове и това не им се отразява добре и те стават нервни и неспокойни.
 Леко раждане, вярвай в себе си и в майчинския си инстинкт!   bouquet
Виж целия пост
# 21
При всеки е различно - не слушай чуждите СТРАШНИ истории! При теб може всичко да мине дори и почти безболезнено - чувала съм и за такива случаи! А ако се плашиш много - Епидурална упойка - хич не слушай, че е опасна - райско облекчение е - за това е съвременната медицина - не да се мъчиш като пра-баба ти в храстите край нивата. Успех!!!!
Виж целия пост
# 22
изпитвала съм притеснения преди раждането. Сега оценявам, че са били просто страх от неизвестното. При мен те не намаляваха, а напротив - увеличават се. Защото с всеки осъзнавам, колко по - трудно е да се възпитава спрямо физическото отглеждане. Още на втория ден от изписването се оправях с всичко, което трябваше. А сега - с всеки ден нови предизвикателства. Само да спомена, че дъщеря ми е на 1г10м. Спрямо това да се научиш да сменяш памперс, без да омажеш с ако наоколо, отучването от памперса е къде-къде по - сложно.
Виж целия пост
# 23
изпитвала съм притеснения преди раждането. Сега оценявам, че са били просто страх от неизвестното. При мен те не намаляваха, а напротив - увеличават се. Защото с всеки осъзнавам, колко по - трудно е да се възпитава спрямо физическото отглеждане. Още на втория ден от изписването се оправях с всичко, което трябваше. А сега - с всеки ден нови предизвикателства. Само да спомена, че дъщеря ми е на 1г10м. Спрямо това да се научиш да сменяш памперс, без да омажеш с ако наоколо, отучването от памперса е къде-къде по - сложно.
newsm10 newsm10 newsm10 newsm10 newsm10
Виж целия пост
# 24
Преди да родя се страхувах от самото раждане и отчасти за това дали ще се справя с гледането на детето. Когато родих и се прибрахме с бебо в къщи явно изпаднах в следродилна депресия и си мислех, че няма да издържа на натоварването и ще умра, защото бебо се будеше нощем на всеки кръгъл час да го кърмя. Наистина, акълът ми не го побираше, как другите майки са издържали. Но ето че и аз оцелях. Постепенно нещата се подредиха. Аз се справям чудесно сама, никой не ми помага в гледането. Даже гледам детето си цял ден, готвя за 4 човека, пера, чистя, гладя, излизам на разходка и работя от къщи и все още успешно съчетавам нещата. Ако се стигне дотам, че не мога да нося всичките дини под една мишница, ще махам дините една по една.
Виж целия пост
# 25
мен сащо ме беше мн страх
Виж целия пост
# 26
Искам да Ви питам, дали сте изпитвали страх преди да родите, за това, дали ще се справите със задълженията си и дали ще бъдете добри майки?Мен напоследък ме обземат подобни мисли и страхове, дали ще бъда добра майка и дали ще се справям с всичко сама!Кажете как беше при вас и дали това чувство изчезва, когато видите бебчо?

това сладко бебенце на снимката не е ли твоето, Мише?Simple Smile)
Виж целия пост
# 27
Аз имах жесток страх от раждането, струваше ми се, 4е ако успея да родя ще съм най-гордият 4овек на света. Имах отвратително раждане, не мисля втори път да си при4инявам това. Което не пре4и да съм горда, 4е успях поне веднъж  Sunglasses
Виж целия пост
# 28
Това е нормално за всяка бъдеща мама.
Но след като се прибере в къщи вижда че може да се оправя и сама.Просто вътрешния й глас и подсказва кое как да направи.
Виж целия пост
# 29
На всички ни се е случвало... особено когато е първото дете. Когато се прибереш от родилния дом просто няма да имаш време да мислиш дали ще се справиш или не.
А ти давай смело и не се притеснявай. Всички се справяме  bouquet!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия