Каква е драмата на брега в парк ''Росенец''?

Принципи на демокрацията

Принципите на демокрацията представляват абстрактни правила, по отношение на която и да е човешка общност, към човека въобще и към гражданското общество. Принципите формират демокрацията като общочовешка ценност. Принципите са универсални за развитите демократични общества, но не и за тоталитарните. Те представляват основите за самоопределението на хората, на всеки човек и гражданин за развитието на неговата политическа личност. Принципите образуват основата за решаване на конфликтите. Принципите на демокрацията се зараждат в хода на историческото развитие, развиват се и се обогатяват.

1. Първи принцип: народен суверинитет – идеята се формира по време на Буржоазната революция, нейната същност е в признаване на народа като източник на висша политическа власт в обществото и неговата независимост (т.е. независимостта на народа) от лични или групови субекти в политически отношения. Този принцип означава следното:
• На първо място – на народа принадлежи учредителната и конституционната власт на държавата.
• На второ място – народът сам избира своите представители и периодично може да ги сменя.
• На трето място – народът непосредствено има право да изработва закони.
• На четвърто място – означава признаване от народа на властта и установените ценности.

С принципа за народен суверинитет неразривно е свързан въпросът за пряката демокрация и тя е такава форма на управление, при която народът непосредствено участва в управлението на държавата. Тази форма на управление има съществени недостатъци. Два са главните:
• На първо място – недостатъчната компетентност, която притежава народът като цяло.
• На второ място – липсата или „размиването” на персонална отговорност за последиците от всенародно решение.

Пример: В България се образува референдум: „ Дали да влезе България в ЕС?” Достатъчно компетентен ли е всеки един от нас? Кой носи отговорност? – никой.

2. Втори принцип: принцип на болшинството – този принцип се развива и прилага на първо място винаги в конкретна политическа система. В различите политически системи, които съществуват днес за болшинството се приема не по-голяма част от населението, а онази част, която има граждански права и има право да участва в изборите на властта. На трето място този принцип изисква известно ограничение на болшинството, в смисъл че може да подтиска интересите на малцинството. Морис Дюверже е известен с това, че е написал и въвел полупрезидентския режим. Според него „демокрацията е власт на болшинството, което уважава правото на малцинството”. От тази постановка се извежда идеалът на съвременната демокрация – консенсусна демокрация.

3. Трети принцип: принцип на представителността – когато казваме, че съвременната демокрация е управление на народа, то съвсем не означава, че всеки член на обществото трябва да участва при вземане на всички политически решения. В исторически план човечеството изминава твърде дълъг път, за да осъзнае потребността от създаването на представителни институции. Този принцип означава, че волята и желанията на народа се реализират именно от такива представителни институции. Народът делигира (предоставя) своята власт на представители, избрани чрез избори, които носят отговорност пред него. Най-пълно представителната форма на демокрацията се проявява в наше време в парламентаризма. Демокрацията, както никоя форма на управление, се нуждае от качествени лидери. За съжаление обаче избирателната система като елемент на демокрацията не гарантира тяхната селекция.

4. Четвърти принцип: принцип на свободата – в политически контекст политическата свобода означава преди всичко лична свобода. Това е реалната възможност за избора на политическото самоопределение на личността. Демокрацията не е свобода от властта въобще, защото безграничната свобода е опасна за цялото общество. Проблемът за ограничаване от свободата също е проблем на демокрацията, в този смисъл безкрайната свобода е израз на анархизма (хаоса), а не на демокрацията. Свободата се реализира чрез правата на човека. Самото понятие означава съвкупност от правни норми на взаимоотношенията на свободните индивиди помежду си, а също така и с държавата и с обществото като цяло. Тези норми дават възможност на всеки човек да действа по свой избор и да получава определени блага за живот. Правата и свободите характеризират човека като социален и политически субект. Доколкото всеки човек е роден в обществото, живее в него, той притежава права и свободи, без които не може да съществува. Класически документ в това отношение е Декларацията за независимостта на САЩ от американския хуманист Томас Джеферсън. В нея е записано, че всички хора по рождение имат правото на живот, свобода и щастие. Съвременната политико-правна концепция за правата и свободите е залегнала в документацията на организацията на ООН. През 1948 г. е приета във Всеобщата декларация за правата и свободите.

Чл.1 „Всички хора се раждат свободни и равни по своето достойнство”

Чл.2 „ Всеки човек е длъжен да притежава всички права и свободи записани в декларацията”

5. Пети принцип: принцип на равенството – в смисъл на равни права на участие в управлението на държавата. Неговото съдържание е съвкупността от права, които дават възможност на всеки гражданин да избира и да бъде избиран в структурата на властта. Това равенство е формално и не гарантира на всеки реално участие във властта. Равенството (като ценност на демокрацията) е неин принцип не за да се разбира, че всички имат еднакви способности за политическо участие и дейност. Ако умният човек и глупавият човек се ползват с равни права за гласуване, то техният шанс да попаднат в политическия елит е неравен.

6. Шести принцип: принцип на плурализма – самото понятие означава признаване в обществено-политическия живот на множеството различни и взаимно зависими и в същото време автономни социални политически групи, партии, организации и други. Политическият плурализъм се отличава със следните белези:
• Източник на плурализма е многообразието на социалните и политическите интереси.
• Многообразие на центровете на властта.
• Изключване на монопола на политическата власт, на която и да било политическа партия или личност.
• Свободна борба на политическите сили и състезателност на елита.

Заключение: Всички принципи на демокрацията образуват основата, върху която се изгражда цялата система на самата демокрация.