Мисля си от доста време по един много важен за мен въпрос - как се чувстват децата ни в чужбина? Губят ли или печелят грубо казано от това че не живеят в България? За нас е ясно, България винаги ще е в сърцата ни, а за тях? Дали ще е само някакво странно понятие или място посещавано веднъж на няколко години за да видят близките си? Или ще е родината на мама и тате - но чужда и непонятна за тях..., а "вкъщи" ще е някъде другаде по света? Сигурно звучи мелодраматично, но вчера докато приспивах сина си се замислих, за първи път ми каза няколко думи на английски ( българският му е перфектен засега), гледах го как спи и се питах дали е по-добре за него да расте в България? или тук? къде ще бъде по-щастлив? или шансовете му ще са по-добри? къде ще стане по-добър човек и какво е влиянието на обществото при формирането на характера... такива работи за себе си отговор не съм намерила, много неща тук ми харесват и се надявам и той да ги приема за нормални ( като толерантност и широк мироглед), други не чак толкова... ще ми е интересно да прочета вашето виждане по въпроса
Благодаря!