Десетокласници 2020/2021

Pisa, аз въобще не исках да те критикувам,напротив!Просто ме усмихна с балерините и влака.
   Аз също съм от ограничаваните деца,много при това.Майка ми се караше за оценки,искаше да знае абсолютно всичко,да контролира всичко.Това не доведе до нищо добро в нашите отношения.Тя не се промени,и сега се опитва,но а я пращам "у лево".Вече съм голяма.Бях на 23г ,учеща,работеща и жвеех с бъдещия си съпруг.Прибрах се в Плевен,ащото той пътуваше на кораб и не ми се стоеше уикенда сама.С приятелка имахме уговорка за диско,майка ми не ме пусна.Обра ключовете от вратата и каза,че тя има нужда от сън и легна и заспа.Първият автоус за Русе беше в 7.00- познайте кой се качи на него.
   Аз имам хиляди страхове относно децата,милиони.Дъщеря ми миналата събота ходи на моминско парти в Козлодуй.Това е на около 80 км от Монтана вози ги една от приятелките й.Не мигнах докато не се прибра към 4.00ч.Сега в събота са на сватба,пак там, а аз пак няма да спя.Вечер,докато наборът не се прибере- не мигвам.През половината седмица ставам в 5.00,защото пътувам до Плевен,за да съм на работа от 8.00.
    Трудно ми е доста,но не ми идва на ум да ги спра да се забавляват и да изживяват това,което аз не съм.Страховете ми са си моя грижа.За море тази година смятам,че му е рано.Но догодина.....А и ако беше отишъл,ние направо закъсвахме с магазините,поради лошото стечение на обстоятелствата.
   Другата седмица ще ходят на бунгала с компанията,в Берковица.Пак много се страхувам,но мисля че ще го пуснем.

Аз съм по средата, умерена свобода. Море ще види чак на 18. Дъщеря ми си поживя добре 11-12 клас. И дори тя отиде на море на 18. Доста пиене изпиха въпросните години ,пък и в последствие. От нищо не се лиши, затова сега съм по-умерена със сина. Може за е недоволен,ама ще наваксва пълнолетен.

Оо, аз въобще не приемам като критика нито едно мнение. Нали затова сме тук, да обменяме опит и да споделяме. Хубаво е да се погледне всеки казус от различни ъгли, затова са хубаво място форумите, особено нашата темичка, много са ми на сърце всички деца - все умни и хубави. Нали са си нашите гарджета. Аз много грешки виждам в мен, от това си старание да са щастливи и задоворени децата. Толкова бързо растат, искам като порастнат, само положителни спомени да имат от детството си и родителите си. Затова съм и доста близка, особено с набора. Всичко споделя и казва, защото знае, че няма да критикувам, а само насочвам.

Аз бях от умерено ограничаваните деца, над които е треперено много, но да си призная, никога не съм обичала да ходя на дискотека и да се озова в компанията на всякакви непознати потни, пияни и задимени екземпляри. Виж на купон -да:). На купони ме пускаха, но баща ми идваше да ме прибере от адреса или ме чакаше на спирката на автобуса. На море сама с гадже (и понастоящем половинка:))), за сефте бях след абитуриентския бал. На планина по-рано.
Аз пускам, но младежът не иска да ходи никъде. С нас му е добре. Миналото лято буквално го натирих за 3 седмици на един младежки лагер в Норвегия, за да види малко свят и да се отдели от нас. Най-възрастните “надзиратели” бяха на по 22-23 г.. Не искаше да ходи, но после беше доволен. Сестра му (11г.) изкара сама на подобен лагер и без телефон един месец в Швеция. Написа ми три претупани писма и това беше. Добре, че приключи лагера, че иначе беше готова да остане още толкова:))).
Имам им доверие. Имат си “глави на раменете” и не се водят по чужд акъл.
Не се хайманосват по улиците и моловете.
Бих го пуснала на планина с палатка,  по-скоро или на велопреход. На Черно море ме е много страх от подводни течения, дънни ями...Не сме си водили децата там на почивка, а и имаме и неприятни случки с познати хора. Отделно цялата свинщина и простотия не ни е по вкуса. Приключихме с Черноморието точно преди 16 години.

Pisa, то май всички сме така.
И аз виждам много грешки в себе си, точно в тази посока на разсъждения. Отделно от това, имам страхове в другата крайност, че мога да го изтърва от много свободии, поради житейски обстоятелства. Изобщо, майчинството ми е леко шизофренично.
С възрастта, отдавна е самостоятелен по много точки, съответно и не намира за нужно да споделя. На моменти ми се струва напълно нормално, а в други ме хваща параноя.
Днес четох някакво изследване, тоест прочетох му първите изречения. Само 10% от тийнейджърите са склонни да споделят с родителите си, ако попаднат в критична ситуация. Реших да не си причинявам цялото четиво...
Понякога ми се иска да не е на 15, а на 25 или 35, но се сещам за баба ми, която казваше "малки деца-малки ядове, големи деца-големи ядове".

Слънчева, на 25 все те терзае "А  дали си пие хапчето?"🙄

Ауу, точно описание на майчинството - шизофренично 😀 Като споделях с кръсницата за морето на 16 год.ми син и тя ми казва, че и нейната дъщера на 16 отишла на море, но й казала, че е на лагер. След време сръсницата разбира, че не е било никакъв лагер. При въпрос, защо излъга - ми за да не се притесняваш.

Аз никога нямам и не съм имала сто процента доверие на тийновете си.винаги има доза съмнение и недоверие,от онова полезното.Прощавайте,но не вярвам, че има идеални деца-които не крият абсолютно нищо от родителите си,които споделят всичко само с родителите си,които в извънсемейната среда са същите ,като у дома.И това е нормално.
   Аз не искам да ми споделят всичко,айде няма нужда.Искам да съм в течение на нещата,които ги вълнуват,които се случват с тях,мечтите,целите и прочие.Споделянето е за приятелите.С дете тийн не искам да съм приятел,аз съм родител.Когато порастне ще бъдем приятели.Какво се е случило  на морето,на което не отиде,разбирам от племенника.Той е приятел със същите юнаци.И съм убедена,че нямаше да ми сподели и на 30 процента от емоциите.
   Мисля,че колкото и да звучи клиширано,човек наистина се учи от грешките си.Аз не искам да ги предпазвам от техните,нека сами се спънат и намерят най-добрия според тях начин да се изправят.Имало е случаи,в които съм можела да помогна или да повлияя ,но умишлено не съм го направила.
   За животоважни и здравезастрашаващи намеси не говоря-там влизам с гръм и трясък.
  Иначе да,и аз съм с диагноза шизофренично майчинство.НЕЛЕЧИМО.Освен моите двама родени от мен,акъла ми се шизофренира и с един зет,чиято майка почина,а бащата..........и един адски любим племенник./знам доста от нещата,които се спестяват на сестра ми/

Skiorche, това CISV ли е? Синът ми също беше член две години. На 11 беше за 29 дена сам в Лисабон (CISV Village), но преживя липсата на телефон с една прекрасна епистоларна кореспонденция помежду ни (децата нямаха достъп до PC, пишеха на хартия, но ръководителката ги пренабираше и изпращаше по мейл). Завърза един куп приятелства с деца от три континента, два уикенда беше на гости на местни семейства, изигра един куп социални симулации и се замисли за много значими теми. Но тези лагери имат желязна подготовка, родителите на 2-3 дена получаваме снимки и инфо от организаторите относно това как се чувстват децата, медицинският им картон е наличен (дори трябваше да пратим последната рецепта за очилата, ако се повредят, да купят нови) - все неща, за които е помислено овреме. Младежът за сега с охота обикаля с нас горите и планините, с приятелите си шляе само из града, но това лято предпочита просто да си ходят на гости, за да ограничал вероятността да се зарази. От две седмици покрай братовчед си започна тренировки по бокс, но от това което ми обяснява все още са по-скоро упражнения за гъвкавост и издържливост.

Прочетохте ли мерките на МОН за идната учебна година? Аз не разбрах много и съществени неща, та ще моля ако и вие сте ги чели, да ми ги разясните:
- няма да има кабинетна система, освен в наложителните случаи - ами те в повечето случаи са наложителни: кабинетите по ИТ, химия, биология, физика, музика. Как точно ще се случва преподаването ако нямат лабораторни? По време на ДО им пращаха клипчета със записани опити. Ако ще е пак така, каква е ползата да се разкарват до училище?
- кой ще плаща ПСР на изолираното от учителите дете и неговите карантирани съученици?
- как ще се спазва социална дистанция при чинове по двама?
- как ще се ограничи пипането на предмети в класната стая след като трябва да се грабне маркер за изпитване, да се пипат мишки и клавиатури (уж ще ги дезинфекцират), ако се правят опити, има епруветки, махала, микроскопи.
Въобще, цялата работа ми се струва супер неорганизирана и само общи приказки без конкретни действия.

Марулетке, и аз имам доза недоверие и съмнение винаги. Опитвам се да ги скрия и тактично да проучвам, каквото трябва, но не ми се получава много.

Manzhelka, да същия лагер. Но за 15 годишни форматът е съвсем различен от Village. Нашият лидер беше на 19 години:). Има пълна самостоятелност и се разчита на съвестта и отговорността на децата. Те сами си правят и организацията намясто. На 16 вече отиват и без лидер.
Но съученик на моя син не го пуснаха, защото майка му каза, че никога не са се отделяли и ще и е притеснено и мъчно, нямало възрастни да контролират нещата и се опасява, че ще умре от глад, защото храната няма да му понесе:).
За споделянето и аз си имам “едно наум”. Но за сега си въобразявам, че съм наясно с всичко:)

Обадих се на горещия телефон в МОН за е-образование да попитам каква ще е процедурата когато едно дете е болно или катантинирано и трябва да премине към ОЕСР, съгласно новите им мерки, след като останалите деца са присъствено, а се реши, че няма да има камери в клас. Обещаха да ми отговорят и после ще споделя.

ДО въобще не го виждам като опция - първо е с разрешителен режим и докато ти разгледат случая, то хремата е минала; второ - след като ще се осъществява с пренасочване към други училища-центрове, става практически неприложимо за профилираните паралелки и трето, дори да приемем, че е възможен вариант за някого, учебниците на всички ученици вероятно ще бъдат на различни издателства, а темите в много от тях са разбъркани.

Вие как си я представяте цялата организация?

Скиорче, супер са CISV. Знам, че са различни за големите, но на нашата възраст програмите вече са exchange  за по 2 седмици и съответно, ние като приемащо семейство трябва да приютим някого, а честно казано, с моите чести командировки не знам как ще организираме културно-развлекателната програма. Освен това докато членувахме, целигодишно цялото семейство участвахме в доброволчески проекти, а това си е мноооого отделено време и мен лично вече ме мързи. Синът ми продължава да доброволчества в други инициативи - последните 2 години четири пъти беше координатор на Капачки за бъдеще. Последният път се поддадох на натиска му и отидох и аз и за 6 часа останах без кръст при вдигане на чували капачки. Оставам доброволчеството на младите. И без това на тях ще им трябва за портфолио за университетите и да дават после пример на техните бъдещи деца - аз искрата вече я запалих .

Аз не си я представям, честно.

Никак не си представям.Една огромна бъркотия.Лично аз толкова да недолюбвам сегашното министерство заради тъпотиите,които творят.И министъра,имам чувството,че нито той,нито екипът му са влизали някога в реално училище да работят.
    А пък за нашия град и респ. нашето училище,изобщо не знам как ще се случат нещата.Най-вероятно ще сложат под карантина целият клас,да си стоят и учат у дома и точка.

Ако трябва да съм честна, иска ми се да вярвам, че нашето училище ще допълни от себе си мерките с разумни решения. Разчитам и на ОЕСР, предполагам че ще се включи и в училищата, които са центрове за ДО. Предпочитам да изчакам 15/09 и да видя какво ни очаква конкретно, тогава да домислям аз. Освен това още не са минали промените на ЗПУО. Там също може да има нови неща. Каквото и да кажем, още е рано.