Като не ти харесва, защо не се върнеш!?

Момичета, хайде да не се караме.  Повечето от нас са в чужнина.
Аз самата зададох същия въпрос преди 4 години. Тъкмо бяхме пристигнали в САЩ. (на първия ни ден). Още ошашавени от часовата разлика и тоталната промяна с предишния ни стереотип на живот. Беше Великден и гаранта ни заведе в "Гъцката черква" (в Денвър няма българска), събирали се българи и т.н. С радост приехме, все пак никого не познаваме.
Разочарованието беше пълно- въпроси:- защо дойдохте, знаети ли колко е трудно, американците са различни и др. Изслушах търпеливо около 10 мин "пожеланията" и език мой враг мой зададох въпроса "Ами защо стоите тука, а не се приберете?"'. Преди да успе някой да отговори добавих "Знам, че ще ни е трудно, но до две години ще си стъпим на краката, без да ни е нужна помощ от многознаещите  българи" (е стана по рано- след около 5-6 месеца).  Резултата е, че почти никой от "българската групичка" не желае да контактува с мене. Може би ми завидяха за оптимизма?!
Моето мнение е, че тази тема трябва да бъде затворена.
Не искам да информирма модератор-а.  Няма да е коректно от моя страна. Все пак всеки има право на мнение

хеххехе и аз не съм чувала този въпрос 
 

Ох , като вземете да си спорите ама  се чоплите в някаква си дума , поне карайте на личния , че  нищо не се разбира .... Пишете си по темата тука ..........това е .....
Скици!

По темата  - ми не съм се оплакала , та да дам повод на злобарите да си кажат _ оха ...най-после .......на Вуте му е зле..... Нямам и за какво да се оплача де , но ако имах - щях да симълча, да се пукат .С оплакване не се оправят нещата....или седя , или се връщам .....

тъкмо днес си мислех колко е хубаво да ти дават път на пешеходна пътека

Не са ми задавали и на мене този въпрос. На мене ми е идвало да го задам на някои хора, но не съм го правела. Не съжалявам за пропуска. Първите 2 години тук ми харесваше безрезервно, после не чак толкова безрезервно, което е нормално, с времето натрупваш опит в повече ситуации и виждаш повече подробности. И с хората, които познаваме, е така, което не значи, че не ги приемаме. Според мене е натоварваща нагласата, че щом вземаш решението да живееш в друга страна, трябва всичко 100% да ти харесва. Или 100% да се трепеш от носталгия. Има едно момиче от Нова Зеландия, Капка Касабова се казва, тя е написала книга за емиграцията (на английски), една от известните им писателки е там, но за това майка може би знае повече. Тя беше казала веднъж, че динамиката на любов и омраза както към новата страна, така и към старата, е част от душевния пейзаж на емигранта. Много съм й благодарна за тези думи, защото ми помогнаха да приема себе си.

Защо да се затваря темата? Много си е хубава даже. На който му пречи да я прескача.
Аз днес заминавам за БГ и като се върна ще ти отговоря на въпроса . А може и още в БГ да го направя, то и там има интернет, стига време да има за лични развлечения ,че за 10 дни не виждам кое по-напред да направя и на кой внимание да обърна. Чудя се дали да се оплаквам от живота в чужбината. Мисля да го правя ,защото ако взема да описвам розовия ми живот тук вероятно няма да се отърва от молби за заеми и друга взаимопомощ. То защо мислите ,че се оплакват хората- да ги съжалиш и да не им досаждаш:))

Много ми хареса този цитат. Не би могло да се каже по-добре. Определено ще потърся тази книга.
А и като цяло съм съгласна с блажка - и на мен ми е идвало да задам този въпрос, но не съм го правила. Нито пък са ми го задавали на мен. Може би защото винаги съм умерена в изказванията си. Както по отношение на за "старата", така и за "новата страна".

А що се отнася до личните ми чувства, най-добре го отразява следният пазаж от Джумпа Лахири:
"For being a foreigner (...) is a sort of lifelong pregnancy -- a perpetual wait, a constant burden, a continuous feeling out of sorts. It is an ongoing responsibility, a parenthesis in what had once been ordinary life, only to discover that that previous life has vanished, replaced by something more complicated and demanding. Like pregnancy, being a foreigner, (...) , is something that elicits the same curiosity from strangers, the same combination of pity and respect."

Ауууу, Mika, цапна ме рано сутринта като със слънчев удар, как се радвам някой да цитира Джумпа Лахири, голяма слабост ми е! 

Аз живея в България, но съм задавал въпроса, "Добре, де, за да седиш там, значи плюсовете са повече от минусите." След което следва един разбор от другата страна, човекът излиза от настроението да се оплаква с някакво решение за себе си, или по-скоро си препотвърждава избора (най-често, засега не съм "върнала" никого тук  )
Имам една приятелка, която не се оплаква, а зная, че животът й там е доста тежък в някои отношения. Но ми е става малко тъжно, като видя уморените й черти и малко примирения й поглед. Според мен да се оплакваш разтоварва (е, в определени граници и на хора, които са позитивно настроени).

И аз естествено не попадам между тези, на които им е зададен въпроса, ясно защо, стискам зъби, та не може повече  .

Обаче обичам много да го задавам този въпрос, особено, ако при първа среща с някой българин, не спре да ми излива помия колко зле се чувства тук, чак на мен ми се скапва настроението. И въпросът естествено си идва, не съм от желязо все пак...

Обаче понякога си давам сметка, че е доста първичен този въпрос. Виж, за професионалните оплаквачи не ми е изобщо жал, но за някои хора не е толкова лесно да си натоварят куфарите и да си тръгнат. Едно, че им виси половината род в България на врата и те се скапват от работа да помагат, друго, че оплакването не е винаги изразява истинската нагласа на човека. Всеки може да е в дупка и да си търси отдушник...

След любимата и на мен Джумпа Лахири, ще цитирам друг много харесван от мен автор, Раби Аламедин:

In America, I fit, but I do not belong. In Lebanon, I belong, but I do not fit.

Не бих могла да го кажа по-добре.

Лени,аз пък да те питам,кой ти е задавал този въпрос?И при какви обстоятелства си го чувала?
На мен не са ми го задавали конкретно но ми беше намекнато ,че въпроса е отправен към мен леко в трето лице.
Докато чета останалите отговори мисля че нещата стоят малко по-по друг начин с българите които живеят в Италия и онези които живеят по другите държави.
Този въпрос беше поставен от една бивша моя приятелка с която се разделихме след  година и половина търпяне и извиняване(от моя страна ,щото все я съжалявах че горката имала грижи,сякаш аз си ги нямам)на гадостите и гнусотииките които обичаше от време на време да бълва.Тя беше класическата незадоволена кучка,която е готова да обижда и ненавижда света,единственно защтото се чувства дълбоко нещастна и незадоволена от положението и живота си.Въпреки че ако мен питаш,не и беше чак толкова зле,аз бях много по зле от нея и много по за оплакване ама не съм обидила никой.Но момичето си беше изпълнено с необикновенна злъч и беше решило че като живэ в Италия на всяка цена тррябва да харесва всичко оклоло себе си,както и да го прием с цялото си сърце.Говореше с насмешка за наши познати българки ,които се обличали добре ,защото според нея западнячките се обличали спортно а ние от бившия соцлагер,демек лековатите българки сме се обличали вс елегантно(вулгарно се имаше в предвид).Та затова максимално и с всички средства се мъчеше да влезе в образа на деловата ,скромна(и в много случаи смотана)италянка,не си решеше дългата изрусена коса,нито ползваше грим и като цяло правеше впечатление на "Запусната"злеподдържана спортно облечена българка .
Много  пъти когато съм разговаряла по различни проблеми,свързани с живота в Италия,като например да речем расизма,които не е за никого нещо ново,или да речем за лошата система на образование,тя е присвивала очички,стисквала унички и злобно процеждала "аз пък не мога да разбера хора които хем не им харесва тук хем стоят,що не си ходят там от където са дошли.
Аз пък адски мразя да се правя на чукната и да не забелязвам а още повече да не коментирам очевидни неща,които още по очевидно ме дразнят ,само защото има хора които си мислят че са попаднали на изток от рая,като живят в Торино.
И ты като известно време работих с тази въпросната госпожа навирен нос,стана ясно че не само аз я намирам за отблъскваща и неприятна,но и много хора които имаха вземане даване с нея,да не кажа всичките.Това затвърди мнението ми че единственно човек,който не е достаъчно отворен към света би изказал подобно крайно нещо като това изречение.Точно както Живков преди време  беше изгонил бългаските турци,защото си искали турските имена,които непрекъснато им бяха сменяни до припадък."Като не им изнася да си ходят"

Ееее на мен ми го зададоха 
Ситуацията беше следната...Тъкмо дойдохме в Англия от Холандия,а аз преди това живях и в Германия.Бях 3-4 месец бременна,и след скучното седене в къщи,отидохме на гости,от дума на дума се заприказвахме и аз май почнах да сравнявам:Ами в Холандия беше по-добре товааа,а в Германия оновааа.И като ме запитаха какво аджеба правя тук ами не си седя в Холандия и се ядосах на себе си че плямпам много.Но сега мога да кажа,че си ми харесва тук,даже повече.Само да добавя,че същата персона беше против идването на мнооого Бг-ри тук,явно нещо негаивно настроена беше към новобранците.

"Лени,аз пък да те питам,кой ти е задавал този въпрос?И при какви обстоятелства си го чувала?"

Влади, аз незнам защо всички решиха, че на мен някой ми го е задал и съм го чувала в ситуация, в която се оплаквам   Никъде не съм казвала такова нещо. Нямам проблем, който да искам да разрешим. 

Добре знаеш  каква е  жизнената ми ситуация, и че оплакването и неудовлетвореността е последното нещо при мен на този етап от живота.

Виж, обсъждането на това, че не всичко е рози в Италия  ми е познато, да. Откривам обществото тук.
Чета, гледам, интересувам се от Италия и случващите се неща, които са доста далеч от представата ми за демокрация. Откриването на роби в Южна Италия например, .... Редовно полудявам от реалити шоутата им и игрите им за печелене на пари, които са малоумни  Също така масовото изравняване на мозъчни гънки, насаждането на страх от Торбалан, липсата на новини   * имат нещо като криминална хроника, която наричат новини, и в която предимно се говори за това как Торбалан ( албанец или мароканец) пак е нарушил спокойния им свят.
Та, да, ако се приеме, че наблюденията ми са оплакване, може и скоро някой да ме стресне, като ГОСТА, с това, че се оплаквам