Любители на котки - Тема 146

Помоли, който идва да сменя храната да си играе малко с котенцето.

Друг вариант е котешки хотел, но той е когато няма кой да идва да се грижи.
Най опасно е когато някой идва да се грижи е да не избяга котето.
Съгласна съм, че котките са териториални животни, но определено си им липсва и стопанина.
Поне нашата госпожица много страдаше ако не бяхме заедно. В началото я водихме навсякъде с нас дори и за уикенд, но после сме я оставяли за два дни сама без проблеми.

Скоро ще стане година от както я няма.

Момичета, всъщност всичко е до котка и характер. И те са като хората, всяка със своите особености. Имах позната, чиято котка беше много лоша и когато биваше оставяна сама "минираше" целия коридор в знак на протест. Има котета, които тъгуват, когато стопанина отсъства и такива, които отсъствието не ги вълнува особено. Има и такива, които мъстят.
Макар Мая да е самостоятелна като цяло, към настоящия момент се притеснявам как ще я оставим самичка, защото покрай ИП и настоящата ситуация тя мисля, че отвикна да я оставяме сама. Напоследък не сме ходили никъде за по дълго от ден, не сме ходили при свеки и... колкото и да се обяснявам и аз, ще ми е притеснено да я оставим сама, отивайки някъде да разпуснем за по дълго време.

Така, днес наша Сиси вирнала високо опашката при доктора и той чак се чудел защо я води половинката Напипал малка фрактура на един прешлен на опашката ама казал, че явно си е зараснал и всичко е наред - има си чувствителност, мърда я ... Ще има катерушка 😂

Ноеми, честито и от мен за успехите на момчето Все така да е амбициозен и успешен!  

Ние вчера се върнахме от Созопол.
Бяхме с дъщерята и внука и те доведоха и тяхната Писа вкъщи (за нея и Блеки се грижеше мама).


Cesari, и Блеки не приема друго коте (след 3 опита се отказах), но той ги тормози- бие ги, хапе ги и ги гони от двора (едър е и ме е страх да не ги нарани сериозно) .

Ето я любопитната Писана, виси на комарника (тя мен ме понася, дори сама идва, но не ми дава да я гушкам)



А Блеки, доволен, че мама вече си е вкъщи и той пак е на спалнята.



Вижте му само доволната, усмихната  физиономия



Той ни се "сърди" известно време като се приберем отнякъде. После ни се кара- с остър тон И накрая следва голямото гальотене и гушкотене и известно време върви плътно до мен

Ние до сега 2 пъти сме оставяли Лола сама за около 10 дена, като идва човек да я наглежда.  Не ни забравя, първия път обаче беше много стресирана когато се прибрахме, цяла нощ плака на главите ни от стрес, а не ни даде сърце да я занесем във друга стая. Втория път се зарадва много като се прибрахме, игра, мърка.
Като цяло предпочитам да си остава в къщи когато ни няма, да си знае територията, местата за скатаване, местата за сън. Мисля, че по лесно понасят стреса от това, че ни няма като са си на познатото място където са спокойни. Обаче на снимките които получаваме се вижда, че е стресирана и не обича да е сама, а просто изтърпява докато се приберем. Бели никакви не прави. Чуваме я да мяука още от входната врата понеже ни усеща от далече.

И аз мисля, че котките се привързват към хората, не смятам, че им е все тая, когато стопаните отсъстват. Баща ми казва, че Кетя всяка вечер се строява пред вратата и една-две минути след това аз се прибирам, явно знае кога горе-долу да ме очаква и се ослушва за асансьора. Но ключовото е, че се привързват към стопанина си, а не им липсва човешко присъствие като цяло. И продължавам да съм на мнение, че по-лесно ще понесат липсата на стопаните ако не трябва в добавка да се справят и с липсата на дома си.

Ние преди изолацията 2 пъти в месеца за уикенда бяхме с Макс в къщата на нашите, още от както е малък го правим това, като на моменти в клетката мяука повече, на моменти изобщо, а като го пуснем на село в къщата няма никакъв проблем, не се крие, веднага си става цар. Сега е там от 4 месеца и по-скоро се притеснявам да не е забравил апартамента в София и това да му нанесе стрес, но той дори като бебе когато го взехме и го пуснахме в апартамента не се скри, отиде до тоалетна, хапна и се качи в скута на приятеля ми и заспа. Много е социален и не понася добре да седи сам, та за това така..

И Кетя като бебе не се шашкаше и първия път като я взехме в Шумен при свекървите беше много щастлива и игрива. Обаче втория път прекара абсолютно цялото време под леглото, буквално едва я измъкнахме, за да си ходим и не спря да мяука в колата. Понеже няколко години живяха у свекърва ми с Елена когато ги взехме обратно първата седмица се криеха и не излизаха, въпреки че отлично познават и нас, и апартамента.

Дрямка под климатика

Благодаря, момичета!
Ние вече сме в Търново. Оставихме Джинги с една кофа вода и толкова храна. Довечера бившия ми мъж ще дойде да я нагледа и почисти тоалетната , утре също. И задължително да я погали, докато се размърка!

Ноеми, добре ще си е Джинги. А вие си изкарайте приятно!

Аз подкрепям мнението, че котките се привързват към стопаните. Разказвала съм случки в темата  с всяка една от котките, които съм имала в живота си и няма да повтарям случките. Всяка от тях беше със свой си характер, не всички обичаха гушкане и ласки, но всяка се привързваше към нас. Така е в момента и с Елза. Демонстрира явна привързаност, най-вече към мен и детето. Баща ми е с функция на слуга и шут, т.е. храни, чисти, играе и Елза му демонстрира нужната доза благодарност, но никога не се гушка в него, само му позволява да я гали или пък тя самата понякога се гали в него. При майка ми понякога се гушка, но за кратко. Най-много се гушка в мен. Чувствата, които демонстрира към дъщеря ми са смесени - обича я, но и малко се плаши от нея, защото е дете и е шумна понякога, но при всички положения, ако дъщеря ми отсъства от вкъщи, Елза я търси и очевидно й липсва.

Момичета, нямам домашно коте, но близо до дома ми има две малки котета и коремчето на едното изглежда някак странно. Не знам това нещо нормално ли е при малките котета, т.е. случва ли се заради начина на хранене или поради някаква друга причина ... двете котета още се движат с майката, страхливи са, крият се. Не знам дали и да има нужда от помощ ще мога да му помогна, защото трудно  бих могла да го хвана, но честно казано се притесних за животинката. Личи си, че малко по-особено ходи заради издутината на моменти, но изглежда жизнено.
По-добра снимка не успях да направя, не знам забелязва ли се достатъчно ясно.
Възможно ли е да е ужилено от пчела или оса, например?

На мен ми прилича на херния или друг проблем.

Ноеми, честито за успеха на момчето! Винаги да е така амбициозен и успешен!

Джинги ще е добре! Виждам, че си се сетила, че водата трябва да е в по-голям съд от обикновено. Хем е  по-трудно да се разсипе, хем се запазва по-дълго свежа. Аз обикновено пълня леген с вода.

Обикновено малките котета са непукисти и им е все тая къде се намират. Пътуват спокойно в кола. Ако се хване този момент и често пътува, то е много вероятно да свикне и цял живот да може да пътува. Обаче колкото повече расте без да сменя дома си, то привиква и след това наистина всяка промяна е много стресираща. Мъро често пътуваше с нас до Пловдив. Много го беше страх в колата. После си познаваше апартамента и нямаше проблем. Виждаше се, че му е приятно в Пловдив. И с пътуването посвикна и не мяукаше както в началото, но задължително му ставаше лошо и повръщаше.

Дейзи редовно остава сама. Обаче тя става нападателна към хората, които я наглеждат и то когато решат да си тръгват. Не остана вече ненахапан човек, който да помолят да идва. Вече я оставят напълно сама ако е до 1 седмица. Просто оставят допълнителни тоалетни и легени с вода. Миналите две години дори ходих да я гледам, докато дъщеря ми е на почивка, но тя отсъстваше по 3 седмици. Тази година пак се очертават 3 седмици престой, но в България и няма как аз да отида там. Този път ще пробват да я занесат да я гледат в друг дом. Да видим как ще завърши експериментът! Дали гледачите ще оцелеят?

Louren, прилича ми на пъпна херния. Но нямам опит и не знам какво се прави. Май е твърде голяма подутината и може би няма да се оправи без лекарска намеса.