Лежащи мами- 46

На мен пък не ми даваха да нося кърма от вкъщи,но пък в болницата си имаше стая с помпа и там каквото успеех да изцедя го взимаха.

Това в болница в София ли е? Каква е причината да не дават 😐

В Пловдив и не позволяваха,защото искаха те да си стерилизират помпата и контейнерите за кърма.

Здравейте, мами,
Имам въпрос към мамите, които са имали песар - взимаха ли ви вагинален секрет за МБ и колко често?
На мен ми го поставиха преди 15 дни и оттогава никой не го е проверявал, нито са ми пускали МБ, а сега четох, че трябвя да се прави често. Доста се притесних, първото ми раждане беше преждевременно заради инфекция и спукан мехур. Сега уж всичко следя изкъсо и ме е яд, че не съм прочела по-рано...за толкова неща трябва сами да четем и да се сещаме, ужас!

Имам един въпрос. Предната бременост пиех салбутамол за контракциите, но не помня от коя седмица го почнах.
 Сега съм 17та седмица и от 2 дена пак започна да ме стяга много, почти постоянно. Приемам 3х2 магнерот, 3х2 нош па. На този етап мога ли друго да приемам? Гинеколога каза към нош пато да добавя и х1 бусколизин. На този етап можело само това и ако не размине отново болница на системи. Може ли вашето мнение

АГ ме прати в болница на системи, за да ми се насити организма, понеже таблетките магнезий не са достатъчни. Предполагам е по-добре да положиш и малко да те заредят 😁 може да се наложи по нататък отново да влезеш, но това май е по-добре.

И аз пиех салбутамол,но доколкото си спомням го почнах около 26 или  27 седмица.

от 18та седмица започнах да пия коринфар

Да.. Аз от вчера добавих и салбутамол към магнерота, ношпато и бусколизина.Дано се овладеят нещата

Здравейте, момичета!
Идвам с още един оптимистичен разказ.
Някои неща ще повторя, но сигурно ще има бъдещи мами, за които информацията ще е полезна в цялостен вид.
Аз съм с еднорога матка, с конизация и за разкош с коремни операции от апандисит и перитонит преди 19 години.
Забременях спонтанно 2018 г, след направен серклаж и чисти изследвания, месец и половина след серклажа мехурът се спука някъде високо. В болница ме приеха на 14.08.2018 (тогава бях в края на 24 г.с.) и лежах на системи с токолитици и АБ, за да закрепим положението, колкото можем. CRP и левкоцити така и не спаднаха, т.е. инфекцията не успяхме да я овладеем. 10 дни по-късно, в 26+2, след направен курс с дексаметазон, ми махнаха серклажа и спряха системите, защото прецениха, че отлагането става по-опасно и за мен и за бебето. Часове по-късно родих естествено в 26+3 г.с. Малката тежеше 800 грама, 33 см. След 3 месеца в Неонатологията на болница Надежа, си я взехме 2100 грама. За болката, вината и всички притеснения от ден 1, няма какво да разказвам, всеки има своите уроци в живота. За безкрайната ми благодарност към специалистите в болницата - също е излишно тук, но е факт.
На връх Коледа, точно на 25.12.2019 си направих теста за бременност, който, за моя радост беше с плътни две черти. Отново спонтанно забременяване.
Бях спокойна до около 20 г.с., пусках МБ, ПКК и урина доста често, лекувах два пъти стрептококи агалактия. Шийката се държеше добре, следяхме я изкъсо чак до 28 г.с. и варираше между 3,2 и 3,9 см. По преценка на д-р Христов, д-р Стоянова и д-р Георгиев от Надежда, серклаж този път не поставихме. Още два пъти през бременността пих  АБ - заради високи левкоцити и клебсиела. Два пъти лежах в болницата, заради проблеми със стомашно-чревния тракт (повръщане и разстройство), които бяха в следствие на трудносмилаема храна, сраствания от операциите и разместване на органите в резултат на бременността.
Още в 32 г.с. д-р Чачева ми каза, че с тази еднорога матка ако изкарам до 34 г.с. пак ще е добре. Каза, че бебето й дребнее и трябва да се следи - ако расте истава вътре, ако не расте - излиза. Всяка седмица след това бях на преглед, доплер и тонове. В 34 г.с. шийката беше станала изведнъж 1 см и фуниевидна. Д-р Павлова ми постави песар, за да стигнем поне 36 г.с. Главичката на бебето си се намести ниско в малкия таз още към 32 г.с.
В края на 37 г.с. на поредния доплер, д-р Михова каза enough is enough, трябва да раждам. Обясни ми, че с еднорога матка 38 г.с. става опасно за плода, плацентата ми също беше презреличка, кръвотоците бяха перфектни. Все го мериха на долна граница. Та, след бързото одобрение и на д-р Чачева, получих родоразрешение за 38+0, веднага махнаха песара, за да има време да тръгне само. Първата възможност за индукция се оказа 38+3...и така и не тръгна само, въпреки че се разхождах много 3 дни. Така на 14.08.2020, точно 2 години след най-кошмарния ден в живота ми, аз се явих на моя "поправителен" изпит. На раждането ми съвсем случайно не можеше да е моята лекарка (това е друга абсурдна история), а беше д-р Димова - същата, която 2 години по-рано ме прие в спешен кабинет и от нея чух за пръв път понятието изтичаща околоплодна течност.
След таблетката, която поставиха във влагалището ми сутринта, разкритието ми стана бавно и неусетно. Скачах на топка, разхождах се, скучах, слушах музика, даже поспах. Когато ме питаха за контракции и болка, аз все отговарях, че имам съвсем леки, но нищо особено. Малко преди 16ч ме провериха трима човека, общо 6 пъти един след друг за разкритие и накрая последният (Надежда Стаменова) каза "верно е 8 см". А аз дори не бях усетила. Казаха, че мога и без упойка да родя, но ми сложиха епидурална в 16ч. (и слава Богу!)
След 5 минути вече дори и мъничката болка беше изчезнала. Увеличиха окситоцина и ме питаха за болки и напъни. Е, наааай-после напъните дойдоха, но без абсолютно никаква болка. Въпреки това ме измъчиха, както и екипа. Въпреки че напъвах здраво, напъните ми в един момент станаха непродуктивни. Главата беше почти излязла, но не можех да я избутам. Казаха, че е заради това, че матката е еднорога и е на една страна, а няма как да се напънеш по диагонал (пробвяйте ). Наложи се да дойде един голяяям лекар анестезиолог, който с помощта на колани и здраво натискане ми помогна на напъните. Надежда Стаменова водеше раждането и беше уникално внимателна. Каза, че и заради изкривяването на канала бебето излиза на една страна. За тях също беше изпитание. Резнаха ме, после ме позашиха, но всичко това беше абсолютно необходимо, иначе нямаше да се справя. Извадиха бебчето, сложиха го на корема ми, след секунда започна да плаче! Изчакаха по мое желание да спрат пулсациите на пъпната връв, преди да я срежат (по мое желание). Малко след това взеха бебето да го почистят, повият и претеглят, докато от мен излезе плацентата и ме зашият. Бебчето се роди 2900 грама, 50 см! Изненада всички, толкова се радвахме в залата!
След 5 месеца лежане и всички тревоги, мисля че "изпитът ми" мина успешно, благодарение на всички, които споменах от Болница Надежда, както и на близките ми, които ме подкрепяха постоянно.
От 23 г.с.говорих и с психолог - всяка седмица по веднъж, до самото раждане. Това също вярвам, че ми помогна изключително много.
Радвах се на всеки разказ на лежащите мами и си мечтаех да разкажа своя, който да вдъхнови други лежащи мами! Желая ви здрави бебенца, силни и щастливи! Всяко има своя път и е избрало нас за свои родители, с всичките ни добри и не толкова добри страни, защото сме НАЙ-ДОБРИТЕ ЗА ТЯХ и те имат нужда точно от нас, а ние точно от тях! Вярвайте в тях, както те вярват във вас! И вие вярвайте в себе си! 💗💙💗💙💗💙💗💙💗

Беби флеби, честито ! Много хубава история. Преборила си се. Сега заслужено се радвайте и наслаждавайте на това щастие.
Да е здраво бебето и много да слуша.

Аз от днес съм в 24 г.с. Последно шийката ми беше добре. Продължавам с утрогестан и магнерот. Бебчо си рита. А дори сме и на море. Нося се славно бавно,повечето време си лежа в стаята. На плажа седя най- много час. След морето ще пусна пак Кръвни. Най- ме е страх на този етап от някакво инцидентно спукване на водите, но гледам да не го мисля. Нямала съм някаква сложна инфекция освен кандида, която съм си лекувала... Контракции нямам;) Но вече лежането не ми тежи,хаххаха

Bebiflebi честото! Изисква се много кураж за всичко, през което си минала и си се справила отлично! 🌸🌸🌸

Аз съм в 16 та седмица, след серклажите( етко и обикновен) шийката от 2.3 см стана 3.4 см. Това е добре, но ме притеснява факта, че имам контракции от време на време. Най- вече се страхувам и аз от спукване на околоплодния мехур и изтичане на видите. С предната бременност ми се случи в 17 та седмица, без да имам каквато и да е инфекция, но пък тогава седмица по- рано бяха установили фуниевидно разширение и шийка 1.8 см.
Сега съм с ешерихия коли- масово от 8 ма седмца и не се маха. Изпих и поставих локално куп антибиотици спрямо антибиограмата и няма- там си стои. Лекарите казват, че не е толкова страшно и че ми е паднал имунитета, че като възстановя вагиалната флора ще се маххне, но мен си ме е шобе много- най- вече от пукане на мехура или от изтичане на води без да разбера..

Благодаря ви, момичета!💗💙💗💙💗💙💗изгубен, теб си те знаем, че откакто се закрепиха нещата само скиташ. Това е супер!
Allessandra, стискам палци! Аз след АБ и вагинални глобули, слагах пробиотик (лактажин) във влагалището, за да се нормализира флората.

Бебифлеби, аз пак лежа, не спирам да се следя и меря шийка, да слагам Утрогестан и тнт. Дано няма проблем.

Здравейте, момичета. Тези от вас които са със скъсени шийки - каква им е точно дължината и как се движите с месеците? аз съм в 28 г.с. и последния път беше 2,6 см, но не мога да си направя извод колко точно е влошено положението и от там тръгват много страхове. 

Тези от вас които са минали белодробната терапия за бебчетата - колко пъти ви я приложиха и в кои седмици?