🍀КСК 2020🍀 - тема 83

💐 Най-добри пожелания на всички, които празнуват днес. Само за хубаво да се чува името им! 💐

Възникна спор у дома, та ще помоля за помощ. Помните ли в кой клас учиха "Изворът на Белоногата" и дали влизаше за ДЗИ? Всъщност вие едва ли помните, но попитайте децата, ако не ви затруднява.

'Изворът на Белоногата' го учихме в 10 клас и не влизаше в матурата. Сега по новата програма е размествано и нямам представа в кой клас се учи.

Благодаря,  Иси. Сега е в девети.

Ами онлайн я кара моята.
Язък!
Събират се колеги понякога. Май и гадже завъди.
Прочетох днес, че май до март ще има рестрикции. Ох, много ме е яд, че точно сега девойката е студентка!

Девойката си беше вкъщи за 10 дена, после пак отиде в София. Но при тази ситуация не виждам смисъл да стои в полупразно общежитие.
Тя излиза рядко, не контактува с много хора, по- добре да си е вкъщи, поне с нас да общува от време на време. Ще си я приберем в края на седмицата, като се уточнят нещата.
И да си гледа котката 😆

Дано всички сте здрави, аз имам вече доста познати, които карат вируса тежко и един починал роднина. Лошото е, че не се вижда светлина в тунела в тази ситуация.

И аз имам близки и роднини болни. Девойката не е у нас, учи онлайн. Уговорихме черепи и кокали, да си ги гледа у дома, за да съчетае с онлайн обучението. Надявам се да са здрави. Другото някак ще наваксват. Университет се старае да вървят нещата, но е трудно.

Лаптопа на сина ми се скапа, точно сега и май няма шанс да го оправят. Дано поне спасят информацията в него. Някой може ли да ми препоръча от къде да поръчам. И черния петък изпуснахме.  При нас явно има голямо търсене и по магазините няма голям избор.

Здравейте и от мен. Да сме здрави е най-важното, желая го от сърце!
Аз си чакам девойката другата сряда да се прибере и ще остане почти 2 месеца. Плана е края на януари да се прибере за втория семестър там. Изпитите ще са изцяло онлайн. Плана засега е втория семестър да подновят присъствените занятия.
Предвид ситуацията и соц.изолация и е изключително трудно в емоционален план. Оказа се по-трудно за нея отколкото аз си представях, че ще е. Но се надявам да се вдигне сега като се прибере ... .
Аз 2 седмици бях болна, бронхит, все още кашлям ама не е каквото беше и съм на работа. Не съм правила тест, ЛЛ ме прати само на рентген и на изследвания, след тях и антибиотик каза, че няма да ми изпише.
Иначе девойката си изкара Ковид-а там, барабар с всички от апартамента, сравнително леко мина за около седмица.

Здравейте, как се сдобихте с черепи и кокали? Синът ми е първи курс медицина и е бесен на ситуацията...

О, ами тя учи ветеринарна и черепите са на кон и крава . Между другото не е лесно да се сдобиеш дори с животински, отделно обработката...абе сложна работа. За човешки бих закупила просто макет, скъпо е, но поне има. За животни няма и се наложи да си подготвят. Ако желаят де.   Но трудно се учи само с атлас.

Здравейте и от мен! Моята предпочете да си остане в Париж, независимо от локдауна. От месец са изцяло онлайн, могат да излизат по максимум 1 час навън в радиус от 1 км. от жилището. За целта попълват данните си в един сайт на френското вътрешно министерство, генерира им се QR код на телефона и с него излизат. Работят само хранителните магазини и тези за компютри и електроника, както и някои по-базови услуги – обществени перални, храна за вкъщи. Училищата също си работят. Още като наложиха ограниченията, предложихме да купуваме билет и да се прибира, но тя категорично отказа – таман била свикнала вече; там се чувствала по-концентрирана и мобилизирана; тук като дойдела щяла да се разлигави и отпусне…… Бяхме я предупредили в момента, в който се почувства некомфортно от ситуацията да сигнализира и да се прибира. Виждаме се вечер по видеовръзка – докато си приготвя вечерята или яде. Не ми изглежда притеснена, но тя си е такава позитивна, над нещата и обръща всичко на майтап. През уикенда си беше купила елхичка и коледна украса и украсяваше, докато ние гледахме от екрана….. Съквартирантите и са много разбрани, което също улеснява изолацията, защото може би най-мъчителното е да те затворят с хора, които не понасяш или те дразнят по някакъв начин – всяка седмица по 1 е дежурен за изхвърлянето на боклука и чистене на кухнята и банята. Правят си общи вечери – 2 бразилки, 1 българка и 1 индиец, доста е забавно. Излиза на разходка за по час, ходи да бяга в един парк наблизо.

Иначе – учат като ненормални, независимо от онлайн обучението – лекции и упражнения в реално време, дисертасиони по зададена тема и решаване на казуси за домашни. Сега имат mid-term exams. Никакво охлабване, защото семестриалната оценка се формира от текущите оценки, участието в час и изпита накрая. Казва, че ако сутрин реши да стане след 8, направо и е заминал деня. Могат с предварителна заявка да идат до библиотеката, но моята така се запаси с литература, че не се е налагало. Като цяло много и харесва специалността и ученето не я притеснява. То това всъщност и беше най-голямото притеснение преди да замине – дали ще и хареса специалността.

Та така, чакаме си я да си дойде на първоначално определената дата – 19 декември и ще пътува обратно на 2 януари, като изпитите поне за сега се очаква да са присъствени. Много лошо време уцелиха, но такава е реалността за всички по света. Надявам се тези обстоятелства и трудности да ги направят по-силни. Ние допреди 2 седмици нямахме нито един познат, но за тези 2 седмици вече имам над 10 познати семейства болни, както и вече един починал близък. Пожелавам на всички да са здрави - физически и психически, всичко друго се наваксва. И малко коледно настроение с коледните светлини на Шанз Елизе, които бяха запалени в неделя вечерта.

Моят младеж първо отказа да се прибира дори и за празниците, защото се притесняваше, че няма да може да          се върне, но после размисли и на 23.12. се прибира.Обратен билет няма, ще го мислим като си дойде.
Чакаме резултатите от първите изпити, учи, работи, никъде не излиза, освен до супера и в петък за упражнене.

Противно на повечето нагласи и очаквания сред студентите за онлайн обучението в СУ - доволна съм! Преподавателите са изключително точни, не губим нито една лекция или упражнение - винаги всичко се случва така, както трябва да бъде. Показват сериозно отношение към материята си - дават изчерпателни обяснения, правят презентации, дават допълнителни материали, по които да се готвим, отговарят на въпроси, ако има възникнали такива. С една дума - всичко се случва перфектно. Даже аз съм повече доволна от онлайн обучението, защото мога да записвам всичко странично, което говорят преподавателите, на компютър - всичките им обяснения, насоки, примери, въвеждащи думи - нещо, което ако бяхме присъствено - на лист хартия и с химикал трудно бих успяла, а смятам, че ще ми бъде от полза при ученето.

Конкретно в нашия курс мрънкат и негодуват срещу дистанционното точно тези, които когато бяхме присъствено, масово пропускаха лекции - закъсняваха или топлеха столовете на близките кафенета, пушиха цигарки и наргиленца. Ама иначе искат присъствено обучение.

Усещам, че съм късметлийка и че съм случила на преподаватели, тъй като съквартирантката ми, която учи "Право" в СУ и е втори курс, се оплаква, че преподавателите им масово не си влизат в лекциите, само слагат една презентация, без обяснения, без нищо. И общо-взето е малко на самоподготовка - кой както разбере, кой както го научи и т.н. При нас не е така и съм щастлива от този факт.

Пожелавам на всички в темата - родители, техните деца, семейства и близки да бъдат живи и здрави! Нищо не зависи от нас - и да харесваме, и да не харесваме дистанционното, решенията се взимат на по-високо ниво, нас никой не ни пита. Важното е да съхраним психиките си, доколкото можем и да оцелеем физически, разбира се! Скоро идват празници и се надявам всеки отново да бъде завладян от коледния дух!

На дъщеря ми й е изключително трудно в емоционален план, като добавим че не и позитивна и общителна натура. Изцяло са онлайн и няма много контакти с другите на етажа в общежитието. Излиза за кратки разходки и до магазина за храна. Трудни времена се оказаха.
Среща трудности с прословутото ададемично писане, българските студенти изобщо не са подготвени за него.
Чакаме я да си дойде на 19.12 и ще си остане тук поне до края на януари, но и аз не съм купила билет за връщане.

И при моето е така. Много, много трудно в емоционален план.
Поне споделя с мен. Имаме часове 'разговори' почти всяка вечер. В повечето случаи просто си мълчим, всяка си прави нейното си... просто да не е сама там, дори по този откачен начин.
Ако не беше толкова празно, не работещо и пусто навсякъде, нямаше да стои този проблем, убедена съм.
Оказа се, че изключително много деца се чувстват по този начин, някои споделят, други не толкова с родителите си.
Все още имам някаква надежда, че всичко това ще приключи и живота ще се върне в познатото ни, стандартно състояние скоро. През новата година.

п.п. забравих да напиша, че много се радвам на споделеното от Яна, чудесно е!
Андреа, за теб също се радвам, че си добре!