🍀КСК 2020🍀 - тема 83

Моят студент направи 3 седмици в Англия, от които 2 в карантина, която спазваше. От общежитието му носеха храна пред вратата. От форума бях разбрала за една фирма - UniKit, която доставя всякакви неща за стаята, които могат да се поръчат още от БГ и да го чакат там, в стаята. Супер удобно, но първата възможна дата за доставка беше на следващия ден от пристигането му, а бяхме поръчали чаршафи, завивки, възглавници и т.н. , защото получава стаята без тях. Та му казах да пита на рецепцията, дали случайно не могат да му дадат. Първоначално му отказали, но после намерили и му дали цял пакет плюс хавлиени кърпи дори. Е, на другия ден му дойдоха и поръчаните оттук, та сега има по 2 комплекта от всичко
Имали са някакво събитие за "freshers", първокурсници, та е ходил там, видял се е с другите приятелчета и е доволен, били са на маси навън по 6 човека макс. Оставени са били някакви игри на масата и играли. Яденето било с приложение на телефона - изтегляш го, избираш си, поръчваш и плащаш он-лайн, след което стюард ти го носи на съответната маса.
Общежитието е близо и няма да пътува с транспорт до университета, което е спестяване на време и пари.

Гледа и българска тв. Оказа се, че в нашия пакет от А1 има безплатна опция за гледане от мобилно устройство (таблет), която досега не използвахме, но му включихме, особено в дните на карантината, когато не можеше да излиза.
Стаята изглежда добре, но естествено и цената е съвсем различна от българските.

Общо взето свиква лека-полека. При други обстоятелства щяхме да го придружим и да му помогнем с настаняването в началото, но му се наложи за всичко сам да се оправя. Е, справи се. Пораснаха си децата...

Преди два дни го попитах кога ще се прибере, за да знам да го чакаме ли за вечеря, каза ми, че бил на 19 и да престана да го питам за прибиране:) След 10 мин. все пак каза  кой автобус има намерение да хване
Днес ми каза да му взимам билети за понеделник, сега го чакам да свърши работа за да ми каже кой понеделник, че то понеделници много. По интерсното е че не ми каза кога, ще се връща:)

Всичко ми се разказва по телефона. И дава разни поръчки. Усещам, че е малко самотна, не е от най - контактните по принцип. Все още не се е запознала със съквартирантката си. Явно на момичето общежитието не му е много нужно.
Все още чака мебелите и А1 да се натуткат за Интернета.

И моята на моменти е самотна, въпреки многото нови запознанства. Излизат, правят си компания но стреса си е налице. Няма как да е по друг начин.
Само да са здрави,  по един или друг начин ще се справят, избор нямат, пораснаха.

За сега се чуваме всеки ден, пишем си, обсъждаме всичко в университета и извън него. От една страна ми носи много положителен заряд това ново начало, хем ми е приятно като виждам, че още има ентузиазъм, хем ми е притеснено, че предстои мнооого учене. И ми е много мъчно.

Моята преди малко се прибра. Яко я друса емоцията. В същото време драмата й е дали ще си намери приятели. Повечето били от други градове, т.е. в Ст. Град са и си се познават вече, разбирали се да ходят на чалготека, пък чалгата у нас хич не е на почит и не си се представя да иде. Как щяла да се внедри. На всичкото отгоре не е от контактните.

И моята с много емоции. С нетърпение чаках да ми свърши смяната, че да се прибера и да ми разказва. Тя е много общителна и контактна и се запознала с доста народ, най- първо с две момчета и едно момиче, още на откриването сутринта. После към тях се прибавили и други бъдещи колеги. Запознали се, вече дори се забавлявали. Краткото резюме беше:  много нови запознанства и два пъти на кафе с първите трима, с които се заформили като групичка. Ми, те цял ден откривали уч. година. От 10.00, от 12.00 и от 16.00ч.  Много вълнения, много впечатления, много положителни емоции. Това ми разказа. Иначе, на голямото откриване, видяла и много хора от училище. Те, една трета само от класа й, са приети в СУ, а и от целия им випуск имало не малко.
Гита Ог, и според моята, хората от София не били много. Новите й запознанства били с деца от Пловдив, Варна и Шумен. Обаче повечето били на квартири.

Моята все още е много стресирана. Основно седи в стаята, няколко пъти излиза с групата от етажа в общежитието, но предпочита да си говори с приятели онлайн - споделено гледат филми, говорят си, за нас почти не й остава време. Има много за учене, на финала на 1 блок е и предстои Reading week, когато трябва да предаде по-обемни писмени работи по всички предмети и ще има изпит по Статистика, за който много се е притеснила. Изпитът ще е на живо, май ще ги сложат в Аудиториума, защото само там може да се спази прословутата дистанция от 1,5 м, така че след две седмици ще стискаме палци. После седмица ваканция и продължава с втори блок на първи семестър, който свършва на 18 декември. Всичко да е наред само, има купен билет за 19.12, но отсега пита може ли да остане в София за 1 вечер като кацне.

При нас тези събития бяха отбелязани с три изречения ...Ами бях ( на откриването). Да имаше деца от гимназията . Не, не се запознах с други. Това е. Ако ща .

И аз вчера звънях два пъти, за да разбера как е минало Откриването на учебната година. Първият път го хванах да спи, това около 18 часа.  Реших, че към 21 часа трябва вече да се е събудил, но тогава пък беше на купон в общежитието по случай откриването на учебната година и пак не успях да получа информация. Не знам вече по кое време да звъня, че да има време за мен.

Една френска почерпка за порасналото ми момиче днес!

Да ти е живо и здраво момичето, Яна! Пожелавам ти все толкова поводи за гордост с нея да имаш, че даже и отгоре. Пожелавам ѝ да е жива и здрава и всичко най-добро в живота да ѝ се случи.

Програмата е отвратителна, лекциите са страшно разпръснати - имаме празен ден, заклещен между два, в които имаме упражнения, и отсега ми е на мисъл какво ще правя. Съквартирантката още не съм я опознала, въобще не съм се запознала с нея, защото не се беше прибрала от родния си край. Нямам представа кога и дали изобщо ще идва. В по-голямата си част колегите са приятни, сприятелих се с много от тях, с някои - не, защото са по-срамежливи и затворени, но вярвам, че и те ще се приобщят към нас и ще станем едно сплотено семейство, доколкото е възможно.

Все пак животът в София още ме притеснява, не съм свикнала и от две седмици съм на успокоителни, може би ще си ми станат редовни.

Честито! Все така напред и нагоре да върви девойката-французойка!

Яна, да ти е живо и здраво момичето. Само успехи ѝ желая. Тия тарталетки си ги бива, но пресно изпечен pain au chocolat си е класика, за кроасана няма да говорим. Уф, покапах се чак, а в момента не ям никакви такива неща. Пак ми се ходи в Париж.

Андреа, ти сериозно ли за успокоителни пишеш? Не си ли малко млада за такива неща? Я поеми по-дълбоко въздух и давай напред. На никого не му е лесно в началото.

Моята дъщеря също не си е видяла още съквартирантката. Момичето е от близък град, учи в друг университет и не са се засекли още в стаята. Иначе си намира компания в унито, кара си лекциите и упражненията. Първата седмица малко се притесняваше, но сега е една идея по-спокойна. По МАТ учат неща, които са ги учили в профилираната подготовка в МГ, на английски правиха тест - от 70 души само 32 най-добри ще продължат с АЕ, другите отиват на други езици. Тя е в първите 16. И първите домашни са готови, но се рисува, а това си ѝ е тръпка и ѝ е интересно. И с битовизмите се справя. Вече изпробва близката пералня. Даваш си торбите с дрехите и след два часа и половина си ги взимаш изпрани и изсушени. Остава да намери и работещ студентски стол наблизо, но си и готви де, оборудвана е. Остава да ѝ сглобят мебелите. Вече спи на матрак, а не на надуваем дюшек нищо че е на пода. Едно по едно нещата си идват на място.

dundi, Париж и храна, говори ми просто ...... Малката понеже има отношение към кулинарията, просто откачи като ходихме сега да изпратим кака и. Купих специална кулинарна книга за френски скадкиши и вече експериментира, пък ние с баща и си хапваме ....  

Андреа, внимавай с успокоителните, защото това не е шега работа Студентските неудобства са нищо на фона на несгодите, които живота ни предлага. Сега ако пиеш успокоителни, то в бъдеще какво ще правиш? Давай по-смело и позитивно!

При моята, както бяха 50%:50% присъствено и онлайн, така от тази седмица почна да преобладава онлайна, заради нарастващия брой на новите случаи. Добре, че все още присъственото не е отпаднало напълно Иначе библиотеките и читалните работят. Натиснаха ги здраво с ученето.