Защо децата ни малко успяват? - Седем причини.

T o n i, всичко, което си писала все едно аз съм го писала. Сега чак видях темата и не влязох от началото в дискусията.
Не може да хвърляме вината върху преподавателите, но пък не може и да ги извиняваме. Скоро говорих с една моя бивша класна от гимназията, направо настръхнах докато я слушах какви са днешните ученици, как се отнасят с нея и как се държат в час. А пък нашият клас всички в гимназията наричаха бунтарския, става въпрос за времето 89-94г. На мен в прогимназията ми викаха "кривата Вероника", защото отказвах да се подчинявам на правилата им, рамките им и разните им комсомолски глупости. Но въпреки това научих страшно много, развивах се в това, което ми харесваше,. Евала правя на учителката ми по френски в прогимназията, страшна дама, а междувременно беше и зам.директор, винаги се застъпваше за мен, тя просто не беше с промит мозък като другите учителки. Майка ми и баща ми ги нямаше по цял ден и до късно вечер, с брат ми сме се гледали почти сами, но мога да кажа, че сме много добре възпитани и образовани. Но пък и времето беше друго, сега е много по-различно.
Опитвам се да науча Габриела да разчита сама на себе си, да знае, че има лоши хора, че има бедни хора, които няма какво да ядат и ровят в боклука (съвсем скоро имахме сериозен разговор), а тя не оценява храната и постоянно хвърляме храна

Причина 1. Отъствие на родителския авторитет
Колко жалко е днес да видим поколение родители, попаднало в капана на заблудата, че някой друг е отговорен за отглеждането на децата им. Днес семейната институция в България се намира под обсада! Дори и в 21 век много родители все още смятат, че приоритетната роля за отглеждането на децата принадлежи на училището или детската градина! Колко иронично –  учебните заведения би трябвало да сътрудничат на семейството, а не обратното – в противен случай институцията, наречена училище се превръща в узурпатор, вместо да играе ролята на качествен партньор! 
Именно поради това е много важно за родителите да осъзнаят своите права и отговорности; да бъдат информирани, че отглеждането на едно дете е свързано с плащането на определена цена и изсква практични умения:
да осъзнаят, че те са първият и най-важен авторитет в живота на децата;
да не позволяват на никого да третира децата им по начин, който е в конфликт със собствения им мироглед;
да вземат качествено решение, че ще направят каквото зависи от тях да помогнат на децата си да бъдат лидерите на утрешния ден (което предполага целенасочено въвличане в моралното им обучение).

Причината под номер 1 не е добре формулирана. Това, което пише, като нейно заглавие, никак не отговаря на това, което пише, като нейно пояснение. Отсъствието на родителския авторитет не се появява току тъй изведнъж. Причината отново е в ценностната система. Като решихме, че тоталитаризмът е кофти нещо, а свободата е свята, стигнахме го ситуация, при която свободата се превърна в синоним на безотговорност. Включително по отношение на собствените деца. Примерите са изключително много - като се започне с това, че правото на собственост никак не се схваща, че е преди всичко отговорност (ако са ти върнали етаж от сграда в центъра на София, би следвало да я приведеш в нормален вид, нали?) и се свърши с това, че педофили се разхождат из парламента.
И какво се получава в резултат? Ами родителите са един вид пубери в разгара на спецификата на този период, акселерати, които още не могат да ползват изведнъж порасналото си тяло и имат некоординирани движения. Някой прочел, че децата еди - къде си ги гледат без ограничения. Айде и аз така - нали съм свободен човек. Да, ама в обществото, дето изглежда, че няма ограничения при възпитанието, действат много силни вътрешни механизми за регулация за социалното поведение. Просто те са много, ама много скрити за един бегъл поглед и даже пишещите западняци, едва ли ги осъзнават. Просто не могат да се дистанцират от това, с което са свикнали и го приемат за нормално. Другият аспект - да дам свободата на моето дете, от която съм бил/а лишаван/а. Управжняването на свободата е изкуство. И преди всичко е отговорност. Детето не може да носи отговорност, поради това, че не носи достатъчното съзнание за хармонията на света, за това, как всичко е взаимосвързано и взаимозависимо. Когато то отива да къса цветя в градската градина, не може да осъзнае, че всички ние плащаме данъци, за да ги има, не може да оцени труда на хората, които са копали, поливали, отглеждали тези цветя и т.н. В този смисъл, не можем да им предоставим пълната свобода, защото те (децата) не могат да понесат пълната отговорност за своите действия.
В крайна сметка, макар да се повтарям, проблемът е ценностен. Гарниран и с още една особеност на нашето общество - тъй като дъгли години разни организации са надзъртали зад стените на семейната крепост и даже са се разпореждали в нея (забрани за разводи или обраното - настояване за разводи и подобна гнус), затова сега нашите семейства са особено чувствителни спрямо каквато и да било форма на обществена намеса. Да, ама не. За да имаме балансирано общество, трябва да можем да си внасяме и корективи отвън. Трябва да може мнението на педагога да значи нещо. Или на която и да било институция. Само ще спомена - един мой познат живееше в мечтаното USA. Един следобед, след доста свършена работа, седнал пред къщата си с кутийка бира в ръка. След малко дошли от полицията с настояване да се прибере, понеже имало възмутени съседи - давал лош пример на техните деца. Ами това не е възможно да се случи тук. Няма да се спирам на това, дали е уместно подобно нещо, но човека тогава е взел решение и си се прибра.

Причина 2. Наличие на емоционални дефицити в ранното детство

Много тенденциозно. Определено.
Изследване, правено в Америка, не следва да се пренася просто така в нашата действителност. Все едно, ако се направи изследване за броя чернокожи в Америка, да се каже, че и в България следва да е същото.

Всяка култура е сама по себе си добра. Друг е въпросът, как се налади общественият механизъм така, че да се получава по - добър резултат.

Ако искам да имам самодостатъчно дете, което да може да постига това, което иска и най-важното да иска да прави различни неща, нищо по - добро не мога да направя от това да дам личен пример и да му обясня защо правя така. Просто е. Дали ще съм по - полезна, ако седя в къщи и го гледам по цял ден? Не, определено, каквото и да изследват братята американци. Изобщо, преди да се цитира някакво изследване, трябва да се каже, кой плаща за него Защото, ако иска американското правителство да задържи повече жени у дома, нищо не пречи да се получат такива резултати

Абсолютно 

Понякога даже противоположни резултати се получават.

Съгласна, но такива изследвания в Бг май никой не прави. За САЩ обаче не е вярно, че политиката на правителствата е да върнат жените в къщи, а напротив - все пак от там падат данъци.
Но е хубаво, че направихме този дебат, защото почти единодушно достигнахме до някои очевидни факти:
- емоционален дефицит може да има и в семейства с неработеща, но смотана майка, която не умее и я мързи да се занимава с детето.
- родителите са основен фактор за успеха на децата си, до толкова до колкото да ги мотивират, да създадат желание за учене, условия и да намерят подходяща среда (учебно заведение, градина, курсове...), но при наличието на такива огромни парадокси и недостатъци в родната ни образователна система, не може да се хвърли цялата вина върху семейството.

Май, трябваше тази тема да я разискваме по-рано през лятото. Не мислите ли, че трябва да направим един протест, като на 01.06. пред МОН и Народното събрание. Можем да се подготвим за деня на будителите например.

о, не знам какви са намеренията на американското правителство и смея да твърдя, че не съм единствената. Като нищо и те самите да не си ги знаят. Дадох го, като прост пример, а не твърдение
Идеята за деня на будителите е супер! Само трябва да се пооформи и доста да се поработи по нея

Няма да е зле, авторът на статията (моят любимец ) да хвърли едно око на темата.
П.П.Идеята за протест е чудесна, но както пише Асса, трябва да се поработи по нея.   

Ей сега ще му пратя едно мейлче с линк. Мисля, че в сайта е посочен адрес. Колега ми е от Университета, но с години не сме се виждали. Свястно момче, а за капак се оказа, че се е засякъл и с мъжа ми в казармата и му е бил новобранец 
Статията е добра като идея и замисъл, но и на мен ми се струва, че малко едностранчиво и повърхностно е написана.

За протеста трябва да помислим серизно. Да преброим съмишлениците и мамите на ученици, че там, като че ли е най-наболял проблемът и да пуснем в Клюкарника и в Майки... анкети и запитване на останалите форумки, които не четат тук.

третата причина изглежда смислена. Но сама за себе си. Още не съм допрочела всички и не е ясно как ше изглежда в контекста на цялото.

Анда, поста за това, че мамите на момиченца трябва да работят и да им го показват е страхотен(някъде на трета страница). Изцяло подкрепям 

Четох малко по диагонал, но на много места се впечатлих от няколко постинга и ме накараха да се включа.
За немската образователна система няма да коментирам, тъй като и те не се представиха блестящо при изследванията на Пиза. Имат много хляб да ядат докато стигнат финландците и новозеландците, които по мои спомени водеха класацията.

Исках да запиша детето в по-добро училище, но... нямаше достатъчно места.
Сега посещава нормално общинско начално училище. Ядосвам се, че заради 1 дете, което напусна града с родителите си, не направиха 3 класа, а само 2 с по 28 деца.  Лудницата е програмирана. Първия ден я заведох със свито сърце, тъй като не знаех коя ще бъде учителката и, дали ще има разбиране към проблема и и дали самото дете ще се справи със непосилната задача да седи всеки ден по 5 часа на дупето си и да бъде прилично послушно.
Слава Богу, засега се оправяме (вече 10 дена) и срещаме разбиране от учителката. Дано не се лъжа....

Василиса спомена за това, че децата тук са деца. Анжелина май беше (простете ако бъркам) споменала за буйните и невъзпитани англичанчета по морето. Това са двете лица на децата тук - освободени от задръжки, растат по детски и си живеят детството. Защото се уважават, защото никой не посяга над личността им и ако се опита, то той ще бъде наказан.
Да не споменавам случката, която преживях преди 3 седмици в родната ми Стара Загора. Как една горила ("охранител") в една банка дърпа ушите на сина ми, затова че си бил позволил да влиза зад бюрата, че това било банка и тн. Аз му дръпнах ухото и го попитах дали му е приятно и ако му е много приятно, да продължава така да практикува с неговите си деца, но не и с моите. Толкова за уважението към Детето в България. Тук това нещо няма да се случи. Затова и децата крещят по плажа като "отвързани" и са "невъзпитани". Просто защото те си имат положени граници от родителите, които не засягат честотата и мегахерците в писъците им.

Някой спомена за тестове преди първи клас.
Тук също има такива. Но те се правят от училищната лекарка, която преценя на база тези тестове дали детето е достатъчно зряло, за да успее да се справи с материала в училище. И не са тестове за "интелигентност", а за ниво на развитие.

А това, че системата в България е разбита - факта, че въобще има "частни" уроци и този бизнес процъфтява е достатъчен. Просто се питам дали е възможно педагозите да хвърлят учебниците на боклука, където им е мястото, и да преподават наистина, наживо. Дали тогава ще има нужда от "частни" уроци? Дали тогава няма учениците да научат за какво става дума и да вземат каквото им е нужно в умствения си багаж от наученото?
Малко дълго стана, дано да сте имали търпението да го прочетете.

Вечернице, горилата не е трябвало да дърпа ухото на сина ти, но... и то не би трябвало да си играе под бюрото на служителките в банката. Ами представи си, че допусне грешка... и някой друг е потърпевш. Не съм съгласна, че всичката тази свобода, дето се предоставя на децата е толкоз полезна. Да, на морето може и да вдигат врява, това е място за почивка все пак (е, ако съм излегнала на плажа, всъщност хяма да им се радвам много ). И мисля, че Василиса нещо повече искаше да изрази с написаното от нея. Усещане за детство, а не врява и писъци

И аз прочетох темата по диагонал и за изследванията на родната успеваемост не ми се коментира, доста едностранчива статия по американски тертип, писана от не-майка и от абсолютен лаик в тази област и много зле говореща за списание Родители между впрочем.
Но за протеста -да, одобрявам идеята и мисля, че е редно да разтръбим идеята из другите форуми.

Точно тук идва грешката във възприятията.
Усещането за детство се свързва с усещането за свобода. Има време, когато ще сме в рамки, ограничени от работа, домашни задължения и тн. Усещането за свобода се свързва с усещането на цялото си тяло - всички крайници, гласни струни, глава и каквото ти дойде още наум.
Това, което мен най-много ме подразни, докато си бях в България сега е непрекъснатото подвикване по децата - Не прави това, не прави онова, не се катери там, недей, ще паднеш, ще се изцапаш. Разбираш ли смисъла на думата свобода в този смисъл. Как можеш да заведеш дете на детската площадка и да не го оставиш да се набеснее. Кога ще се почувства дете то?
А примера с банката го дадох, защото ми се е случвало същото с децата и тук и реакцията е била винаги - не се притеснявайте, те са деца!

Всъщност нагоре бях писала доста за свободата, като мое разбиране. Сега няма да се спирам на същото.
Ако говоря за себе си - избягвам да повтарям подобни ограничителни напътствия спрямо моята дъщеря. Но, когато сме на публично място, особено тип банка, не мога да си представя, че ще я оставя да прави, каквото й скимне, когато хората имат работа. Степените на свободата трябва да са еластични според контекста на ситуацията. И в това съм убедена. Не виждам никакви причини да не е така и с какво ще е по - добре, ако детето се постави в свят, лишен от рамките на позволеното. Съвсем различен е въпроса за обичта към децата и грижата към тях. Наистина е друго.

Асса чудесно ме е разбрала. 
На моето дете съм му "дала свободно" - винаги е можел да пипа всичко, да се катери където си иска и пр. Може би заради това, той е много внимателен и да чукна на дърво, досега не сме имали инциденти.
Единственото, което съм забранила, е да говори с непознати и да приема каквото и да е от други хора (като, разбира се, съм обяснила причините).
Разбира се, че се е вмъквал на места, където не е разрешено, включително и в банка. Пусто любопитство, а лошото е, че го посрещат с радост и предлагат почерпка. Абсолютно съм съгласна с Асса, че свободата си има граници, с които дори едно дете трябва да се съобразява, така че сме говорили по въпроса с вмъкването и резултатите са налице.