За пореден път неуспешно инвитро

  • 7 659
  • 94
# 75
Виж на мен целта не ми е да спорим, а да не се гледа наивно към тези процедури.
Аз съм на 34 години, при нас проблема е, че аз имам ендометриоза и сраствания на яйчницитете, тръбите и матката. Без никакви други проблеми и без Мъжки фактор.
Правила съм Цветна снимка във България, Варна и не мога да си изкривя душата, че не съм доволна, не ми предложиха упойка и доста ме заболя. Болката обаче дойде от непохватността на лекарката, че ми се и развикаха какво съм се лигавела, а аз имах чувството че направо ми късат тъканта. Това обаче го отдавам, че при мен така се е случило а не, че при всички е така. Във Германия цветна снимка почти не се практикува, а минават направо на лапароскопия.
Резултатът от ЦС при мен беше свободно пропускащи тръби, една година по късно, тоест тази година февруари имах първа диагностична лапароскопия със същия резултат, свободно пропускащи тръби, ендометриоза, и сраствания.
Като проблем се установи сртастванията на тръбите и нарушената перисталтика на тръбите.
Извинявам се, че не мога да направя скрит текст. Слагам тук графиката на успеваемостта, от самата клиника, на немски е но не е трудна за разбиране.

Ясно се вижда, че не става въпрос само за мен.
Виж целия пост
# 76

Нандин, явно става въпрос за изключение, колкото и да не ти се иска да вярваш. Blush
Е явно (според теб) има много изключения.
Изобщо не са толкова за превъзнасяне чуждите клиники.
Виж целия пост
# 77
Гледам, графиката е от 2011г. Не владея немски, затова не ми стана много ясно дали това са проценти за положителен тест или живородено дете. Ако е второто, е доста обещаващо. За жени около 30 г успеваемостта я дават 45%. Аз правих първия опит 2014г., като се водеше 60% за положителен тест и 45% живородено дете. Което навярно е същото като в тази графика. Сега разбира се, 10 години по-късно нещата се менят. Аз също съм с фактор ендометриоза и имах същите сраствания на яйчници към матка и коремна кухина, в допълнения кисти.
Виж целия пост
# 78
Не се отказвай... Помисли, успокой се претегли нещата... Но най-важното е да се успокоиш, това е много ценно... Била съм в подобна ситуация, след  четири неуспешни опита в рамките на година и два месеца почти се бях отказала! Починах три месеца, събрах сили и заминахме за Турция... Това беше най-несероятното приключение, не беше опит измъчен и изтормозващ, беше си почивка от БГ клиниките.... Синът ми е на шест месеца и половина невероятно сладък... Благодаря на мъжът ми че ме замъкна почти насила там... Бях толкова отчаяна... Благодарна съм и на всички в Мемориал... С нетърпение чакам всичко първото пътуване на малкия до Турция! За протокола забременях и родих на 40г.
Виж целия пост
# 79
За мен също стимулацията си беше почивка. Не разбрах нищо от лечението, а си изкарах един невероятен отдих  в Истанбул с посещение на всичките забележителности.
Виж целия пост
# 80
Момичета знаете ли програми за финансиране на инвитро освен фонда?До колкото знам фонда отпускат 4 опита нали? А след това накъде?
Виж целия пост
# 81
Има програми от общините.
Виж целия пост
# 82
Лошото е, че за София няма има само с донорска Я.
Виж целия пост
# 83
Те общините дават една определена сума /в моята е 500 лв/, в други може и повече,  а не финансират цялата процедура като фонда.
Виж целия пост
# 84
Благодаря ви и аз съм чела за донорска.Ще продължавамхда търся.Успех.
Виж целия пост
# 85
Момичета знаете ли програми за финансиране на инвитро освен фонда?До колкото знам фонда отпускат 4 опита нали? А след това накъде?
Не искам да звучи грубо, но общо взето държавата ни оставя да се оправяме кой както може. Иначе се тръби, че има демографска криза, но какво от това.... Доколкото съм запозната в Унгария и Израел, опитите се финансират от държавата до успешен край. В Австрия, ако си здравно осигурен, при всеки опит ти си плащш 800.00Евро, а останалото е от държавата. Е, няма такава държава като нашата...
Виж целия пост
# 86
Аз пък съм на мнение, че финансираните 4 опита от държавата са напълно достатъчни. Все пак, освен финансова страна, този процес има морална и здравна такава. След като ги изчерпи, всяко семейство трябва да прецени има ли смисъл и дали ще продължава да рискува здравето на жената в името на целта. Нека не се заблуждаваме, блъскането с хормони е опасно и може да даде сериозни отражение не само на ранен, но и на късен етап. Освен това, държавата не може да си позволи да финансира н- на брой процедури, защото както има двойки, които се отказват твърде рано и без бой, така има и такива, които не познават граници. Познавам две такива двойки с по над 12 инвитро/икси процедури...Самата аз бях на ръба да прескоча границите и да се самозабравя, понякога влизаш в нещо като омагъосан кръг и не можеш да спреш. Имам общо 5 инсеминации, 6 инвитро опита и 8 трансфера.
Виж целия пост
# 87
В израел плащаха мисля до 9 опита за свои граждани. И са първи по успеваемост в света, не само в лечение на инвитро. По-добре да си самофинансирате опит в чужбина, да приключите мъките по-рано, да се сдобиете с дете години по-рано , да си запазите здравето. Единственото,  което ще се изгуби са пари.
Буена, ти си ветеран, ха ха. то не е смешно де. Аз от една стимулация имам 2 живородени и още 2 останали замразени бластоциста. Това с ФСХ 9 и един функциониращ яйчник, имунологични проблеми, тромбофилия, скъсена шийка, серклажи, вливки 7 месеца, Клексан по 2 пъти на ден, прогестерон инжекции (които ги има само в чужбина). Не ми се мисли в какъв ветеран щяха да ме превърнат ако бях останала в България. Сигурно щях да бия и твоя рекорд

А тези инсеминации са пълна загуба на време.
Виж целия пост
# 88
Аз пък съм на мнение, че финансираните 4 опита от държавата са напълно достатъчни. Все пак, освен финансова страна, този процес има морална и здравна такава. След като ги изчерпи, всяко семейство трябва да прецени има ли смисъл и дали ще продължава да рискува здравето на жената в името на целта. Нека не се заблуждаваме, блъскането с хормони е опасно и може да даде сериозни отражение не само на ранен, но и на късен етап. Освен това, държавата не може да си позволи да финансира н- на брой процедури, защото както има двойки, които се отказват твърде рано и без бой, така има и такива, които не познават граници. Познавам две такива двойки с по над 12 инвитро/икси процедури...Самата аз бях на ръба да прескоча границите и да се самозабравя, понякога влизаш в нещо като омагъосан кръг и не можеш да спреш. Имам общо 5 инсеминации, 6 инвитро опита и 8 трансфера.
Buena,
Съгласна съм с теб относно здравословните последиците- аз точно затова се отказах- не ми дават големи шансове, поне в клиниката, в която бях. Решихме, че няма смисъл само да се блъскам с хормони, но най-вече и негативните емоции след всеки неуспех. Имам позната със 7 опита и тук, и в чужбина- за съжаление без успех. Горенаписаното от мен се отнася за двойки, които от медицинска гледна точка имат шансове, но не се е получило при първите опити. Дразня се от това, че за такива, които не плащат данъци, осигуровки и т.н. винаги се намират пари- без значение дали са за здравеопзването им или помощи, които харчат за алкохол и забавления. Точно тези имат щастието да са облагодетествани с много деца и сърцето ми се къса като гледам как не се грижат изобщо за тях.... За тях държавата съществува, а за другите???
Виж целия пост
# 89
Така е, двоен стандарт винаги ще съществува, няма оправия с това...

Аз имам щастието, че многобройните ми опити ми донесоха 2 деца. Забременях още с първото инвитро преди много години, но загубих близнаци в 4ти месец. Може би заради това, че имах, макар и за кратко успех от първи опит, ми даваше кураж да продължа. На последния опит, за второ дете, наистина си бях казала, че това е последно...с мои Я, т.е. реално аз пак нямаше да се откажа, бяхме се спрели на клиника, бяхме си харесали донорка от каталога, реално пак щях да съм в играта с опитите, но поне без стимулации.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия