,но то си е така и не го намирам за лицемерие."Обичам те"са само думи,помощта е любов в действие.Помагам на децата си,защото ги обичам.Обичам мъжа си и го подкрепям...морално по-скоро,защото работата му е доста"мъжка"и не е по силите ми,но това също е помощ.Помагах с удоволствие на свеки,когато беше болна,сега пък детето е при нея на село и това помага на мене.Вчера изслушах приятелка и това я разтовари малко от проблемите,пък аз колко съм и ревала на рамото...още е мокро.Защо ще е лоша помощта в точния момент и какво му е лицемерното? 
Отделно, че е голяма паника. Като бях оставила децата за два дни при нея ми звънеше едва ли не през пет минути. Накрая я отрязох и й казах сама да се оправя, щом децата са живи и здрави, другото е бял кахър. 
,а хората какви деца били имали-отиват в чужбина,изкарват пари и ги пращат на родителите си!
,този момент адски го мразя!Постоянно ми се натяква на колежката дъщерята колко пари оставила на майка си,синът на съседката колко долара и изпратил от САЩ,а от мене-нищо.Ама първата е стара мома с много добра заплата,а аз имам две деца-знаете как е.Това,което мога да направя,е да се справям сама,без помощ от нея и понякога да зареждам нейния хладилник.Това е,съжалявам.При това последното нещо,което може да се каже за нея,е че живее в лишения.Наистина не разбирам такива хора-вместо да се радва,че сме край нея,а не на другия край на света,с две прекрасни внучета(едното кръстено с нейното име),че всичко е нормално-обичаме се,децата растат спокойни,тя ще ти мрънка,че"какви златни пръстени донесла Д.на майка си от Гърция и последен модел GSM".Как изобщо не ми липсват разговорите ни и колко съм по-весела само със семейството ми или с приятелките ми! 
Препоръчани теми
