Оооо ама моят също е съгласен с всичко, което казвам. Но продължава да тичка при мама и тати всяка свободна секунда - просто така - да си заедно. Едно говори, друго прави. И така 16 години. Вече на думи не вярвам. Мъжът ти не е длъжен да ги дундурка и да им уйдисва на всеки каприз. Те са били длъжни да го отгледат и са го направили - той не им е длъжен с нищо. Длъжен е на теб и най-вече на децата ви, до които като гледам скоро няма да се доредиш щото трябва да отглеждате нагла свекърва и безхарактерен свекър. Разбира се, че ще се оправят - цял син са отгледали - все някак си и за себе си ще се погрижат. Аз съм за стари и млади да живеят заено, но ако си помагат и се спогаждат. Или поне не си пречат. Но вашият случай очевидно не е такъв. За мен проблемът е в мъжа ти, защото не е мъж на място, а мамино синче прекалено силно привързано към манипулативните си родители. Жалко е ако само ти угаждаш и се жертваш за да са щастливи мъжa и родители те му. Той ако те обича и те вижда нещастна би трябвало да направи нещо по въпроса, а не само на думи да се съгласява, но всичко да си върви по старому. Личният ми опит говори, че няма да има подобрение и накрая ще ти писне и ако нямате деца ще си биеш шута
Виж целия пост
Семейството или родителите?
- Публикувана: 26 юни 2020, 09:36 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2021, 13:12 ч.
# 16
26 юни 2020, 11:48 ч.
Моето мнение е, че нито той ще се промени, нито те. Това продължава години наред, някаква промяна виждаш ли освен към по зле. Ти трябва да решиш какво ще правиш за себе си. Разбирам, че се разбирате, но реално нямате тази хармонична и приятна връзка, която трябва да имате. Родителите винаги ще са там, в един момент бащата няма да може да работи и ще останат на вашите ръце. Ако не можеш да ги приемеш имаш сериозен проблем.
Имам чувството, че вече изпитваш неприязъм и омраза към свекърите. Въпрос на време е това да се прехвърли и върху мъжът ти.
Виж целия пост
Имам чувството, че вече изпитваш неприязъм и омраза към свекърите. Въпрос на време е това да се прехвърли и върху мъжът ти.
# 17
26 юни 2020, 11:48 ч.
В тази линия на разговор, значи и аз имам вина. Още в началото те ни извиха ръцете за едни 200 лв, той им беше треснал вратата с отговор, че не е милионер и аз го склоних да помогнем, но не мислех, че ще стане така..
Така погледнато може би аз направих първата грешка..
Виж целия пост
И сега щастлив ли е? Не. Ти щастлива ли си? Не. Това като коментар, че можел да тегли майните ама нямало да бъде щастлив.
Къде свършва грижата за родителите и къде започва жертването на личния живот и щастие на пораснал човек със семейство? На този въпрос трябва да си отговори твоя човек. И като стигне до отговора (който вероятно няма да му хареса) да изговорите заедно нещата, да вземете решения и да ги спазвате.
Къде свършва грижата за родителите и къде започва жертването на личния живот и щастие на пораснал човек със семейство? На този въпрос трябва да си отговори твоя човек. И като стигне до отговора (който вероятно няма да му хареса) да изговорите заедно нещата, да вземете решения и да ги спазвате.
В тази линия на разговор, значи и аз имам вина. Още в началото те ни извиха ръцете за едни 200 лв, той им беше треснал вратата с отговор, че не е милионер и аз го склоних да помогнем, но не мислех, че ще стане така..
Така погледнато може би аз направих първата грешка..
# 18
26 юни 2020, 11:55 ч.
Да, изпитвам истински неприязъм, особено към нея, което прехвърлям и в личен план, заради случките с моите родители. И да, нещата вървят към това, че с него от никакви скандали стигнахме до това да се караме заради техните... Искам нещо да се промени, но не съм сигурна какво... Може би представите ми за семейство и това, с което се сблъсквам са различни. В моето семейство винаги сме си помагали, минали сме през ужасни неща ЗАЕДНО и си мислех, че и тук е така, но очевидно не е...
За да поясня, какво имам предвид - освен заболяванията на майка ми, баща ми прекара 5 инсулта, остана инвалид на легло, наложи се ампутация на крайник, ежедневни грижи, и много пари, но успяхме да направим всичко необходимо.
Някак си идеологията ми за живота срещна една стена пред себе си от тези хора, за това и в началото аз бях тази, която предложи да помага, аз бях тази която го натисна да им дадем пари и да им помагаме, и моето намерение да направя добро май се превърна в началото на злото..
Виж целия пост
Моето мнение е, че нито той ще се промени, нито те. Това продължава години наред, някаква промяна виждаш ли освен към по зле. Ти трябва да решиш какво ще правиш за себе си. Разбирам, че се разбирате, но реално нямате тази хармонична и приятна връзка, която трябва да имате. Родителите винаги ще са там, в един момент бащата няма да може да работи и ще останат на вашите ръце. Ако не можеш да ги приемеш имаш сериозен проблем.
Имам чувството, че вече изпитваш неприязъм и омраза към свекърите. Въпрос на време е това да се прехвърли и върху мъжът ти.
Имам чувството, че вече изпитваш неприязъм и омраза към свекърите. Въпрос на време е това да се прехвърли и върху мъжът ти.
Да, изпитвам истински неприязъм, особено към нея, което прехвърлям и в личен план, заради случките с моите родители. И да, нещата вървят към това, че с него от никакви скандали стигнахме до това да се караме заради техните... Искам нещо да се промени, но не съм сигурна какво... Може би представите ми за семейство и това, с което се сблъсквам са различни. В моето семейство винаги сме си помагали, минали сме през ужасни неща ЗАЕДНО и си мислех, че и тук е така, но очевидно не е...
За да поясня, какво имам предвид - освен заболяванията на майка ми, баща ми прекара 5 инсулта, остана инвалид на легло, наложи се ампутация на крайник, ежедневни грижи, и много пари, но успяхме да направим всичко необходимо.
Някак си идеологията ми за живота срещна една стена пред себе си от тези хора, за това и в началото аз бях тази, която предложи да помага, аз бях тази която го натисна да им дадем пари и да им помагаме, и моето намерение да направя добро май се превърна в началото на злото..
# 19
26 юни 2020, 11:56 ч.
Както казах мисля че трябва да направите конкретен план за действие, конкретни отношения, конкретна сума, която можете и искате да отделяте месечно за тях, най-добре го напишете, да не каже мъжът ти че е забравил, или не е чул или не знаел - да го има черно на бяло - и го следвайте стриктно. В момента вие доброволно сте се предоставили като жертви на манипулатори. За мен освен това не е нормално да е толкова силно привързан към някаква си къща на дядо му. И моят дядо с двете си ръце навремето е дигнал къща и майка ми в момента се е забила там, нищо че в селото няма живо пиле освен циганьор, и нищо, че къщата е порутена и ще и падне на главата - заинатила се е, че ще си пукне в бащината къща и край. Ми супер - на мен грам не ми дреме за тази къща въпреки че първите 6 години от детството си там съм прекарала. Не се привързвам и нямам санитмент към материални неща
Виж целия пост
# 20
26 юни 2020, 11:58 ч.
Само да ти кажа .. първо това, че някой не харесва начина на живот на родителите си не го спира да ги обича и да му е мъчно за тчх и да иска да помни щастливи мигове от детството си .
второ това ,че не е като тях докато те са край него и той го търпи ... не значи , че един ден няма да прави същото с околните си. Т.е. да се започне държи като тях . Аз лично съм 100% сигурна, че при това описание той някой ден ще придобие всички описани от теб черти на родителите си и особено недостатъците , които критикува. И този ден според мен ще дойде , когато родителите му по някаква причина не са там , а може и когато са там, това не знам , но със сигурност когато имате деца и му стане трудно и натоварено ежеднешието . Ти имаш възможност да ги опознаеш, да видиш от къде ще ти дойдат изненадите и да противодействаш
Виж целия пост
второ това ,че не е като тях докато те са край него и той го търпи ... не значи , че един ден няма да прави същото с околните си. Т.е. да се започне държи като тях . Аз лично съм 100% сигурна, че при това описание той някой ден ще придобие всички описани от теб черти на родителите си и особено недостатъците , които критикува. И този ден според мен ще дойде , когато родителите му по някаква причина не са там , а може и когато са там, това не знам , но със сигурност когато имате деца и му стане трудно и натоварено ежеднешието . Ти имаш възможност да ги опознаеш, да видиш от къде ще ти дойдат изненадите и да противодействаш
# 21
26 юни 2020, 12:04 ч.
Това си е до човека за привързването, защото и аз съм такава, разбирам го в това отношение. Това със сумата е супер, но имам две притеснения - първото е, че ги "свикваме" лошо - един вид цял живот трябва да им даваме. Второто е, че ако ги опукат за две седмици и ревнат "нямаме" сме в изходна позиция.. Защото го има и другия цирк - "нямам пари за път, за да отида на работа"..
Виж целия пост
Както казах мисля че трябва да направите конкретен план за действие, конкретни отношения, конкретна сума, която можете и искате да отделяте месечно за тях, най-добре го напишете, да не каже мъжът ти че е забравил, или не е чул или не знаел - да го има черно на бяло - и го следвайте стриктно. В момента вие доброволно сте се предоставили като жертви на манипулатори. За мен освен това не е нормално да е толкова силно привързан към някаква си къща на дядо му. И моят дядо с двете си ръце навремето е дигнал къща и майка ми в момента се е забила там, нищо че в селото няма живо пиле освен циганьор, и нищо, че къщата е порутена и ще и падне на главата - заинатила се е, че ще си пукне в бащината къща и край. Ми супер - на мен грам не ми дреме за тази къща въпреки че първите 6 години от детството си там съм прекарала. Не се привързвам и нямам санитмент към материални неща
# 22
26 юни 2020, 12:08 ч.
Ще им давате, колкото да не умрат от глад. Затова и казах да се придържате стриктно - те като видят, че нямате намерение да им додавате ще се вземат в ръце - едва ли са малоумни. Сега се възползват, защото са видели, че сте мекушави и давате като ревнат. Като видят, че няма ще се научат да цепят стотинката. В крайна сметка вие сте им дали достатъчно за да преживяват и не е ваш проблем, че го харчат неразумно, знаейки, че ще давате като свършат паричките за пошибалки.
Виж целия пост
# 23
26 юни 2020, 12:10 ч.
Някакво противоречие виждам тук. Явно отношенията ви не са толкова перфектни. Или е правилно да кажем, че са БИЛИ перфектни, но със заживяването заедно и последвалите неща, вече са далеч от перфектното. Видяла си как нещата се развалят. Говорете и си бийте камшика, ако искаш да спасиш брака си. Определете една сума месечно и ги оставяйте да се оправят с нея. Ако искат, да ядат боклуци половината месец, а другата половина да гладуват.
Виж целия пост
Честно казано мислих и за раздяла.. обаче .. ние с него имаме перфектни отношения, пълна хармония.. Не знам заслужава ли си да загубя това, заради родителите му...
И да, нещата вървят към това, че с него от никакви скандали стигнахме до това да се караме заради техните...
Някакво противоречие виждам тук. Явно отношенията ви не са толкова перфектни. Или е правилно да кажем, че са БИЛИ перфектни, но със заживяването заедно и последвалите неща, вече са далеч от перфектното. Видяла си как нещата се развалят. Говорете и си бийте камшика, ако искаш да спасиш брака си. Определете една сума месечно и ги оставяйте да се оправят с нея. Ако искат, да ядат боклуци половината месец, а другата половина да гладуват.
# 24
26 юни 2020, 12:14 ч.
Лош навик им създавате не като ги спасявате от гладна смърт, а като им уйдисвате на капризите - така ги учите да не си правят сметка на парите щото квото и да правят вие сте насреща. Освен това трябва да им покажете явно да разберат, че това спасяване от глад е временно и ще секне, ако не си измислят начин да си имат свои си доходи. А да им плащате и заема - това не бих го правила. Утре ще вземат друг, още по-голям, и ще ви ревнат Спасявайте ни от затвора. И синковеца ще спасява щото нали са мама и тати. Аз отрязах майка си тотално - не е приятно, но пък е облекчение и cъм горда със себе си, че казах край. При мен ставаше дума за психо тормоз, а не за пари.
Виж целия пост
# 25
26 юни 2020, 12:16 ч.
Както описваш нещата, в кофти ситуация сте се набутали. Всичко зависи от това мъжът ти до каква степен вижда цялата тази картинка и дали вярва и слуша майка си.
Има такива хора като майка му, скоро една позната разправяше как някаква баба и давала акъл да се прави на болна, та да я гледа мъжът и, че даже и на доктор да платяла за диагноза... Така че тези номера са много стари, лошото е когато им се връзват близките.
Опитвай да ограничавате харчовете им, както и да намерите работа на баща му максимално бързо. Хубаво е, че поне той може да работи и като това се случи, постепенно орязвате всякаква помощ. Тук обаче основната роля е на мъжът ти както вече казах.
Надявам се, че поне къщата е прехвърлена на негово име, та да няма и там допълнителни главоболия?
Виж целия пост
Има такива хора като майка му, скоро една позната разправяше как някаква баба и давала акъл да се прави на болна, та да я гледа мъжът и, че даже и на доктор да платяла за диагноза... Така че тези номера са много стари, лошото е когато им се връзват близките.
Опитвай да ограничавате харчовете им, както и да намерите работа на баща му максимално бързо. Хубаво е, че поне той може да работи и като това се случи, постепенно орязвате всякаква помощ. Тук обаче основната роля е на мъжът ти както вече казах.
Надявам се, че поне къщата е прехвърлена на негово име, та да няма и там допълнителни главоболия?
# 26
26 юни 2020, 12:28 ч.
Сериозно ли питаш?
Ако Да:
имаш си "мамин сладък" за мъж.Варианти:
1.приемаш го такъв, примиряваш се, че мамаН винаги ще е на първо място, докато е жива
2.Чао!И гледаш за следващ....като следиш непременно да е попораснал и откопчал се от полата на мама.
Виж целия пост
Здравейте. От главоблъсканица стигнах до това да се регистрирам тук и да видя и вашите мнения.
Скрит текст:
Как бихте постъпили на мое място?За да разберете същността на проблема, ще разкажа подробно.
С моят мъж сме от 10 г. заедно, от 2г. живеем заедно в къщата на неговите родители. В съжителството ни проблем няма - до скоро бяхме на отделни сметки и прекрасни отношения. Майка му е пълен егоист, хипохондрик, мислещ само за себе си, но аз и ходих по акъла - сиреч по лекари. Развозвах я, за да се чувства добре, пък и няма как да обясня на мъжа ми, че това е просто театър (макар че понякога го вижда). Поради това, че постоянно е "болна" остана без работа. Баща му е работлив човечец, командван от жена си, който пък заради кризата остана без работа. Майка му започна работа, но от това, че отново е постоянно болна, не взима почти никакви пари, а и е твърде вероятно да я махнат от работа. Шокиращо за мен беше, че с очите си видях театър от нейна страна - беше си жизнена, говореше си по телефона бодро бодро, когато ни видя - промени се на 180 градуса, едва говореше, едва ходеше. Разбира се мъжа ми няма как да знае това. От три месеца им плащаме един безумен кредит - навремето взимали пари от някаква жена, не и ги върнали, жената си ги поиска и ние теглихме кредит. Общо взето те цял живот живеят така - не се прави сметка на парите, никой нищо не е постигнал в живота и сега предстои ние да изплащаме и къщата, в която живеем (защото имали и още един апартамент, продали го - изяли парите, но не се сетили да платят дялова част на сестрата на свекърва ми). Та от три месеца ние ги издържаме - сметки, кредита + пари кеш. В началото даже аз го предложих - естествено, че ще помогнеш на близки, които са в затруднение. От моя страна имам само майка, която живее сама, след като тати почина, взима пари от наем и помага и на нас. Тук идва голямото НО - всичко се превърна в използване. Аз работя почти постоянно (частен бизнес), моя мъж работи по 10 часа на ден, а майка му си лежи "болна". Баща му е толкова безхарактерен, че моя мъж евентуално трябва да му уреди работа - ако му уреди ще работи, ако не не. Освен, че работим, за да издържаме себе си и тях, то да издържаме тях не е толкова лесно - 500 лв. само за храна са им крайно недостатъчни. Но при тях готвенето е крайна дума - взима се полуготова храна, ядят се хрупанки, сладолед, каквото душата им иска. И това ще продължи поне още два месеца. При опит за разговор с моя мъж, се поставя на карта, че не може да им сложи ограничение колко пари да харчат, също, че едва ли не "умират от глад". Първо, че това не е така, защото в един момент те харчат повече от нас, второ че не виждам защо да работим като волове, за да живеем скотски, заради някой друг, който просто го мързи. (Най-извратеното от цялата ситуация е, че бихме искали дете, но заради техните не можем да си го позволим - така де, вече гледаме две деца)
С моят мъж сме от 10 г. заедно, от 2г. живеем заедно в къщата на неговите родители. В съжителството ни проблем няма - до скоро бяхме на отделни сметки и прекрасни отношения. Майка му е пълен егоист, хипохондрик, мислещ само за себе си, но аз и ходих по акъла - сиреч по лекари. Развозвах я, за да се чувства добре, пък и няма как да обясня на мъжа ми, че това е просто театър (макар че понякога го вижда). Поради това, че постоянно е "болна" остана без работа. Баща му е работлив човечец, командван от жена си, който пък заради кризата остана без работа. Майка му започна работа, но от това, че отново е постоянно болна, не взима почти никакви пари, а и е твърде вероятно да я махнат от работа. Шокиращо за мен беше, че с очите си видях театър от нейна страна - беше си жизнена, говореше си по телефона бодро бодро, когато ни видя - промени се на 180 градуса, едва говореше, едва ходеше. Разбира се мъжа ми няма как да знае това. От три месеца им плащаме един безумен кредит - навремето взимали пари от някаква жена, не и ги върнали, жената си ги поиска и ние теглихме кредит. Общо взето те цял живот живеят така - не се прави сметка на парите, никой нищо не е постигнал в живота и сега предстои ние да изплащаме и къщата, в която живеем (защото имали и още един апартамент, продали го - изяли парите, но не се сетили да платят дялова част на сестрата на свекърва ми). Та от три месеца ние ги издържаме - сметки, кредита + пари кеш. В началото даже аз го предложих - естествено, че ще помогнеш на близки, които са в затруднение. От моя страна имам само майка, която живее сама, след като тати почина, взима пари от наем и помага и на нас. Тук идва голямото НО - всичко се превърна в използване. Аз работя почти постоянно (частен бизнес), моя мъж работи по 10 часа на ден, а майка му си лежи "болна". Баща му е толкова безхарактерен, че моя мъж евентуално трябва да му уреди работа - ако му уреди ще работи, ако не не. Освен, че работим, за да издържаме себе си и тях, то да издържаме тях не е толкова лесно - 500 лв. само за храна са им крайно недостатъчни. Но при тях готвенето е крайна дума - взима се полуготова храна, ядят се хрупанки, сладолед, каквото душата им иска. И това ще продължи поне още два месеца. При опит за разговор с моя мъж, се поставя на карта, че не може да им сложи ограничение колко пари да харчат, също, че едва ли не "умират от глад". Първо, че това не е така, защото в един момент те харчат повече от нас, второ че не виждам защо да работим като волове, за да живеем скотски, заради някой друг, който просто го мързи. (Най-извратеното от цялата ситуация е, че бихме искали дете, но заради техните не можем да си го позволим - така де, вече гледаме две деца)
Ако Да:
имаш си "мамин сладък" за мъж.Варианти:
1.приемаш го такъв, примиряваш се, че мамаН винаги ще е на първо място, докато е жива
2.Чао!И гледаш за следващ....като следиш непременно да е попораснал и откопчал се от полата на мама.
# 27
26 юни 2020, 12:30 ч.
Точно така. Ако той не е склонен да промени нещата, не виждам полезен ход за авторката.
Виж целия пост
Тук обаче основната роля е на мъжът ти
# 28
26 юни 2020, 13:06 ч.
Как да се промени, като тя и него обгрижва като дете. Тя ще развозва майка му, да не се натоварва той, тя ще живее при майка му, да не му е мъчничко на него... Еми няма как да стане.
Решението е живеене отделно, фиксирана сума пари на месец за тях в следващите два месеца и изцяло прекъсване на комуникацията снаха-свекърва. Има ли проблеми госпожата, има си син, да си му звъни, да се оправят.
Той как да разбере колко е шантаво положението, като го пазят от всичко?
Виж целия пост
Решението е живеене отделно, фиксирана сума пари на месец за тях в следващите два месеца и изцяло прекъсване на комуникацията снаха-свекърва. Има ли проблеми госпожата, има си син, да си му звъни, да се оправят.
Той как да разбере колко е шантаво положението, като го пазят от всичко?
# 29
26 юни 2020, 13:16 ч.
абе синът им не е длъжен на родителите а на жената е / голям майтап сте и съответно егоистки /той с НИЩО не е длъжен на жената а само на децата . Но пък след време изведнъж вашите синове са ви длъжни то по-вече от жени не сте като хората - сори ама е така погледнато отстрани . Аз моята бих я пратил веднага при майка и само да спомене това , разбира се ако иа нужда и на нейните родители не съм да помагаме НО от двете страни в противен случай да си Оди при мама
Виж целия пост
Оооо ама моят също е съгласен с всичко, което казвам. Но продължава да тичка при мама и тати всяка свободна секунда - просто така - да си заедно. Едно говори, друго прави. И така 16 години. Вече на думи не вярвам. Мъжът ти не е длъжен да ги дундурка и да им уйдисва на всеки каприз. Те са били длъжни да го отгледат и са го направили - той не им е длъжен с нищо. Длъжен е на теб и най-вече на децата ви, до които като гледам скоро няма да се доредиш щото трябва да отглеждате нагла свекърва и безхарактерен свекър. Разбира се, че ще се оправят - цял син са отгледали - все някак си и за себе си ще се погрижат. Аз съм за стари и млади да живеят заено, но ако си помагат и се спогаждат. Или поне не си пречат. Но вашият случай очевидно не е такъв. За мен проблемът е в мъжа ти, защото не е мъж на място, а мамино синче прекалено силно привързано към манипулативните си родители. Жалко е ако само ти угаждаш и се жертваш за да са щастливи мъжa и родители те му. Той ако те обича и те вижда нещастна би трябвало да направи нещо по въпроса, а не само на думи да се съгласява, но всичко да си върви по старому. Личният ми опит говори, че няма да има подобрение и накрая ще ти писне и ако нямате деца ще си биеш шута
абе синът им не е длъжен на родителите а на жената е / голям майтап сте и съответно егоистки /той с НИЩО не е длъжен на жената а само на децата . Но пък след време изведнъж вашите синове са ви длъжни то по-вече от жени не сте като хората - сори ама е така погледнато отстрани . Аз моята бих я пратил веднага при майка и само да спомене това , разбира се ако иа нужда и на нейните родители не съм да помагаме НО от двете страни в противен случай да си Оди при мама
Препоръчани теми