Праzници в БГ?

аз да си кажа...

Ха наздраве по тоя слу4ай  

Благодаря ти zа предложената помощ...приемам я отма
Ама да те предупредя, че ще ти е трудно и на тебе...повече от нахални са...  и едва ли ще те чуят какво им говориш...те си пеят песничката...


сега се присетих един скорошен случай...
...zвъни ми се от БГ на хендито, някакъв непоzнат мъж...
"Търся еди коя си...на телефона ли е?"
"Дам, кой се обажда?"
"Ми аz съм приятел на еди кой си  и с него пихме днеска кафенце и той ми каzа, че си в ДЕ та ти вzех телефона да те питам можеш ли да ми намериш квартира да е евтина може само стая да е ама пък да има легло, че няма да спя на zемята аz пристигам в неделя вечерта (беше четвъртък вечер) и ще ти zвънна да ми кажеш ако си намерила нещо...
"Ама ей пич, нищо не ти обещавам но ще видя какво мога да намеря в нета...абсурд е да тръгна с малко дете ....
...Обаче баба две си zнае - две си бае...
Звъни в събота...намери ли нещо...не ...оки...
В неделя се обажда...съобщавам му на човека, че има пансиончета дето може да нощува zа 15 евро на вечер...че квартира така, както той си търси няма...че искат хората zа 3 месеца предплата....и...
Той най - демнонстративно ми zатвори като преди това каzа с явно раzочарование...
"Ми тъй кажи де...че нищо не си намерила."

ТРАК    

А може би искаше да го поканя в къщи :  :  :
Дееба как ги мраzя такива  

Давай, давай...ще чета с интерес

Да допълня само, че роднините, които не виzирах в темата ми...си пожелаха реzачка (6 кг с кашона и всичкото) и старата ни счупена прахосмукачка
И ние освен нашите и на детето багажите ще мъкнем и тея неща    Как нямат срама веее      

и аз очаквам Хонда да разкаже ,интересно ми е

на мен не ми се е случвало  някой да ми иска нещо

Явно проблемът е в мен

Ето ви линк към предишната подобна разнищвана тема...  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=6084&highlight=

Там е и на Хонда излиянието... и много други.

Ми на мен отдавна не ми се беше случвало да ме молят, даже напоследък се чудя какви подаръци да правя, особено на най-близките, защото все казват 'Няма нужда, не се притеснявай' - е аз не се притеснявам, ама пък предпочитам да ме насочат иначе само се лутам по магазините    (не че не обичам, ама нямам време вече като преди)

Едно време имаше моменти в които бях точно като магаре влачейки по маршрута Лондон- София- Лондон какви ли не неща, но в някои случаи просто отказвах - особено когато някой ми се появеше без предупреждение на летището със добре опакована многокилограмова торбичка пълна с разни хранителни припаси, които на всичкото отгоре не са и типично български (спомням си как веднъж една 5кг торба с непечени фъстъци преля чашата - като че ли тук няма фъстъци, ама тези били домашни, е като са домашни, прати полвин кило например, ама не 5! Заедно с другите неща де...)

Но миналия месец като бях в България за една седмица и с мен се свърза една личност (роднина на приятел на майка ми и баща ми), който ме разби с безочието си. Наследил бил човекът около милион и полвина в Англия (не каза от кой и как, а и на мен не ми се питаше) и уж щеше само да иска да му пусна едно писмо, а се оказа, че иска да използва адреса ми тук, за да получава кореспонденция и да го известяват за разни дела, които се водят. И не само че иска от мен това, ами дошъл в къшата на родителите ми докато бях излязла, оставил писмото и освен това някакво листче написано на български, което представлява декларация, че съм съгласна адреса ми да се ползва за неговата кореспонденция. Написано на български и очаква да се завери от нотариус в Англия. Е как да не те хване яд  - очаква от мен да му го преведа (като ми се обади пак и му казах, че английския нотариус няма да приеме и още повече да си сложи името под документ на български, много се учуди   ), да отида до нотариус, да платя на нотариуса (не ми спомена дори как ще ми даде парите за това, а те не са символична сума, защото съм проверявала по други поводи и знам), да изпратя после документа до съответните съдилища и да му пращам емайли/смс- и всеки път като се получи нещо за негово име на моя адрес. Е, просто се чудех да се смея ли или да се ядосвам, май първото е по-добрия вариант - казах му, че ако иска нещо да стане, нека първо си преведе документите и си напише 'домашното' и тогава да иска 'малки' услуги. На всичкото отгоре си има и адвокат тук в Англия, ама явно знае, че адвокатите взимат по доста парички за всичко - нищо че е наследил милион и повече....Ееееех, добре че в момента се местим и нямам постоянен адрес, та съм му казала да ме търси чак след Нова година.

колко познато ми звучи всичко

Да си призная, аз нямам такъв проблем. Писмото до Хонда (което сега прочетох, защото през септември нямах време за компютър) просто ме изуми! Нямам думи!
Подаръците, които аз нося са предимно сувенири - дървени "лунита" (това е канадска патка) или дървени канадски гъски (и двете са ръчно изработени и не са никак евтини); в Монреал има много интересни неща, правени от квебекарски художници и занаятчии, та често купувам от там; на ограничен брой познати (но не роднини), на които държа нося кленов сироп или неща, произведени с него просто за да им покажа внимание; на племенника си купувам малко по-големи подаръци, но нищо фрапиращо. Само веднъж му купих нещо по-скъпо - сако с риза и вратовръзка за бебета (за кръщенето му, когато бе на малко повече от 1 годинка ), но родителите ми бяха дали пари и аз добавих малко от себе си.
За мен подаръка е израз преди всичко на внимание и стойността изобщо не е важна.

Ох,ох оЩе ме боли корема от смях като про4етох писмото до 4и4о и стринка   _извинявай, Хонда, то май е по скоро за рев  
ПиШа Щото и аз преди 3 год. мъкнах РС на сестра ми   е вярно 4е не беШе ново РС ама все пак... На мъжа ми в работата подменяли за н ти път компютрите и тоя ни падна от небето. Вярно не беШе последен модел, но с много добри параметри и понеже от доста време ми се ронеха крокодилски как аз има РС пък сестра ми горката си нямала...Заради тоя тъп комп. на сръбската граница ни мотаха сто 4аса, искаха ни да плаЩаме мито и мъжа ми побесня и вика "Я ми се махайте от главата , за тая стара Щайга и лев не давам ако много знаете хваЩам и го мятам на боклука." Тия взеха , 4е повярваха, 4е е стар и го вла4им за резервни 4асти и някак си минахме метър. А после след време ми беШе казано " Оф писна ми от тоя скапан комп. Паметта му е малка, тва било онова било..."     Аз едно време Щях да ска4ам до небето ако някой ми беШе подарил комп. па макар и стар
Ей тая днеШната младеж е една    Мамата си трака...
Извинявайте, малко се отплеснах

Аz нося главно по нещо на родителите ми, на брат ми, евентуално по нещо дребно на някоя приятелка. Подбирам подаръците внимателно, не купувам боклуци, само и само да има нещо zа носене. Но дори и да не zанеса нещо, никой няма да ме гледа в ръцете или да очаква подаръци. Хората най много се радват на това, че се виждаме
Още повече, че сега и в България човек може да си купи много неща.