сп. "Родители", брой 80, 2005 г.
автор: Стоян Георгиев
"Ако се почувствате леко скандализирани, ядосани или направо вбесени - хубаво, значи текстът не ви е оставил безразлични..."
Списанието
Всички станахме свидетели на трагичните резултати, посочени от авторитетните световни изследвания (Pisa и TIMSS) за състоянието на образованието в България.
Прави ми впечатление, че днес повечето организации, лидери, както и политиците, се опитват да поставят прекалено нереалистични очаквания върху образованието. То се използва по-скоро за политическа платформа, отколкото като възможност за протягане в бъдещето. Едно авторитетно изследване, проведено от IBM преди няколко години установи, че онова което сме усвоили в началното училище остарява само за около 15 до 20 години. Което значи, че сферата на образованието се движи между 15 и 20 години след динамичните промени, извършващи се в днешното общество. Това не е изненада – още през деветдесетте години футорологът Алвин Тофлър е окачествил училището (глобално) като една от най-бавно променящите се институции. Нека не забравяме, че живеем в постиндустриален век и методите на образование (макар и ефективни за индустриалната епоха), използвани в миналото, могат да се окажат неефективни за новите реалности.
Изказванията на мнозина държавни и бизнес лидери, че нашата основна цел е да реформираме образованието (без да споменават важността от заздравявяне на семейството), ми напомня битката на Дон Кихот с вятърните мелници. Не искам да омаловажавам ролята на образованието, но смятам, че причините за ниската успеваемост при децата след пети клас в България са комплексни и не могат да бъдат сведени до прости и популистки решения от сорта на “Нека да реформираме образованието”.
Нещо повече – изследванията на Pisa и TIMSS недвусмислено посочват, че причината за ниската успеваемост не се крие единствено в слабостите на образователната система. Ето ви и доказателствата:
- българските учители са сред най-образованите;
- българските ученици идват от по-образовани семейства в сравнение с тези от много други страни, които дават по-добри резултати от нашите;
- 80% от гимназистите ходят на частни уроци;
- материалната база и условията в училище през последните години са се подобрили.
Въпреки това едва 2% от 15-годишните ученици покриват световните критерии за образованост.
Явно е, че рязката крива на академичните показатели поема своя път надолу в резултат и на други влияния, освен фактора-клише, наречен «образование». Наша важна задача е да открием, кои са тези фактори! Може и да звучи прекалено елементарно, но аз вярвам, че всичко започва от семейството. Нацията не е просто абстрактна субстанция – тя се състои от личности и семейства, а решенията, които майка и татко вземат, неминуемо ще окажат влияние върху съдбата на техните деца. ПРОСТО ФАКТ!
Ето защо, аз и организацията, на която съм главен редактор (Интернет-училище за родители), се наехме да идентифицираме причините за резкия спад в успеваемостта на децата след пети клас. Ние вярваме, че тези причини са следните:
Причина 1. Отъствие на родителския авторитет
Колко жалко е днес да видим поколение родители, попаднало в капана на заблудата, че някой друг е отговорен за отглеждането на децата им. Днес семейната институция в България се намира под обсада! Дори и в 21 век много родители все още смятат, че приоритетната роля за отглеждането на децата принадлежи на училището или детската градина! Колко иронично – учебните заведения би трябвало да сътрудничат на семейството, а не обратното – в противен случай институцията, наречена училище се превръща в узурпатор, вместо да играе ролята на качествен партньор!
Именно поради това е много важно за родителите да осъзнаят своите права и отговорности; да бъдат информирани, че отглеждането на едно дете е свързано с плащането на определена цена и изсква практични умения:
- да осъзнаят, че те са първият и най-важен авторитет в живота на децата;
- да не позволяват на никого да третира децата им по начин, който е в конфликт със собствения им мироглед;
- да вземат качествено решение, че ще направят каквото зависи от тях да помогнат на децата си да бъдат лидерите на утрешния ден (което предполага целенасочено въвличане в моралното им обучение).
продължава по-нататък в темата