С надежда нова продължавам, на две чертички се надявам. ~бебеправене 377~

  • 35 448
  • 749
# 510
Благодаря, Локо! Винаги си ни давала кураж и развеселявала.
Аз ще чакам средата на другата седмица резултат от тромбофилиите и среща с репродуктивен,така че не мисля изобщо за след цикъла и О докато не разбера какво не ми е наред.
За теб много,много ще стискам палци да е твоя месец и да нахлуеш с гръм и трясък в групата,носейки ни две чертички.
Поздрави от дълбоката дупка Sad
Виж целия пост
# 511
Джеси,и по моя разказ има развитие- онова бебе,което на погачата му майка му закъсня,пиянствала от миналия ден.....е,от 2 седмици официално го е зарязала при баба му,даже са наели жена да помага,защото бабата работи.
Обещавам да не ви разказвам и товаря повече с тази история.

Локо, ние имаме същите проблеми като вас, но аз лично не вярвам това че сме поправили нещата да помогне и то се вижда по резултата. Това което беше важно за мен е че ММ няма да има проблеми в бъдеще, защото варикоцелето може да доведе до болки и разни други проблеми в по-напреднала възраст. А ТМ е спрял и цигарите което си е прекрасно от всякъде. Той ще бъде по-здрав след всичко което сте направили и според мен това хич не е маловажно.
В крайна сметка тази ваша заповед и да изтече, опитът не се брои, така че спокойно може после пак да подадете документи за фонда.

Аз искам да ви се оплача. Вчера бяхме в един магазин и на касата до нас имаше едно семейство с момиченце на около 4-5. То много се радваше на интересните неща по касата и казваше - Мамо, виж колко е хубаво това и тн.  Майката само й викаше и казваше да млъкне и да не я кара да крещи. Пак се сетих за темата отпреди няколко страници как може човек толкова да забрави колко е чакал това дете и как си го е пазил в корема и го е отгледал, само за да му крещи за най-малкото нещо.
След това като тръгнахме към колите, те избързаха с количката по ескалатора за да не мина аз, въпреки че нямах багаж и като им казах че не е учтиво жената ми кресна - Е, принцесо, ние откъде да знаем че искаш да минеш?
Мислех си колко странен е животът тези хора да си викат на детето, да викат на непознати, да се държат грубо, да дават лош пример на това дете и въпреки всичко да го имат.
Виж целия пост
# 512
Марго, може пък това разместване на ЛФ този месец да е добър знак. Все пак нещо се случва различно и е по-добре от нищо. Според мен не трябва да се отказвате ! Фактора възраст все още не смятам, че е проблем при вас. Мисля си, защо не пробвате един-два опита тук в България ? Да смените подхода и финансово ще ви е по-изгодно мисля.

Джеси Heart Точно вчера докато си разхождах кучо из квартала и пред мен майка с количка с новородено бебе и до тях момченце на 5-6г.  Подминаваме ги, че моя звяр върти километраж.Момченцето тръгна да тича напред за да ни настигне и да кали кучо и да върви с неговото темпо. В тоя момент майка му ( 35+ ), която говореше по телефона супер вулгарно ( обсъждаха някой - може би мъжа й) и реши , че ще се провикне да си опази сина на цели 400м разстояние. Последва "Илияяяяя, ела тука беее, ша ти кажа аз на тебе къде отиваш, не ме ядосвай щото пак ще изядеш боя беее. Ти за голям мъж се помисли нещооо а, идвай ти казах бее. Ела и застани до количката да вървиш". Детето с тичане отиде при макЯ му. И си викам "Добре де, м.... му, как може да говориш така на детето си, да се дръжиш така все едно е най-голямата ти грешка , тежест и измет ?". Какво толкова направи това дете , че мръдна на 400м напред на алеята и каква реакция получи, ами ако счупи вкъщи нещо или без да иска бутне бебето като проходи ? Не ми се мисли. И забелязавам напоследък много такива случаи. Масово от майки. Дали има нещо във въздуха или и аз не знам. Ама е тъжно. Все това си говорим с ММ, че може би тая наша борба ще бъде за добро на детето ни , някак си да го ценим повече и да не мрънкаме каква тежест е едно дете и как няма почивка от него.
Виж целия пост
# 513
Ще си позволя като майка да се включа по темата и смятам, че не сте съвсем прави за някои неща. Ако си мислете, че никога няма да викате на дедето си, пък било и то за дребно нещо, много, много грешите.
   Разбира се не оправдавам поведението на жената, но в такава ситуация се опитвам да се поставя на нейно място и си мисля, а може би има много проблеми и нещо и е изпушило...
  Много неща съм си мислила преди да родя и съм съдила и какво ли още не, обаче когато самата ти станеш майка разбираш, че не всичко е така, както изглежда. И ви пожелавам наистина от сърце и вие да го разберете !
    Чудя се дали да не се откажа и аз от тестовето за О. Този месец и аз не съм сигурна дали не я изтървахме. Имахме някакви опити, ще пробваме още ден, два. От другия месец си мислех направо след цикъла да започнем да пробваме през ден, така все ще я хванем, надявам се. Grinning
Виж целия пост
# 514
Здравейте момичета, все не ми остава време да се включа, на работа е ад. Обаче ви чета редовно, като ми изпуши главата на 30градуса и помага много Hug

Много съжалявам за загубите, за които четох, а и за другите проблеми по бебеправенето - няма да влизам в подробности, пожелавам на всички бързо да се справите!

Честито на бременните момичета, май изпуснах няколко. На всички в почивка завиждам благородно, докато чакам моята началото на септември и всеки ден следя, дали ще може да се приберем до БГ или ще ни сложат в рисковите страни до тогава. С моя късмет като нищо (нещо ми е каръшко, днес спуках гума на колелото, открих нови бели косми, такива работи).

Добре дошли и на новите момичета, за 1во 2ро и т.н. няма значение, не се задържайте Simple Smile!

Този месец уж правих О тестове, ама беше много стресова седмица, все се прибирах късно и не можах да засека. Потрудихме се все пак, макар че хич не е лесно в тая жега ...

По темата за родителите, които викат на децата си, и аз понякога се ядосвам, като видя такива сцени, обаче често си казвам, че на всеки може да се случи да изпуши и сигурно след това на родителите им е още по-тъпо. Е, със сигурност има и крайни случаи. Гледам да не го взимам присърце, ами да си имам едно наум, как не искам да се държа аз някой ден.
Виж целия пост
# 515
Sea,абсолютно си права. Аз работя по цял ден с деца и родители,и се радвам,че не го виждам много често.  Същевременно понеже си зная болната тема,се самонаблюдавам дали не съм прекалено критична. Обаче тъй като нямам отправната точка на родител,сравнявам с моите родители,тези на моите близки и приятели,и отношението на тези хора към нас като деца....много различни и много хубави спомени слава Богу! А като се замисля са имали също тежки моменти, проблеми и много по-малко достъп до  информация за детска психика,възпитание и т.н.
Разсъждавам си на глас просто и може би се опитвам и да се разсея малко в момента.
Виж целия пост
# 516
По темата - при нас ММ се ядосва на такива неща и като види някоя циганка с по 3-4 деца да рови по кофите много почва да се ядосва, че не е честно спрямо нас и спрямо децата. Ние искаме повечко деца, имаме възможности, възпитани и образовани хора сме, бихме им дали всичко. Имаме възможност и аз да не работя, а да гледам децата. Но...нямаме нито едно. А някаква бездомна, необразована циганка си влачи по няколко по кофите и ги кара да просят. Виждам го как се ядосва и ми е мъчно.
Виж целия пост
# 517
Аз наистина ви разбирам, защото съм била на ваше място. Помня примерно като сме били на ресторант или в магазин и някакво дете се къса от рев и си казвам - Леле, как може да не може да го успокоят - ами може. Има моменти, в които нищо не помага и просто трябва да си търпeлив. Grinning
Виж целия пост
# 518
за протокола, моята ЛФ е 12 дни

С годините се научих или поне съзнателно се опитвам да не съдя. Толкова житейски уроци получих и се убедих, че понякога наистина прибързваме в заключенията. Примери всякакви, и добри и лоши, всеки си носи кръста и върви по своята пътечка в живота

Аз не съм се включвала отдавна, ние подновихме опитите, но без успех засега. Преди няколко дни ми дойде втората М след аборта, този път в изключително оскъдно количество. Далече съм от доктори, а и искам малко да си почина от тях, но май ще е добре да направя една консултация. Иначе ми дойде като по часовник. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 519
Е,чак за успокояване нямам такива мисли. Виждам, че всяко е едно малко характерче и в повечето случаи вярвам,че родителя е направил всичко по силите си,за да успокои или да стегне редиците с добро. Става ми мъчно и тежко по-скоро в крайни случаи на изоставяне или игнор, за които ви разказвах или като този на Кристи.
Виж целия пост
# 520
Здравейте пак! Следя ви тихичко и чакам добри новини от всички 👀👀👀
Като става дума за прогестерон все се намесвам 🤣 Обаче нали се оказа, че трябвало да се гледа съотношението на прогестерон към естрадиол, та ако изследвате на своя глава, може да погледнете и него. Хубаво е съотношението да е около 1:10 в полза на естрадиола. Без да съм лекар и да претендирам, че знам всичко, разбира се, най-добре лекар да го разчете. И също нещо, което прочетох в темата за хормоните, не съм съгласна винаги с Денис и крайното и мнение, но това ми се стори много полезно. Моята лекарка държеше да започна да пия дуфастон месец преди да започнем наново опитите и сега си обяснявам защо. Слагам снимано мнението, общо-взето нещата са навързани и добрият прогестерон влияе от предишния месец за следващата овулация, което може да подобри качеството на самата овулация. Абе ето го направо мнението, за мен беше интересно да го прочета и си го снимах даже.
Скрит текст:
А за децата и аз се възмущавам понякога, но истината е, ще и аз съм истерясвала по улицата, падна ми се много своенравно и щуро дете, да ми е жив и здрав, но е огън. И колкото и да се опитвам да съм търпелива с него, имам лоши дни, в които го влача ревящ и викам, защото е избягал и се е скрил на опасно място или е решил да лежи на пешеходната пътека пред колите, а аз съм изморена, натоварена с багаж и ме боли главата например 🤣 понякога хората виждат само последната капка, която прелива чашата. В някои случаи няма оправдание, разбира се, аз поне никога не бих го нагрубила и унизила, но някои хора не си поплюват и в това отношение.
Виж целия пост
# 521
Не ми пречат ревящи деца и не ми пречи някой да си възпитава детето и по-остро и естествено че всеки си има лоши моменти. Далеч съм от мисълта че никога няма да се скарам на детето ми ако някога имам второ. Е, не  е същото, но съм отгледала 4 племенника на които все пак и аз съм дала по нещо.
Но общо взето мен ме впечатли това че слушахме тази жена как крещи в магазина и после се заяде и с мен и не видях кой знае каква причина и за двете. Ние също се караме със семейството ми, но не ми се е случвало да крещя в магазин така че всички да ме гледат просто защото ми е криво. 

Tickles, това са доста добри новини. Много е важно да си идва навреме, пък другото ще се нареди.
Виж целия пост
# 522
Аз също много се ядосвах на такива неща. Помня преди година бяхме в Босна и там видяхме една жена от видимо ромски произход с едно толкова хубаво дете, русо със светли очи, обикаляше и просеше и много ме хвана яд, поне да го беше оставила за осиновяване, всеки би го харесал и взел, да има нормален живот поне. Нскоро обаче имаше един случай на една жена от Перник, дето пребила детето си, защото мъжът й не искал да е с нея, даваха го по новините, тази жена я знам от едни групи във фейсбук преди време беше споделяла, че майка й починала много млада, докато тя била бебе, а баща й я малтретирал, бил алкохолик, другите дечица от училище й се подигравали включително за това, че няма майка.... всякакви гадости и понеже ми стана много мъчно ми е останало някъде в съзнанието и после като чух по новините се замислих и осъзнах, че в живота нещо ти се дава даром, но за друго трябва да се бориш. Тя е получила даром възможност да има деца, но не е получила родителска обич, топлота, нещо което ние сме получили, без да сме направили нещо кой знае какво. Също тук има жени, на около 30, които споделят, че вече над 10 години са с половинките си, това също е дар от Господ от съдбата (кой в каквото вярва), понеже са имали възможност едва ли не да израснат с него, не са се сблъсквали с някакви тежки любовни разочарования. Да не говорим, че има хора жертви на домашно насилие, на безпаричие.... то никога не знаеш кой защо е изнервен и какво му е. Фактът е, че не е редно подобно родителско поведение, но и няма как да знаем, ако ние сме на мястото на човека, извървим неговия път и неговата съдба... какви бихме били. Важното е да ценим това, което имаме и да се стремим да не изгубим себе си по пътя на битките, които са ни предопределени.
Виж целия пост
# 523
Марго няма да се отказваш. Имам приятелка която бременее в момента на 42 след два миседа
За децата..нервите и викането...ох...наистина отстрани е друго..големият ми син спа до мен в леглото докато сам не пожела да спи в детската..на 6 год, дълго кърмен, много внимаване какво яде що...майка орлица смахната..обаче се е случвало (май по-често отколкото искам и си представям всъщност) да му викна и навън и съм си мислела как ли изглеждам отстрани. Не се смятам за перфектна майка, но давам всичко от себе си. Обаче с тая корона сега едвам издържам честно. От днес са на у-ще и аз съм радостна. А си го обичам толкова много.
Виж целия пост
# 524
Нали съм на всяка манджа мерудия да си кажа и аз 50ст мнение.  Grinning
Аз явно обратното на мнозинството, но откакто станах майка, станах и много по критична към родителите около мен. Преди някак децата бяха малки дразнителчета, аз бях лайф ис лайф, е укорявала съм мислено когато някой се държи лошо с дете, но честно казано дори не ги забелязвах много тези неща. Сега като видях колко крехки, беззащитни, невинни са децата, как разцъфват при любов и как страдат когато са отблъсквани с грубост от тези, които те най много обичат. Боже...да, и аз викам по детето ми понякога, да и тя прекалява, и аз съм я теглила за ръка, но хора да сме наясно, възрастните ЗЛОУПОТРЕБЯВАТ със силата и мощта си. Защото НАС живота ни е мачкал и мачка и ние си го изкарваме на по слабите, които зависят 1000% от нас. Грозно е. Родителите обиждат, унижават и бият децата си. И не е баш рядкост. Дори не си дават сметка. Бърз пример-  Говорят за тях обидно в присъствието им и за ВСИЧКИ това е ок. Ми не, не е. За някой ваш връстник бихте ли казали в присъствието му пред други хора “А тоя нашия смотльо не само, че е толкова лош и не слуша, само ме ядосва ами днеска и 10 пъти се нагълта с вода да се разправям да ми се кашля” ... едва ли. Съвсем дори не толкова обидна реплика, доеи без вулгаризми. Малките получават безброй такива реплики на ден и те формират самооценката им неминуемо. Децата не са ценени в световен мащаб и това е основна причина за упадъкът ни като раса, защото децата сме ние в бъдеще, и пречупваме бъдещето си. Звуча крайно? Ами то се вижда на какъв хал е света, морално. Деца масово се бият, даже аз шляпам по дупето моята, а не бива!! Но съм виждала не веднъж да бият деца по улиците, смятайте у дома какво е.
И да завърша малко дискриминационно, колкото по прости са едни хора сякаш повече и по лесно се плодят. Що за грешка на еволюцията не знам.
Просто децата трябва да се уважават, да се грижим за тях, да ги обичаме, да им се караме, да ги възпитаваме, да ги стягаме и дисциплинираме, да не ги глезил и лигавим, но да не забравяме и да ги уважаваме като личности.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия