На море в Гърция 2020 - V

Благодаря Ви! Поправих се

Skrekkelig, не знам какви са мушиците, но има небръмчащи комари. Нас за пръв път ни изядиха така в Кипър Включвайте нещо в контактите.

Темата е основно за море, но преди 2 години, като се прибирахме от Пелопонес, прочетох разказа на evhen за каменните села на Загори. Миналото лято бяхме в съвсем друга посока, но сега вече мога напълно да споделя ентусиазма от това прекрасно място.
Да се отклоня малко от темите за вируси-тестове-море - близка Гърция, северно от Янина - Централно Загори. 46 каменни села, 45 каменни моста от 16-18 век,  не знам колко каменни църкви и параклиси, каньонът Викос, който е защитен Геопарк на Юнеско.  Две нощувки, почти 2 дни, са минимума, за да добиеш някакъв бегъл поглед върху тях, иначе за любители има преминаване на каньона, връх с ледниково езеро, река за рафтинг, естествени водни басейни за плажуване. Хора нямаше, но пък на най-затънтеното място срещнахме нашенец, дето тъкмо слизал от върха 😀
Вица и Монодендри са идеални за изходен пункт за района. С 2 ръце препоръчвам хотела, който ми беше препоръчан от evhen - https://vezitsa-zagori.com/ - страхотно място със страхотни домакини. За гледката от масите под 600-годишния чинар нямам думи, за храната с локални продукти - също. Много ни помогнаха и с логистиката за разглеждане наоколо. Бяхме единствените гости + един германец, дошъл с чартър и колело от Корфу 🙃
В деня на пристигането Вица-Монодендри- пеша до каменната църква Аг.Параскеви, от дворчето има тераса за наблюдение на каньона.
Ден 2 - Сутринта тръгнахме по Vitsa steps, като за около час и половина слязохме и се върнахме по добре маркирана пътека долу в каньона. По трасето има скрити съкровища за децата - за изучаване местния живот, живота на кафявата мечка.... След душ и почивка се отправихме с колата вече към Оxia, наблюдателната площадка от най-високата точка, по пътя се минава през каменната гора, най-добре се вижда структурата на скалите там, един слоест камък, от който са направени всички покриви на къщите. Пътят свършва при Оксиа. Продължихме към Папиго /голямото и малкото/. От там може да се превземе каньона, около 6 часа бил прехода, но трябва да си организираш транспорта за връщането. Ако не целия преход, от там може с малко ходене, вижда се долу в ниското, да се стигне до извора на реката, която минава през каньона. Връщане обратно до разклона и се поема по пътя, Аристи-Папиго-Микро Папиго. Между Голямото и малкото Папиго се намират естествените скални басейни, местните младежи тъкмо приключваха с плажуване. Всички тези неща са отбелязани с табелки и няма начин да се пропуснат. От Аристи предлагат и рафтинг.
Ден 3 - на път за морето- Вица-Кипи, по пътя или с малко ходене от 3-4 минути се виждат някои от най-впечатляващите мостовете на Загори.
Хем ми беше хубаво, хем много странно без никакви хора. Говорихме си с един младеж, дето продава туристически обувки в Мецово, че гърците не ходят на планина. А сега ги нямаше хората от цял свят, дето се събират. Според трипа обичайно е пълно с японци, израелци, китайци и всякакви. Сега видяхме 2 мнооого дърти френски кемпера, българина, германеца и туй то 🙂

Тия мухи по стените се  оказаха Kaнaлни мyxи (Рѕусhоdіdае)
ето така изглеждат и са безобидни и не хапят. Явно нещо друго ме яде. Дано не е тия папатаци, че пише разнасяли опасен вирус

jul, благодаря, много полезно! На evhen също, помня и аз този разказ.

jul, може ли и снимки да покажеш?

Истината е, че е много трудно да се предаде на снимки това невероятно място. И професионални бях гледала, преди да тръгнем, но само бегло доближават мащаба и духа. Забележете разликата в цвета на реката - дължи се на мощния дъжд, който се изля
Змия, изключително подходящо за кемпери




[/img]

Благодаря за разказа и снимките! Веднага препращам на ММ. Янина също ни е любима. Ето още поводи да отидем. 💙

Аз съм ходила в Загора преди близо 20 години. Много ми хареса, а заканьона Викос изпитах същото чувство зашеметяваща красота и огромен ужас и осъзнаване колко си малък и незначителен пред природата. След църквата Агия Параскева имаше една пътека, която вървеше по ръба на каньона, на места се налагаше да прескачаш липсващи части от пътеката, мостчета нямаше. Бяхме точно на 15 август - Голяма Богородица и вечерта в Монодендри имаше празник, музика, хапване, пийване.... Невероятна атмосфера и спомени за цял живот.

Днес времето е много духливо от към полуострова, а и в горната част. Исках да отидем до плаж Кириаки, но колегата на ММ ни посъветва да дойдем на Антисамос, че е закрит залив.








Извинявам се ако досаждам със снимки но от телефона не мога да ги скрия.
Вчера имаше пожар на полуострова продължително гасиха с голям хеликоптер, който взимаше морска вода

Изобщо не досаждате със снимки, те са истинска наслада😀

Мая, не споменаваш и дума за шнорхелинг на Антисамос.
А това е задължително на това място. Под водата е 100 пъти по-красиво в сравнение с над водата.

Но и малко страшно

Аз съм паника във водата, не усещам ли земя под краката си, но ММ ходиха с дъщеря ми навътре изведнъж става много дълбоко около 12м. и до скалите ходиха да гледат риби, морска гъба, таралежи, но сме забравили камерата да снимат.

Мая, и на плиткото има прекрасни риби. Не е нужно да губиш дъно под краката си.

Малко в страни от темата, но все пак има връзка. Моля, препоръчайте екшън камера водоустойчива за подводно снимане, че детето не спира да настоява.